Dark Mode On / Off

Laphroaig 10 y.o. cask strength single malt whisky

 След няколкото по-фини и нежни уискита мисля, че е редно да отскоча и до о-в Айла, по-конкретно до дестилерията на Лафройг и да пусна торфения дух от бутилката. За нещастие разходката е виртуална, но пък течността поне е реално достъпна. В блога вече съм представял бележките си за базисния 10-годишен дестилат на Лафройг, който се родее с този от снимката. Но ако стандартният е с алкохолен градус от 40 %, то този е с алкохолния градус на бъчвата /cask strength/ и той е 57,2 % /Batch 005/, което гарантира по-богат запас от аромати. Но всяка капка с времето си – сега малко факти за дестилерията.




 Уискито със странното за произнасяне име произлиза от една от най-емблематичните дестилерии в Шотландия – тази на Laphroaig. Основана е през 1815г. от братятата Александър и Доналд Джонстън /удавил се през 1847г. в казан с ферментираща течност/, които се занимавали със земеделие, а самата сграда преди това била ползвана за земеделски нужди. През 1826г., т.е. няколко години след Акцизния акт, дестилерията била и официално регистрирана. Следващите години били белязани и от съперничеството с друга островна дестилерия – тази на lagavulin, която по всякакъв начин към онзи момент се мъчела да копира модела на Лафройг и да имитира напитиките `и. В ръцете на фамилията Джонстън останала до средата на 20-ти век, когато Иън Хънтър, представител на рода, предал собствеността `и на секретарката си – Елизабет „Беси“ Уилямсън /човекът нямал потомство и явно дамата е успяла да го впечатли с всеотдайността си/. По този начин „Беси“ станала първата жена, управляваща дестилерия на остров Айла, а по всяка вероятност и в Шотландия /попаднах и на информация, че Катрин Джонстън е първата/. И така до оттеглянето си през 1972г. Всъщност, „секретарка“ не е точното понятие за Уилямсън. След като Хънтър бил засегнат от удар тя се изявявала като менижър на компанията, в чийто основен прерогатив бил разпространението на уискито в Америка /по времето на Сухия режим там се предлага като лекарство по специализирано предписание на доктор/. По време на Втората Световна война дестилерията не функционирала в нея се складирали амуниции. След края `и дейността била възобновена. Хънтър починал през 1954г. и Беси поела пълния контрол. Насочила усилията си към популяризиране на марката и на едномалцовото `и уиски не само във Великобритания, но и в Америка. След оттеглянето `и през 1972г. контролът върху дестилерията бил установен от Long John International. През 1990г. дестилерията била закупена от Allied Distillers, които по-късно били придобити от Beam Global /да, свързани са с Jim Beam/, които пък сега са част от японската компания Suntory. И преди редовете на автора, да спомена, че Laphroaig е най-добре продаваното уиски от о-в Айла през новия век. Освен това е и любимо на принц Чарлз. Към това като добавим и отличителната черта на напитките с името Лафройг, а именно силната опушеност на покълналия ечемик /малцът/, следователно и на течността в бутилката, то краткият очерк на дестилерията и марката ми се струва завършен. Време е за моите анотации. Преди тях обаче искам да спомена, че мострата, която ревюирах получих благодарение на Влади Николов от Maxxium България, които са и официалните вносители на Laphroaig, за което съм му признателен.


 Аромат – цитрус /лимон, грейпфрут, мандарини/, карамел, ванилия, сладникав, очаквано торфен, но той се съчетава по интересен начин с другите аромати, крем, подправен с кафе и тирамису, джинджифилова пикантност, нотка „аптека“, бадеми, печен плодов сладкиш. Алкохолният градус е висок и добавянето на вода е силно препоръчително. След нея в мириса долових нотки ферментирали плодове, плодова ликьорност, мед, още плодове и „изненада“- торф. 🙂 Както и препарат за почистване на мебели. Вкус /с добавена вода/ – пиперлив, мазен и плътен, сладникав, слаби плодове, прозират през торфената „завеса“, която тук доминира, дървесност. Финал /с вода/ – траен, горчивина, медикамент, ментово усещане и евкалипт, обилна сладост, която трае дълго време и ми напомня на шоколад, торф и пушек, който обаче не е толкова доминиращ. 
 Оценка: 88/100. 


 В обобщение: уискито ми хареса. Торфът без изненади преобладава в характера на напитката, но ми се струва, че при аромата преобладават плодовите цитрусови нотки, а при финала сладостта.






 Laphroaig 10 y.o. cask strength single malt whisky /Batch 005/



 After a few more subtle and delicate whiskies I think it’s time to jump to the island of Islay, in particular, to the Laphroaig distillery to free the peaty spirit from the bottle. Unfortunately, the walk is virtual, but at least the liquid is physically available. In the blog, I have already presented my notes about the base 10-year-old distillate of Laphroaig, which is related to this in the photo. But if the standard one is with an alcoholic strength of 40 %, then this is with the alcoholic strength as it was during its storage in a cask for maturation /cask strength/ and it is 57,2 %, which ensures a rich palette of aromas. But each drop has its time – now some facts about the distillery.


 The whisky with the strange-name-to-pronounce comes from one of the most iconic distilleries in Scotland – this of Laphroaig. It was founded in 1815 by Alexander and Donald Johnston /who drowned in a vat of fermenting wash in 1847/, who were engaged in agriculture and the building itself was previously used for agricultural purposes. In 1826, i.e. several years after the Excise Act, the distillery was officially registered. The following years were marked by rivalry with another island distillery – that of Lagavulin, which at that time tried in every way to copy the model of Laphroaig and to imitate their drinks. The distillery remained in the hands of the Johnston family until the mid-20th century, when Ian Hunter, a member of the family, bequeathed the ownership to his secretary – Elizabeth ‘Bessie’ Williamson /the man had no descendants and apparently the lady has managed to impress him with her dedication/. Thus ‘Bessie’ became the first woman to rule distillery on the island of Islay, and probably in Scotland at all /actually, I came upon information that Catherine Johnston was the first/. And so until her retirement in 1972. Actually, „secretary“ is not the right concept for Williamson. After Hunter suffered a stroke in 1938, she manifested herself as a manager of the company, whose main responsibility was the distribution of whisky in US /during the Prohibition, whiskey could be obtained by prescription from medical doctors/. During the World War II, the distillery was used for munitions storage. After the war ended, it resumed operation. Hunter died in 1954 and Bessie took full control of the distillery. She focused her efforts on promoting the brand and its single malt whisky not only in Britain, but also in America. After her retirement in 1972, the control of the distillery was taken over by Long John International. In 1990, the distillery was purchased by Allied Distillers, which were later acquired by Beam Global /yes, they are related with Jim Beam/, which are now part of the Japanese company Suntory. And before the author’s lines, to mention that Laphroaig is the best-selling Islay whisky in the world. Furthermore, it is Prince Charles’ favourite malt. If we add and the Laphroaig’s distinctive feature – the strong smokiness of the malted barley, respectively of the liquid in the bottle too, then the brief outline of the distillery and brand seems complete. It’s time for my annotations. Before them, I want to mention that the sample, which I reviewed, I got thanks to Vladi Nikolov from Maxxium Bulgaria /which are the official importers of Laphroaig/, and I’m very grateful to him for it.


 Aroma – citrus /lemon, grapefruit, tangerines/, caramel, vanilla, sweetish, expectedly peaty, but interestingly combined with the other flavors, cream, topped with coffee and tiramisu, ginger spiciness, a hint of „pharmacy“, almonds, toasted fruitcake. The alcohol content is high and the addition of water is highly recommended. After the water I caught fermented fruit notes, fruity liqueurness, honey, more fruits and „surprise“ – peat. 🙂 As well as furniture cleaning product. Taste /with added water/ – peppery, oily and dense, sweetish, weak fruits perceptible under the peaty „curtain“, which dominates here, woodiness. Finish /with water/ – lasting, bitterness, medical notes, peppermint sensation and eucalyptus, long-lasting and abundant sweetness, which reminds me of chocolate, peat and smoke, which is not so dominant. 
 Assessment: 88/100.


 In summary: I liked this whisky. It is not surprising that the peat is predominant feature in the character of the drink, but I think that the aroma is dominated by citrus fruit notes and sweetness on the finish.  

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Препоръчани статии

Последвайте ме в Instagram