Whiskeytemple_Vladimir 
Знам, че ежегодният Уиски фест София 2017 приключи преди три дни, но все още не го осъзнавам. Този път ми се стори, че тридневният ни престой в столицата премина още по-бързо, независимо, че това бе първият път, когато останах и за трите му дни /в неделя трябваше да се приберем, но уважихме инициативата до около 17 часа/. И не ми стигнаха. Не заради алкохола. Усещането да си по това време на годината в София за мен е несравнимо, тъй като голяма част от любителите на уискито се събират в един кратък момент, за да обменят опит и да разменят впечатления. Един от тях бях и аз, и както всяка година уважих един от вторите ми родни домове – бар Мастърпийс. Знаех, че асортиментът там се е разраснал и на пост бяха оставени нови доста лимитирани издания, голяма част от които не се откриват тук. Наличието им в бара се обяснява със скорошното посещение на собственика му и мой приятел до Шотландия. Едно от тези красиви стъклени изкушения бе и напитката от снимката – пълненият без разреждане с вода Гленгойн, означаван като Glengoyne Cask strength single malt whisky. И тъй като аз харесвам дестилерията и продуктите `и не се поколебах да грабна бутилката от бара, и да `и спретна кратко визуално представяне, чиято идея е да подсили усещането от нея.
Не е първото представяне на Гленгойн в блога и затова спестявам писаните за дестилерията вече подробности. За тези от вас, които не са чували за нея само ще кажа, че се намира северно от Глазгоу и е основана през 1833г., като името `и се превежда като „Долината на гъските“. От личен опит знам, че изглежда много привлекателно, тъй като с Яна я посетихме през 2015г. Не външният `и вид обаче я отличава от другите. Първо, при производството на своето уиски хората от Гленгойн не ползват ечемик, сушен с горящ торф, следователно уискита им не са опушени. При по-старите от тях може да откриете заемки дим, но той се дължи на дългия престой в старите шери бъчви. Второ, дестилерията се слави с най-бавната дестилация на спирта. Казаните не се пришпорват и добитият алкохол има по-приятна и нежна текстура, бедна откъм серни съединения, които продължителният контакт с медните казани е отнел. Не стига това, но и цветът на произвежданото уиски от новите собственици не се подсилва с карамел Е150. И четвъртата `и особеност е, че тялото на дестилерията се намира в условната територия на Висините /Highlands/, докато някои от складовете `и се намират отвъд шосето, преминаващо пред входа `и – в областта Lowlands /Низини/.
Сега си давам сметка, че освен това ревю, на път са още три, в които ще разисквам впечатленията от други продукти на производителя. Това ми напомня, че пропуснах да спомена друга особеност на Гленгойн. Основният процент бъчви, ползвани от дестилерията са тези от шери, първо и последващо пълнене. За нуждите на отделните дестилати те могат да се комбинират и с бърбън отлежал Гленгойн. При конкретното уиски, обозначено като Пета партида /batch 5/ изрично не посочена „рецептата“ на бъчвите и тяхното съотношение. Съдейки от това, което долових при дегустирането му бих предположил, че са ползвани и такива от бърбън или поне шери бъчви, направени от американски дъб. Може би знаете, че по ред причини, най-вече икономически, именно американската му разновидност се ползва най-често през последните години, дори и при съхранение на испанско шери, което до преди 30-тина години по правило е стареело в европейски /испански/ дъб. Иначе уискито не носи означение на възрастта си. Както споделих, не е оцветено, не е студено филтрирано и е бутилирано при завидните 59,1% алкохол. А как се справи течността със съботния ми нос /тогава го опитах/? Имайте предвид, че бележките ми се базират на току-що отворена бутилка, която ще се развие под въздействието на въздуха в идните седмици.
Аромат – ванилия, захарно петле, карамел, интензивен с оглед високия му градус и младостта на спирта, обилно сладникав, свеж, нотки малц, мед, крем брюле, сладки жълти плодове, тестен сладкиш с ванилов или карамелов крем, подобие на еклер, ванилов еклеров пълнеж. След минути типичните тъмни шери нотки загатнаха за себе си. Спомен за какао, сушени подправки, орехов ликьор, намек за кленов сироп. С вода /добавях я на няколко пъти/ – шери, ядки, карамел, намек за сушен тъмен плод, прегорял плод, прегорял крем карамел, мармалад и сладка восъчна пита. Вкус – интензивен, мед, сладки жълти плодове, сушени кайсии, следи от шери, пикантност, изсмуква влагата, тахан халва, локум, нищожни танини, намек за розов плод, зърно и тревиста нотка. С вода – сладост, сушени жълти плодове, лакта, леки танини, джинджифил, малцова сладост. Финал – среден, нотки цитрус, сладост, масленост, малц, мед, пикантност, свежест, мента, нагарчащи лешници. С вода – цитрусова кора, сгряваща нотка, сладост и зърно.
Оценка: 87/100 /последвайте линка за още подобни статии/. Цена: срещал съм го тук за около 100 лв. В обобщение: интензивен младолик Гленгойн с добре интегрирано шери влияние, допълващо алкохола.
