Изградена е през 1968г. Но! Всяка история в Шотландия е по-особена и настоящата не е изключение. Истината е, че първата дестилерия с името Clynelish е изградена още през 1819г. от маркиза на Стафорд в района Highlands /Хайлендс/, в градчето Brora. Дестилерията преминала през различни периоди на успех и години на спокойствие през 19-ти век, когато през 1896г. била закупена от James Ainslie & Heilbron – компания от Глазгоу, специализирана в блендирането, смесването на уиски. Началото на 20-ти век не обещавало чак толкова светло бъдеще – през 30-те години дестилерията била затворена, а военният период оказал също негативно влияние върху духа на възродения Клайнлиш. През 50-те и 60-те години ситуацията се променила и повишеното търсене на уиски гарантирало и светлото бъдеще на марката. Това принудило собствениците от DCL, които по-късно станали част от Diageo, да построят нова дестилерия точно до старата. И я кръстили Clynelish. И все пак, за да разграничат двете си „деца“ дали на старата името Clynelish A, а на новата – Clynelish B. Това им решение било смъмрено от Шотландската уиски асоциация и те се видяли принудени да затворят старата дестилерия. На света останал само един Клайнлиш и това бил новият. И отново НО! Сушата на остров Айла се отразила неблагоприятно върху производството на торфено уиски, от което се нуждаели в DCL за легендарния Johnnie Walker / явно засягайки дестилериите Caol Ila и Lagavulin/, поради което старата дестилерия била отворена с идеята да произвежда силно торфен дестилат. Този път я нарекли Brora. Тази Брора, която вече повече от 30 години след окончателното си затваряне през 1983г. все още предлага скъпи и редки бутилки, струващи стотици и хиляди паундове /макар и затворила Брора е имала запас от старо уиски и годишно Diageo го пуска на пазара в малки количества, които из търговете достигат чутовни суми/. Новата дестилерия на Клайнлиш продължила съществуването си и след закриването на Брора, а сградата `и се ползва за посетителски център и склад. Малцовият дестилат се ползвал предимно за смесените уискита на Diageo. През 2002г. се появил и 14-годишното уиски, което ревюирам в тази статия, а през 2005г. Clynelish бил включен в серията „Classic Malts“ на Diageo.
Аромат – силен, кожа, заквасена сметана, слабо доловими сушени плодове, силна пикантност, отчетлива дървесност, слаба сладост, сушени сини сливи, карамел и карамелизирани тропически плодове. С вода – ванилия, кокос, още сушени плодове. Вкус – джинджифил, пиперливост, спомен за торф, сладост, ликьорност, силна дървесна нотка. С вода – сладост, слаб восък, пикантността намалява, но нотката шкаф не отслабва. Финал – малцова сладост, масленост, горчивина, нотка дъвка. С вода – горчивина, малц и слаб мед.
Clynelish 17 y.o. single malt whisky Old Particular
One more review of Clynelish whisky for today – this time it’s about Clynelish 17 y.o. single malt whisky, part of the „Old Particular“ series from independent bottler Douglas Laing, which I had the opportunity to try on the occasion of „Whisky, rum & wine“ festival at the beginning of February. Specific feature here is that the whisky is bottled by another company, rather than that, which produced it and on the label together with its origin /Clynelish/, is also stated the brand that has ever bought the whisky as it was in the casks, with the right to offer it as they decide. The liquid has an alcohol content of 48% abv, bottled from one single cask – second-fill sherry cask number DL10276, non-chill filtered and naturally colored.
And if all of the above concerns a specific bottle, then I think it’s appropriate to present you and some information about the Clynelish distillery itself, as I did at the review of the 14-year-old distillate. It was built in 1968. But! Each story in Scotland is a little bit odd and this one is no exception. The truth is that the first distillery under the name Clynelish was established back in 1819 by the Marquis of Stafford, in the Highlands region of Scotland, in the town of Brora. The distillery passed through different periods of success and peaceful years in the 19th century, when in 1896 it was purchased by James Ainslie & Heilbron, a Glasgow-based blending company, specialized in mixing whiskey. The beginning of the 20th century hasn’t been promising so bright future since the distillery was closed in the 30’s, and the military period also had a negative effect on the spirit of the revived Clynelish. In 50’s and 60’s, the situation changed and the increased demand for whiskey ensured a bright future for the brand. This forced the owners from DCL, which later became part of Diageo, to built a new distillery right next to the old one. And named it Clynelish. However, to make difference between their two „children“, they called the original one Clynelish A, and the new one – Clynelish B. This decision of theirs was rebuked by the Scotch Whisky Association and they found themselves forced to close the old distillery. Only one Clynelish remained in the world – the new one. And here’s a „BUT“ again! A severe drought on the island of Islay negatively affected the production of peated malt, which DCL needed for the legendary Johnnie Walker /obviously affecting the Caol Ila and Lagavulin distilleries/, and they decided to re-open the old distillery with the idea to produce heavily peated distillate. This time under the name Brora. This same Brora, which now, more than 30 years after its final closure in 1983 still offers expensive and rare bottles, costing hundreds of thousands of pounds /even closed, Brora has had a stock of old whisky and each year Diageo launches on the market small quantities of it, as it reaches unbelievable prices at the auctions/. The new Clynelish distillery continued its existence after the closure of Brora, and its building is now used as a visitor centre and warehouse. The malt distillates was primarily used for Diageo’s blended whiskies. The 14-year-old whisky was first released in 2002, and in 2005 Clynelish was included in Diageo’s ‘Classic Malts Selection’.
My impressions:
Aroma – intense, leather, sour cream, subtle dried fruits, strong spiciness, distinctive woody aroma, slight sweetness, dried prunes, caramel and caramelized tropical fruits. With water – vanilla, coconut, more dried fruits. Taste – ginger, pepperness, a memory of peat, sweetness, liqueurness, strong woody notes. With water – sweetness, light wax, the piquancy decreases, but the hint of cabinet doesn’t weaken. Finish – malty sweetness, buttery, bitterness and a hint of chewing gum. With water – bitterness, malt and weak honey.
Assessment: 80/100.