Whiskeytemple 
Случи се така, че в рамките на няколко месеца преди година-две успях да се сдобия с две мостри от 25-годишния Спейбърн Солера /Speyburn Solera/, за което трябва да благодаря на двама мои приятели /Стан, Митак, наздраве!/. И на двамата поотделно се бе разкрил шанс да опитат този позабравен малц от още по-непопулярната дестилерия, разположена в градчето Ротъс в Шотландия. Същото, където може да откриете Глен Грант и Гленротъс – през 2017г. с Яна бяхме точно в Глен Грант, но не се и сетих за Спейбърн. Не че щяха да ни пуснат там – дестилерията мисля, че все още няма отворен посетителски център, но поне можеше да я видя отвън. Така де, разбирате, че и на мен не ми хрумна за нея, което е някак жалко, защото след това опитах някои нейни уискита, които се оказаха достатъчно приятни – ще отлича Speyburn 2004-2018 for Boomsma, single sherry butt #218 single malt whisky, бележките ми за което са налични чрез линка в оранжево. Не мога да пропусна и стандартната 10-годишна експресия, която се предлагаше и тук /не съм следил пазара за движението на Спейбърн и не е изключено да няма внос/ и която си е стабилен млад малц от Спейсайд. 15-годишният представител също стои симпатично, макар и на по-висока цена. Днес обаче ще ви разкажа с няколко думи за Speyburn Solera 25 y.o. single malt whisky – бутилка от което успях да изнамеря в периода между получаване на мострите и опитването им.
Помня, че в България съм виждал по-модерно изглеждащ ботлинг от Солера линията. Той също бе на 25-години, но визията му се различаваше съществено от стъклото от днешния очерк. За него попаднах на информация, че се е предлагало в зората на 21-ви век и е илюстрирало доста разчупен подход при подбора на бъчвите. Основата на четвъртвековния малцов сок се базира на две групи бурета – едните са екс-бърбън бъчви, а другите са екс-фино шери бурета, направени от американски дъб. В каква пропорция е съотношението между тях навярно знае единствено някогашният мениджър на дестилерията – Боби Андерсън. Андерсън се оттегли от поста си през май 2022г., завършвайки цикъл от почти 22 години в служба на Спейбърн, като преди това е работил в дестилериите Ардмор, Гленбърги и Глентохърс. Под негово ръководство в продажба бе пуснато и 18-годишното уиски на производителя от Ротъс, което май е и най-старият техен официален ботлинг. Говорейки още за т.нар. „Speyburn Solera“ нека спомена, че уискито не е студено филтрирано, има натурален цвят /и двете характеристики са отразени на малкото етикетче на гърлото на шишето и на задния му етикет/ и е напълнено при 46% алкохол.
Аромат – сладникаво-лимонено усещане, зърно, пикантност, спомен за мирис като от бинт или марля /следи от торф?/, лимонена кора, мед, восък, спомен за ацетон, жълт плод като банани и ябълки, пудра захар, слаб спомен за карамел, шоколад, запечени и леко накиселяващи ябълки, лек бонбонен аромат, крем брюле, крем ванилия/ крем шампанско като от кроасан. С вода – мирис като от стара книга, лимон, лимонада, смола, тамян и още пикантност. Вкус – пиперливост, чили, мед, сладост, сладки жълти плодове, стои интензивно. Лека опушеност, зърнена нотка, препечена филия, нагарчащи ядки. С вода – сладост, по-слаба пикантност, плодов мотив, прах, опушеност. Финал – среден, сладникав лимон, танини, пикантност, слабо усещане за опушеност и препечено, последваща сухота. С вода – стои интензивно, танини, лимони и лека сладост.
Оценка: 86-87/100. Цена: неизвестна.
В обобщение: пикантен малц с изявена дървесност и усещане за лимон.
