Whiskeytemple_Vladimir 
В ранната пролет на 2016г. /през месец април/ за първи път опитах 21-годишния представител на шотландската дестилерия Гленгойн /Glengoyne/, намираща се на почти час път с автобус от Глазгоу. Месец по-късно успях да посетя и самия производител, което подсили симпатиите ми към него. Постепенно срещнах и други представители на Гленгойн, които потвърдиха първоначалното ми впечатление относно качествата на добиваното там уиски. Стигна се и до ревю на 25-годишния ботлинг, който дори избрах за моя коледна напитка в края на 2019г., а малко преди празничния сезон на изминалата година ви разказах и за по-зрелия 30-годишен едноименен малц. Но последният месец на 2019-та ми разкри още една възможност да се докосна до 21-годишната версия в актуалната ѝ визия. Как се случи това?
Приятели от Ямбол решиха да си спретнат уиски дегустация и я планираха за началото на декември. До този момент подобна инициатива /необвързана с конкретен вносител или търговец/ не се бе провеждала в града и отправената към мен покана да водя презентацията бе особено приятна и невъзможна за отклоняване. След кратко съвещание се спряхме именно на 21-годишния Гойн като по-зряло шери отлежало уиски, което да бъде включено в представянето с идеята, че то предлага достатъчно лесно за възприемане усещане за това как изглежда една шери вдъхновена напитка. Организацията бе на изключително високо ниво, а по време на срещата се срещнах с много приятни и разговорливи ентусиасти, с които си спретнахме много свежо и забавно изкарване. В края му си отлях и капките с уискито, което запечатах и на няколко кадъра. Преди дни го опитах, за да ви разкажа за втори път за зрялата благинка. Първият опит през 2016г. остави силно впечатление.
Ако сте попадали и преди това на продукт на Гленгойн или сте чели за съвременното разбиране на компанията-собственик, то знаете, че основното отлежаване на гамата на дестилерията протича в екс-шери бъчви /направени от европейски или американски дъб/. Изцяло в шери бурета старее и тази версия на производителя, като са подбрани бурета-първо и последващо пълнене /първо пълнене = първо съхранение на уиски след виното; второ и последващо пълнене ще рече, че след виното в буретата вече е съхранявано вече уиски/. Напитката е студено филтрирана и е бутилирана при 43% алкохол. Цветът ѝ е натурален и не се дължи на подсилване с караел е150.
Аромат – шери, шери, шери. Спомен за накиселяващи кайсии, нектарини, зърно, фъдж, асоциация с мириса на подравката дафинов лист, шоколадов десерт /кекс с какао/, тирамису, спомен за мириса на кожа, сушен тъмен плод, сушени сини сливи, капучино, шоколадова вафла, сгряващо усещане, мед, восъчна пита, торта с карамелизирани ядки и кафе, канела. С вода – живва и се усеща по-свежо. Спомен за мириса на прашен и влажен под, каквито са някои от тези в шотландските дестилерии, смола, тамян, сушени чери домати, анасон. Вкус – сладост, съчетана с усещане за тъмен шоколад, шери, нагарчащи ядки, джинджифил, плодови бонбони. С вода – сладост, пикантност, жълти ябълки, ванилов крем, бисквитена торта с крем портокал. Финал – среден, плодов мотив, праскови, сладост, слаба пикантност, не особено интензивни танини, слабо нагарчащи ядки. С вода – жълти сливи, жълто грозде, слаба сладост.
Оценка: 86-87/100 /последвайте линка за още подобни статии/. Цена: около 300 лв, ако го откриете тук.
В обобщение: уиски със сериозно шери влияние, вкусът и финалът на което според мен биха били по-впечатляващи при по-висок градус.
