Dark Mode On / Off

Singleton 12 y.o. single malt whisky re-review


 Празниците са онова прекрасно време през годината, когато големи приятни компании се събират и в резултат на чиста случайност или по повод искан съвет, решават да пробват нещо непознато. Встъплението на статията касае изминалото новогодишно празненство, в което взех дейно участие. Приятели решиха да пробват проимоционалния Singleton 12, а аз реших да направя повторно ревю. Първото е налично тук. Уискито ми бе направило впечатление с добрите си вкусови качества, а и с приятния дизайн на бутилката му. Затова реших да го повторя.

 Дестилерията Дъфтаун е основана през 1895г. от няколко търговци в близост до едноименното градче Dufftown, в лоното на шотландския малц – Спейсайд, недалеч от събирателната точка на реките Фидих и Дулан. През 1933г. дестилерията била продадена за 56 хил. паунда на „Артър Бел и Синове“. Дестилаторите били увеличени, а към настоящия момент производствения капацитет възлиза на 4,2 млн литра /на друго място данните сочеха 5,8 млн. литра алкохол/, които основно захранват с малцов дестилат Johnnie Walker, Bell`s и Dewar`s /корекция – Dewar`s е собственост на Бакарди, но някога е било захранвано от малца на Сингълтън/, всичките собственост на алкохолния гигант Diageo. Първоначално уискито „Сингълтън“ се появява в дюти фрий магазините, като от 2008г. се разпространява усилено и в магазинната мрежа. В складовата база на дестилерията се съхраняват около 100 хил бъчви с уиски, като интересен факт е, че само около 3% от него се предлага като едномалцов продукт. Основното му предназначение е за изграждане тялото на блендовете Dewar`s и Bell`s. 

 Моите бележки от ранните часове на Новата година: Въпреки че се предполага да съм махмурлия, се реших на това ревю. Всъщност не обичам алкохолът да предопределя изхода на вечерта и нощта на 31-ви премина благополучно, като изпитото от мен количество алкохол не надвиши 150-200 гр. и това позволи да се настроя подобаващо за Сингълтън. Уискито е 40-градусово, с подсилен цвят /за съжаление/ и е студено филтрирано. 

 Аромат – ванилия, бърбън нотки /сочи се, че уискито отлежава преимуществено в бъчви от европейски дъб, но аз си открих повече бърбън/, сливи, нотки праскови и круши /заемки от сладко от круши/, мед, карамелизирани плодове, „тревисти нотки“, леко дървесно присъствие. Поизволих си малко вода. Резултатът – повече карамел и плодове. Вкус – сладък. Уискито е меко и нежно. Мед, круши и леко „земен“ нюанс запълват гамата от качества. След водата изпъкна сладостта.  Финал – къс до среден, мед, силна сладост, плодови нотки, които се проявяват минута-две след глътката, ванилия и леки стафиди. С вода – сладост и земни нотки.
 Оценка: 84/100. Цена: около 50 лв.



 В обобщение: yискито не е лошо. Бих го представил на някой, който няма голям досег с шотландското уиски. Идеално начално стъпало за „спейсадърите“. Пивко и нежно, но без изненади. Това се и очаква предвид ниската му стойност. 







 Singleton 12 y.o. single malt 2.0.



 The holidays are that wonderful time of the year, when large and pleasant groups of people gather together and as a result of pure haphazard or on the occasion requesting of advice, decided to taste something unknown. The introduction of the article concerns the last New Year’s Eve celebration, in which I took an active part. My friends decided to try the promotional Singleton 12, and I decided to do a re-review. First one is available here. The whisky had made me impression with its nice taste and a pleasant design of its bottle. So I decided to re-taste it.


 The distillery was founded in 1895 by several merchants, near the village of Dufftown, in the bosom of the Scottish malt – Speyside, not far from the point where Dullan and Fiddich rivers merge. In 1933 the distillery was sold to Arthur Bell and Sons for the sum of £56,000. Two more stills were added and at the present moment Dufftown has a production capacity of 4,2 million litres /some other data pointed 5,8 million liters of alcohol/, which are mainly used to supply with malt distillate Johnnie Walker, Bell`s and Dewar`s, all of them owned by the alcohol giant Diageo (Dewar`s now is owned by Bacardi). Initially, the Singleton whisky appears in the duty free shops, as since 2008 is spreading extensively in the commercial network. In the warehouses of the distillery /Dufftown/ are stored around 100,000 barrels of whisky, as an interesting fact is that only about 3% of it is available as a single malt product. Its main purpose is to constitutes the body of the Dewar`s and Bell`s blends.



 My notes. Although it is supposed I might have a hangover, I decided to do this review. In fact, I don’t like the alcohol to prejudge the outcome of the evening and the night of December 31st passed safely, as the amount of alcohol that I drank, did not exceed 150-200 g. and this allowed me to adjust properly for Singleton.


 Aroma – vanilla, bourbon notes /it’s stated, that the whisky is mainly aged in European oak casks, but I found more bourbon/, plums, peach and pear notes /borrowings from pear jam/, honey, caramelized fruits, „grassy notes“, slight woody presence. I allowed myself to add a little water. The result – more caramel and fruits. Taste – sweet. The whisky is soft and gentle. Honey, pears and slightly „earthy“ nuance fill the range of qualities. The sweetness became notable with water. Finish – short to medium, honey, strong sweetness, fruity notes, which appear a minute or two  after the sip, vanilla and light raisins. With water – sweetness and earthy notes. 
 Assessment: 84/100.


 The whisky is not bad. I would introduce it to someone who has little contact with Scottish whisky. Perfect initial step for the taste of Speyside. Mellow and gentle, but without surprises. And so is expected given its low price of about 50 lv.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Препоръчани статии

Последвайте ме в Instagram