Benriach 33 y.o. 1985, cask n7214

 Честит ни ноември, носещ есенна хлад и мирис на мокра шума! В началото му се завръщам към сериозната селекция на малцове от Benriach /виж и останалите ревюта на марката в сайта/, която бе представена в бар Local в София, откъдето закупих и моите мостри. Там бяха отворени шест стари експресии на дестилерията, а с тази от 1991г., отлежавала в бъчва от бургундско вино, вече ви срещнах. Освен мострите, получих и самите бутилки, за да мога да ги включа във визуалния очерк, а това бе чудесен жест.

 В настоящия разказ се фокусирам върху друга бутилка от шестнадесетата партида от малцове, бутилирани от по едно буре, която Benriach пусна в продажба през 2019г. – днес герой е Benriach 33 y.o., 1985 cask n7214,  Peated, Virgin oak cask, който е и вторият най-стар ботлинг от селекцията, която виждате. По-стар е единствено неговият батко от 1981г., но за него ще стане дума в отделно ревю.

 Харизмата на Бенриах беше, а в някаква степен и продължава да е, макар и редуцирана откъм пазарно присъствие, в продуктовото разнообразие, което възникна назад във времето, когато Били Уокър и неговите бизнес партньори закупиха спиртоварната. Този многолик образ включваше двойно и тройно дестилирани уискита, някои опушени, други пък повлияни от торфа от Висините, някои облечени в интензивен винен костюм, а други носещи по-леките екс-бърбън „дрешки“.

 Цялото това многолистно портфолио затормозяваше някои ентусиасти, считащи, че дестилерията не може да намери своя облик, докато други /моя милост включително/ се дивяха на шарените нюанси, които производителят от Спейсайд /посетен от мен през 2018г./успяваше да менажира. Но след придобиването му от Brown-Forman тази тенденция като че ли остана на заден план и последната серия от единични бурета бе напълнена през 2022г. и включваше благинки на възраст между 12 и 27 години. Нито една от които обаче не произлизаше от 80-те.

 Конкретният ботлинг от Партида 16, а именно Benriach 33 y.o., 1985 cask n7214,  Peated, Virgin oak cask, успява да изпъкне на този фон не само с възрастта и корените си, пуснати в средата на 80-те години, месеци след моето раждане, но и с интересната си концепция. И този представител на марката е представен без студена филтрация /добавих вода веднъж и се запъти/ и в натуралния си цвят. Той стои доста интензивно и обяснението в случая е едно – чисто нов дъб.

Сайтът Храм на уискито е изцяло мой личен проект и цялостното му поддържане лежи на мен. Тук няма да видиш не реклами и банери, няма голям екип до мен и целият процес движа сам – от набавянето на бутилките, снимането им, описването им и техническата поддръжка на сайта, както и управлението на социалните му канали.

Затова, ако намираш труда ми за полезен, ако си научил нещичко благодарение на него, открил си непозната напитка или пък съм ти спестил разход за някоя кофти покупка, може да ме почерпиш едно кафе или драм през Revolut – блогът оценява жеста ти.

Цъкни на линка revolut.me/vladimir_georgiev84 или ме намери като @vladimir_georgiev84.

 Ясно е, че алкохолът е получен на 02.09.1985г., а също така категорично е и участието на торфа при сушенето на ечемика за него – не мога да ви кажа обаче дали процедурата по съхнене на малца е преминала в съоръженията на дестилерията. През 80-те да функционирали и е напълно възможно тогавашният собственик – компанията Seagram’s да ги е ползвала за този ботлинг.

 Не ми е ясно друго – дали през целия етап на отлежаване това уиски е съхранявано в тази единична бъчва от нов дъб с номер 7214 или просто е прехвърлено в нея във финалния етап на съзряването си. Склонен съм да вярвам, че е налице втората хипотеза. Ползването на чисто нов дъб е сравнително нов похват и обикновено се внедрява за финиш на уискито – в противен случай то може да стане прекалено дървесно, особено щом става дума за толкова дълъг период.

 Алкохолното съдържание тук е 48,1% и е резултат на естествените процеси по загуба на алкохол и/или водно съдържание в бъчвата в процеса на отлежаването на скоча. С други думи, напитката се означава като cask strength.

 Аромат на Benriach 33 y.o. 1985, cask n7214 – напомни ми на опушен плодов ликьор, череши, марината от туршия, билки, обгорено дърво, тамян, огнище. Сладост, джинджифил, канела, карамфил, прегоряла карамелизирана тиква, сушени домати. Нотки шоколад, зряло тъмно грозде, ликьор кафе. С вода – восък, билки, пикантност, опушеност, запечени карамелизирани ядки, кафе, босилек. 

 Вкус – интензивен, сладост, опушеност, пикантност, дъхаво грозде, билки, лека киселинност и лека сухота. Восък, слаби танини и пикантност. С вода – повече сладост, но и лека киселинност, въглен, цитрусово масло/ кора. 

 Финал – среден до траен, въглен, сладост, залепен карамелизиран плод, портокалова кора, киселинност, сухота. Водещо усещане за етерично цитрусово масло. Марината от кисели краставички. Дървесност, но без силни танини. С вода – пикантност, ликьор кафе /Патрон кафе/, фирма на флоралност.

 Оценка: 87-88/100. Неактуални „усмивки“.

 В обобщение: старо уиски, което до голяма степен е загубило плодовите си белези и ги е заменило с типичните за възрастен дестилат нотки.