Dark Mode On / Off

Speyburn 2004-2018 for Boomsma, single sherry butt #218 single malt whisky


 Вечерно уиски представяне е в ход. Вече е шести май и нека всеки, който празнува днес да се чувства поздравен. Не мога да ви предложа друго за почерпка, освен няколкото реда, които назовавам „уиски ревю“, които днес носят следите от едно шери отлежало уиски, произведено в шотландския район Спейсайд. Малцът е дело на дестилерията Спейбърн /Speyburn/, която както самата географска област носи името на реката Спей, течаща в близост до производителя. Едноименното уиски се открива и в България, но конкретният му представител е бутилиран специално за холандския пазар. И преди да ви разкажа малко за историята на марката, нека внеса уточнение – бутилката закупих през лятото на 2019г., като тогава направих снимката, на която тя е почти пълна. Споделих с приятели съдържимото и след почти една година в шишето остана количеството, което виждате на останалите снимки. Казано с други думи, уискито изпълни предназначението си, а именно да си проправи път към любителите, които са склонни да го оценят. Така бих обобщил и моя съвет – споделяйте уиски с хората, които имат интерес от изучаването му.


 Спейбърн е разположен в градчето Ротъс и е основан през 1897г. от Едуард Броутън, притежаващ в предходен момент дестилерията Тобермори от о-в Мъл. Компания му правили двамата му братовчеди – Едуард и Джон Хопкин. Идеята на основателите била да отбележат юбилея на кралица Виктория и на всяка цена гонели производство през 1897г. Постигнали го в края на декември, независимо че дестилерията не била завършена напълно.

 В началото на 20-ти век Спейбърн била закупена от „Distillers Company Ltd“. По време на Втората световна война я затворили, за да приюти шотлнадски военни. Новият полъх дошъл през 1947г., когато била върната  повторно към малцов живот. През 1962г. медните казани започват да бъдат подгрявани с пара, а не с въглища, а през 1968г. затворя съоръжението за малциране на ечемик /drum malting/, при което нужното количество вече било набавяно от външен индустриален комплекс.

 През 1986г. собствеността била поета от „United Distillers“, които я продали на „Inver House Distillers“, които придобили още дестилериите на Old Pulteney, Knockdhu, Balblair и Balmenach. От своя страна „Inver House“ била закупена през 2001г. от тайландската компания „International beverage holdings“, която обединява алкохолни производители от целия свят.

 По-интересен е фактът, че Спейбърн до скоро разполагаше само с една двойка медни казани. В края на 2016г. собствениците инвестираха около 5 млн. паунда и казаните вече са няколко двойки, като годишният обем на произвеждания спирт следва да доближи заложените близо 4 млн. литра годишно /при под 2 млн., добивани до преди няколко години/.


 Малцът на Спейбърн не е от онези, които се търсят от колекционерите или спекулантите на уиски. Ентусиастите – любители също не са от крайните му почитатели – може би, защото до скоро официалните версии се свеждаха до една 10-годишна вариация, която бих описал като приятно ежедневно уиски. В последните няколко години собствениците обаче положиха усилия за утвърждаване на бранда на малцовия хоризонт, което не е никак лесна задача, тъй като сегментът на малцовите уискита от Спейсайд познава далеч по-добре имена като Гленфидих, Гленливет и Макалън. Но пък Спейбърн поема по добър път – вече можем да закупим по-зряла 15-годишна вариация /ревюто ѝ може да откриете като линк под тази статия/, както и пълнолетна 18-годишна версия, която обаче се предлага в ограничени партиди. Явно все още водещо за дестилерията е предназначението ѝ да захранва смесените уискита /като Ханки Банистър/ със зрял дестилат. Освен тези регулярни разновидности, собствениците пълнят по-специални ботлинзи за определени пазари – такъв несъмнено е холандският и за него е насочен този малц, дестилиран през 2004г.


 Уискито отлежава в бъчва от шери, тип бът, първо пълнене /first fill sherry butt/. Номерът на бурето е 218. От него са произлезли 678 бутилки, като всяка носи 52.5% алкохол – това навярно е бил градусът на бъчвата. Лицевият етикет издава още две важни особености на напитката – тя не е студено филтрирана /факт, в който се убедих след като добавих вода на три пъти, при което течността в чашата се замъти/ и не е оцветена с карамел е150.


 Аромат – спомен за шери, какао, шоколад, тревист мотив, сушени сини сливи, кайсии, череши, боров мед, какаов десерт със стафиди и боровинки, какаови бисквити, кожа, микс от сушени плодове и ядки, сладко от череши, прегоряло сладко от ягоди. С вода /добавях я на три пъти/ – шери заемки, сушени подправки, череши, сушени ягози, мед, зърно. С още вода – какао, тирамису, марципан. Трето добавяне на вода – свежест, свеж плод и киселинност. Вкус – пикантен, слабо сладникав, отприщва слюноотделянето. След второто отпиване пикантността се засили. Нотки тъмна бира, цитрусова кора, кайсиеви ядки, какао, намек за сушен тъмен плод, бонбони виолетки. С вода – пиперливост, лакта, накиселяващо усещане като от олоросо шери. Усеща се интензивно. С още вода – споменът за олоросо изпъква. Трето добавяне на вода – киселинност и солена лакта. Финал – среден, сухота, танини, червен плод, сгряваща пикантност, подправки, коктейлни череши, но без сладостта им. Тъмен шоколад, восъчна пита. С вода – танини, препечена филия с мед и масло. С още вода – интензивен, нагарчащи ядки. Трето добавяне на вода – тъмна бира и танини.

 Оценка: 85-86/100 /последвайте линка за още подобни статии/. Цена: платих около 100 евро.

 В обобщение: шери вдъхновен малц, при който влиянието на дървото се откроява.

    




Абонирайте се за публикациите от блога с електронната си поща
Важно: след като го направите, ще получите писмо от Feed Burner. В него е приложен линк, който трябва да отворите, за да активирате абонамента си.


Delivered by FeedBurner

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Препоръчани статии

Последвайте ме в Instagram