Whiskeytemple_Vladimir 
Преди минути завърших писането на статията, посветена на The Glenlivet 12 y.o. single malt whisky, което бих определил в резюме като едно от уискитата, което всеки прохождащ уиски любител трябва да пробва. „Стаж“ за него не е необходим – то е пригодено за масовия вкус /в случая без негативен смисъл/, като е лесно за консумиране и не крие нищо под очевадните му плодови нюанси. Завидни качества на добра цена. Освен него дестилерията на Гленливет произвежда и коренно противоположния по характер The Glenlivet Nadurra 16 y.o. single malt whisky. Именно това е и уискито, с което ще ви запозная в тази статия.
Ако неделният ден беше приятно топъл и приветстващ странстването из слънчевата есенна шума, то вечерта донесе резонната за сезона хлад. И след като оползотворих деня в разходки под слънцето реших в тъмната част на денонощието да заменя присъствието на нашата звезда с блага малцова течност. Лятото отбягвах срещата с дестилата от снимката заради високият му алкохолен градус – 55,5%, но октомврийската вечерна атмосфера предостави удобен случай да го опитам. Уискито е част от по-особената линия на Гленливет, означена като „Nadurra“ – в превод „Естествен“, “ Натурален“. Особеното при напитките, носещи това име е, че се предлагат в натуралния си цвят, без да са филтрирани и при висок алкохолен градус. Серията е мислена като следващото ниво в портфолиото на компанията, т.е. като продукти за напреднали уиски почитатели, в контраст с посоченото по-горе 12-годишно уиски.
И с право. Освен високият градус, уискито е сравнително възрастно – на 16 години е. Бутилирано е през декември 2012г., следователно е дестилирано през 1996г. Матурацията или стареенето е протекла в бърбън бъчви, може би част от които са първо пълнене. И тук е редно да спомена, че това уиски вече е трудно откриваемо, защото компанията го замени за такова без означение на възраст. От него са пуснати няколко партиди и ако откриете бутилка може би ще носи друг градус и различен вкусов профил. Тази бутилка е от партида N 0712 U.
Аромат – силно свежо тревист, напомни ми на иглолистен ароматизатор. Мирисът силно наподобих и на този от някои бърбъни, или на част от нотките, които долових в някои от уискитата на Jack Daniel`s. Разпознах мед, ферментиращи череши и праскови, силна сладост като от плодово сладко, пикантност и то не малка, както и доза алкохол. Мирисът обаче продължи да бъде предимно сладък, като сладкото по-късно асоциирах с праскови, сливи, круши, кайсии и портокали. Нотки карамел, мента и спомен за ръжено уиски, към които добавих и спомен от мириса на препарат за полиране на мебели. Добавянето на вода е силно препоръчителна. С нея се засили повече иглолистната свежест, съчетана със спомен за смола, плодови заемки и споменатият препарат. Вкус – силна пикантност, изгаряща рецепторите по езика, веднага отприщваща слюнка, масленост, сушени плодове, сладост и проявяваща се горчивина. С вода – по-силна горчивина, пикантност и плодове. Добавих още вода, с която се отключи повече сладост, дървесност и пикантност. Финал – среден по интензитет, пикантен, тревист, плодов, маслен, мед. С вода – още масло, марципан, горчиви кайсиеви ядки и спомен за бърбън. С още няколко капки вода – ядки и още горчивина и пикантност. Оценка: 83-84,5/100. Цена: с условностите от горните редове – около стотина лева.
В обобщение: „зимно уиски“. Представете си как цял ден ви е брулил студеният вятър и сняг/ дъжд и в края му сте се прибрали на топло пред печката. Ето в този момент на блаженство от топлите дрехи виждам мястото на това уиски. 20-30 грама от него, към които се добавят поне още толкова вода и споменът от студа ще бъде прогонен. И все пак – уискито не е за току що прохождащи фенове на малцовите уискита. Редът му ще дойде с времето и опита.
