Whiskeytemple 
Очертава се солидна триада от разкази, пропити не само с малц, но и с благоуханието на сладникави бели вина и дори шампанско /Ardnamurchan от снимката е част от тази триада/. Концепцията ми се стори удачна за времето навън и реших да структурирам тази малка поредица, започната в предходната статия с описа на Glen Moray 2005 Tokaji cask finish, около взаимодействието на шотландски малцов алкохол и европейски вина.
Финалното ревю ще посветя на новото Glenmorangie 16 y.o. The Nectar, а днес в междинния материал ще стане дума за юбилейното 10-годишно издание на споменатия Арднамъркан, при който намеса има и отлежаване в бурета от шампанско Paul Launois от фамилната винарна в района Шампан, Франция. Поместването му в тази редичка не е случайно – тази дестилерия доста умело и смело лавира между различните винени нотки и влияние, както го правят и Гленморанджи и Глен Мъри.
Имайте предвид, че в продажба може да откриете регулярната 10-годишна експресия на намиращия се във Висините производител, която обаче отлежава изцяло в екс-бърбън бъчви. Тя има и синкав етикет. Пред нас от друга страна стои юбилейният ботлинг от 2024г., при който част от отлежаването преминава в бурета от спомената семейна винарна, занимаваща се с бутиков добив на шампанско.
Шампанското е онази напитка, която ни кара да бълбукаме и която мнозина обичат да консумират в празничните моменти – били те Нова година, спечелване на спортно състезание или просто в почивните топли дни. Аз не разбирам от шампанско и не съм негов почитател, но винаги ми е било любопитно как се получава газировката му. Единият процес е доста трудоемък и изисква вкарване на дрожди и захари в бутилката, преди окончателното `и затваряне, докато другият е изцяло присъщ на по-бързите и евтини продукти, при които се инжектира въглероден диоксид.
Може би именно сблъсъкът с тази категория е попречила да формирам привързаност към този винопроизводствен стил. При шато Paul Launois /не се ангажирам да го произнеса на български/ виждам, че алгоритъмът е изцяло съобразен с добрите практики в нишата, което навярно е мотивирало дестилерията, собственост на компанията Аделфи /Adelphi/, да си сътрудничи с нея. Не знам как са се открили двата производителя на алкохол, но и винарната, и спиртоварната, възникват почти по едно и също време.
Ако проследите кодът от задния етикет на бутилката с това 10-годишно уиски на Ardnamurchan, ще се озовете на интернет страница, от която може да научите колко е общият брой на замесените бурета, вида им, както и характерът на уискито – в случая то е неопушено и в тази му разновидност основно залага на бърбън отлежаване. Компонент от партидата е преминал през финиш в споменатите бъчви от шампанско, като от целия набор от дъбови съдове през 2024г. са напълнени общо 16746 бутилки.
Отново през баркода ще научите кога точно е бутилирано уискито и от кои служители в дестилерията. Ползван е ечемик от сорта Кончерто, произведен във ферма Бромхал. Информацията е доста изчерпателна и сочи детайли от машуването, ферментацията /средно за партидата над 70 часа/, както и за самата дестилация. Изключително приятен начин за поднасяне на иначе специализирани данни, които радват душите на ентусиастите.
Още по-радващ е фактът, че уискито не е манипулирано с оцветител е150а, не е студено филтрирано и е бутилирано на 50%.
Аромат – не особено интензивен. Малц, зрял жълт плод, канела, жълти круши, ананас, ябълки, мед, пикантност, сладост, жълто грозде, кайсии, десерт с кайсии, свежест, меденки с мармалад и канела, спомен за сладкарски щанд със сушени жълти плодове. Доза парфюмност. Добавях вода два пъти – отключи се спомен за ванилия, пудра захар и още от същото. Вкус – обилна сладост, мед, сироп от жълти плодове, малц и отчетливо винено влияние. Пикантност, масленост, отприщва слюноотделянето, намек за лимон. С вода – сладост, малц. С още вода – плодови заемки и сладост. Финал – къс до среден, сладост, жълти зрели плодове, лека тревистост, слаби танини, лека пикантност, малц. Пикантността се засилва при второто отпиване. С вода – лека киселинност и усещане за канела. С още вода – мента, обгорено дърво.
Оценка: 85-86/100. Цена: платих за него около 150 лева, ако помня добре.
В обобщение: пивко и лесно за консумиране уиски с ясно винено влияние, проявено като сладки плодови асоциации. Оплакването ми тук е, че уискито не съумя да остави траен спомен и признавам, че стои някак плахо и не особено експресивно.
Здрасти, Влади,
Пак отлично представяне, на много любопитно уиски!
Аз го опитах през февруари 2025 г. Първоначално бях леко шокиран, защото в аромата преобладаваха силно „аграрни“ нотки, а вкусът беше тежко доминиран от жилаво, горчиво дърво. Няма продове, няма сладост, няма нищо 🙂 След като му дадох достатъчно време да подиша и му добавих постепенно вода, уискито се отпусна, отвори se по чудесен начин и в крайна сметка се оказа един от най-интересните и характерни уискита, на които съм попадал в последно време. Отличните впечатления ме мотивираха да се сдобия с резервна бутилка „за склада“.
Тук ще си позволя да споделя и някои неприятни наблюдения върху родния пазар, свързани и с това издание. Някъде от 2024 г. забелязах рязка тенденция към „премиумизиране“ и въвеждане на особено нечистоплътни практики по създаване на фалшив дефицит и надуване на цени при марки, които дотогава се продаваха на нашия пазар на сходни или дори малко по-добри цени от най-добрите в Западна Европа. Не мога да кажа дали тон даде вносителят или определени търговци, но крайният ефект е налице. Точно това уиски беше пуснато първо на „предварителна продажба“, а след това излезе с цена 168 лв. и то само в един онлайн магазин. По-късно мисля, че стигна и до други търговци, но не съм сигурен дали паметта не ми изневерява. Към момента, около година и половина след кампанията по промотирането му като нещо „изключително“, „рядко“, „колекционерско“ и пр., при тираж от над близо 17 хил. бутилки, уискито е все още налично у нас, включително и в магазина, в който се появи първо, все още на надутата цена от 168 лв. При положение, че у нас акцизът върху алкохола далеч не е сред най-високите в Европа, меко казано, а корпоративният данък е плосък 10%. Аз моята бутилка си я купих от чужбина за 49.17 € плюс доставка, а дори и в момента в whiskybase се реферира средна цена по магазините от 69.90€.
Имам и бутилка от регулярното 10 годишно издание на Ardnamurchan, но още не съм го пробвал. При него блендът е от 98% бърбън бъчви и 2% шери, като има и уиски от опушен малц, какъвто е и основният стил на Ardnamurchan. В момента сред отворените шишета се намира и едно Ardnamurchan Sauternes Cask Peated, от което впечатленията ми също са повече от добри. Като цяло, продукцията на тази дестилерия се очертава като много по моя вкус 🙂
С интерес очаквам представянето на Glenmorangie 16 The Nectar. Него го опитах миналото лято, но ще изчакам ревюто, за да споделя моите впечатления 🙂
Наздраве!
Ники, здравей!
Чудесно включване, както винаги. Уискито ме изуми едновременно колко лесно бе за консумиране и същевременно как не успя да изпъкне с водещи асоциации. Радвам се, че имам от него, но бих се радвал, ако беше нещо повече от това. Но Арднамъркат се очертава като мой любимец от новите дестилерии.
Ценообразуването в България не ми е понятно – по-често пазарувам отвън, където стойностите на някои неща в/ извън промоции са по-примамливи от тукашните аналози и както спомена и ти, уискито се предлага спокойто в повече от един определен сайт. По какви причини практиката тук е друга, не мога да кажа, но реалната конкуренция би била полезна. Монополът в предлагането определено не е.
Току-що привърших с опитването на Нектар-а на Моранджи. Хареса ми и в класацията от последните три статии, оспорва първото място за мен с Glen Moray 2005 Tokaji. Сполучлив ботлинг е новата 16-ка и се радвам, че я купих. Детайлно ще я представя след празниците.
Весели да са твоите и до скоро!