Whiskeytemple 
Уиски индустрията явно навлиза в тежки времена и причините за това са многопластови. Една от тях е повсеместният отлив от консумацията на алкохолни напитки от по-младите хора /в България все още се движим по инерция, но глобалната тенденция навярно ще ни достигне/. Икономическите затруднения от последните години също рефлектират върху по-слабото търсене – поне при избора на по-зрелите купувачи. Може би има и друга причина – формирането на някаква култура при консумиране на тези течности и търсенето на по-високо класни напитки, вместо популярното поглъщане на алкохол от ниския ценови сегмент.
При разговори с хора от алкохолния бранш, чиято задача е да отчитат и актуалните потребителски нагласи, останах с впечатлението, че затрудненията за уиски бранша в частност се пораждат и от времето на пандемията, когато мнозина от нас са надградили предпочитанията по отношение на ценовата категория на купуваното уиски, заменяйки това с по-ниска стойност /дори т.нар. масовка/ и прехвърляйки се на продукти от по-високия сегмент. Каквото и да си говорим, именно количеството при консумиране на благинки от този нисък клас изхранва големите компании, докато по-скъпите и редки продукти имат по-скоро престижно измерение и не са в състояние да генерират нужният оборот, за да преуспее конкретният търговец. Връщайки се отново към темата за надграждането, която зачекнах преди секунди, допълвам, че проблемът за големите играчи в бранша е, че след преминаването на усложнената здравна обстановка, повечето от купувачите така и не се завръщат към доскорошния си избор от ниските стойностни категории. И това поражда проблем за бранша. Друг е въпросът и дали, щом стане дума за уиски, не бе достигнат прага на търпимост на купувачите с крайно завишените цени на определени марки, което явление наблюдавахме в последните 10-15 години. Нищо не трае вечно, нали?
Преди да продължа напред с ревюто, нека акцентирам върху едно явление, което озадачи уиски вселената и което бе извикано /по мое мнение/ именно като отговор на това слабо търсене на уиски /затварянето за даден период на някои спиртоварни го илюстрира добре/ – появата на непрестанно развиващата се и еволюираща търговска серия 100 Proof на компанията Signatory, която предложи на ентусиастите широк набор от независими експресии от шотландско уиски, пълнени на висок градус и търгувани на повече от приемливи цени. Този им ход не остава незабелязан за конкурентите им. Политиката на Сигнътъри пък буквално възпроизвежда теоретичния постулат, че във времена на слабо търсене, качеството на продуктите се повишава – обратното е важимо за времената, през които вече минахме и през които имаше редица посредствени продукти.
Ще се върна отново към онези крайно неприятни времена от 2020г. Трудни бяха за всички, но ето че една сравнително малка дестилерия от Западните Висини в Шотландия успя тогава да изгрее на малцовия хотозонт, а пет години по-късно вече все повече от нас усещат нейното солидно и добре аргументирано присъствие на пазара – визирам Ardnamurchan, която именно през септември – октомври 2020г. пусна в продажба първото си малцово уиски, което ще си позволя да опиша и като общодостъпно, съобразявайки предходните `и версии, които произхождаха единствено от по една бъчва. Версии, които в началото се бутилираха и преди навършване на минималната възраст от 3 години, за да бъде наречен продуктът уиски – една от тях вече съм описвал тук и може да я откриете чрез етикета „Ardnamurchan“. Още тогава успя да ми загатне за потенциала си, в който 6 години по-късно съм се убеждавал неколкократно. Но нека първо дам няколко факта за производителя.
Арднамъркан е собственост на компанията – бутилировач Аделфи, която официално я открива на 25.07.2014г. в присъствието на принц Чарлз. Намира се в селцето Гленбег. През тази година се добиват и първите литри алкохол.
През 2016г. Арднамъркан пуска на пазара първия си 2-годишен алкохол в партида от 2500 бутилки. Тази практика продължава и през 2017, 2018 и 2019г., като версията Ardnamurchan 2019 AD Spirit обхваща 5100 бутилки.
През 2025г. дестилерията пусна в продажба и първата партида от своето 10-годишно уиски, предхождано от друг лимитиран дестилат на същата възраст, но с различен състав на ползваните бъчви, който беше наличен през 2024г. Портфолиото на марката обхваща няколко експресии без посочена възраст, като се ползват екс-бърбън, екс-шери, екс-ром, някогашни мескал и сотерн бурета. Често се бутилират и версии от по една бъчва. Напитките на компанията не са студено филтрирани и не съдържат карамел е150а.
Любопитен детайл е наличието на QR код, чрез който може да се получи необходимата информация за конкретното уиски. Моят функционираше в началото, но вчера не успях да отворя сайта с данните. Но ги има онлайн и са на наше разположение.
Днес разказвам за първата партида от Ardnamurchan single malt, AD/09.20 01. Успях да я закупя през октомври 2020г., след което я отворих, опитах и оставих в малцовия кът за покой. Предколедно усетих вдъхновение да я опиша и след като капнах и на Мая, се заех с подготовката на снимките.
Най-младото уиски в бутилката е от 2015г., като от използваните 53 бъчви има и дестилат от 2014г. Това прави благинката 5-годишна. Крехка възраст, но не позволявайте това да ви изплаши – уискито стои много солидно. Поне за моите разбирания. Така монолитно стояха и останалите версии, които съм опитвал към днешна дата – за някои от тях съм планирал ревюта, но засега споделям единствено техни снимки.
Да се вгледаме обаче в Ardnamurchan AD/09.20:01.
Тази версия включва по равно количество опушен и неопушен Арднамъркан, отлежавал в екс-бърбън и екс-шери бъчви в съотношение 65/35 в полза на първите. Данните от кода информират дори за вида ечемик, градусите на водата при машуването, продължителността на ферментацията и градуса на дестилирания спирт.
Изрично се назовава липсата на добавен оцветител и отсъствието на студена филтрация. Тези данни са отразени и в сайта на търговеца. Алкохолното съдържание е 46,8%.
Аромат – свежо усещане, зелени билки, пикантност, зелени банани и ябълки, киви, намек за опушеност в стил Острови /лека прилика с Highland Park 10/12/, есенция от ром, ванилия, пудра захар, зелена кайсия, парафин, бананов кейк, мирис като от сладкарница. С вода – свежест и още плодови тонове, ванилов крем, еклер, пролетен дух. Вкус – сериозна сладост, джинджифил, мед, сладък лимон, лимонени резенки, жълти ябълки, доза опушеност и минералност, малц, масленост. Отприщва слюноотделянето. Младежки профил, но в никакъв случай не незрял. С вода – още сладост, пиперливи заемки и плодове от зелената и жълтата гама. Финал – къс до среден, сладост, сладки жълти плодове, мента, слаба опушеност, жълти ябълки и банани, захаросан лимон. Метална нотка, издаващ младост. Яйчен крем. С вода – джинджифил, лютива мента, сладост и нюанси на опушеност.
Оценка: 86-87/100. Цена: неактуална.
В обобщение: свежо, пикантно, плодово и леко опушено уиски, което ме впечатли въпреки възрастта си.
