Whiskeytemple 
B разгара на първия пролетен месец аз разгарям огъня на тематичните пролетни напитки със зърнен произход, като този път се завръщам към ирландската школа, изоставяйки за момент подхваната от мен серия от разкази за шотландски малцови напитки със сладки винени заемки. Ако погледнем безпристрастно от дистанцията на любознателния уиски изследовател, можем да направим паралел между Glen Moray 2005 Tokaji, Ardnamurchan AD 10 Anniversary edition Paul Launois, Glenmorangie 16 y.o. The Nectar и от друга страна редичката на „ирландците“, оглавена от Redbreast 12 y.o. CS, а понастоящем продължена с конкретното пот стил уиски на същата дестилерия, която добива и Редбрест. Този паралел е по-скоро субективен и се основава на по-лекия и свежо плодов профил на изброените пет уискита, който припокрива за мен духа на сезона пролет. Идентичност в технологията не е налице, но близост откривам в представянето на всяко едно от уискитата в чашата, където и петте клонят към не особено натрапчивия облик, подхождащ на един по-топъл априлски ден. The Nectar на Гленморанджи ще опиша в следващата статия, но разбирате какво мисля за него още от уводните думи към днешното ревю на Jameson Single pot still whiskey, Batch 1/2023.
Оставям леко поетичното начало и се насочвам към дела. Преглеждайки архива на сайта, забелязах, че отдавна не съм опитвал Джеймисън. Тук не говоря за другите напитки, които по една или друга причина се произвеждат в споменатия комплекс на Мидълтън /най-вече Redbreast, различните Spot уискита, както и Paddy/, а за едноименното смесено ирландско уиски. В минал етап от развитието на Храма на уискито благинки от това семейство се появяваха сравнително често тук, но след отпадането на някои интересни разновидности от актуалната гама на марката интересът ми към нея се редуцира. Тя като че ли се завърна по-смело към живот след един отминал етап на монотонно предлагане и бял свят видяха някои нови издания, основно насочени към летищните магазини – обикновено в литрови версии и базирани на познатата ни рецепта, с лекото украшение от един или друг винен стил. Хората от Irish distillers явно осъзнаха, че този порив не е достатъчен, за да поддържа жив интереса на ентусиастите и преди няколко години в продажба се появиха първите партиди от напитката, стояща днес пред/ до нас. Jameson излезе от летаргията и се върна там, където исках да го видя – в земите на изконните за Ирландия благинки от вида „single pot still whiskey“.
Както стана дума и в ревюто на Redbreast 12 y.o. Cask strength, ирландските пот стил уискита се основават на дестилирана смес от покълнал и непокълнал ечемик /понякога и с малка добавка от друг вид зърнена култура/, преминала през тройна /в случая с Мидълтън/ „варка“. През годините Jameson са имали 15-годишен дестилат от този вид, предлаган някъде в началото на 21-ви век, след което изцяло преминаха в зоната на смесените уискита. До времето, когато дебютира Jameson Single pot still whiskey.
Първата партида от него не открих тук, но през 2025г. видях, че широка дистрибуция получи версията от Batch 1/2023. И след като я намерих за около 60 лева, веднага я грабнах, защото съм почитател на коментирания вече няколко минути характерен за Ирландия стил.
С конкретния ботлинг биваме запратени в сферата на силното дървесно присъствие. Дестилат на необявена възраст /бих му дал 8 или 9 години/ се съчетава с пет вида дъб. Ирландците са разрешили ползването и на други видове дървесина /кестен, череша и прочие/, но тук ни глезят единствено с дъб в следните вариации: освен екс-бърбън и екс-шери бъчви са ползвани и бурета от чисто нов американски, европейски и ирландски дъб. В каква пропорция и последователност не е известно. Но собствениците на Jameson имат опит в употребата на ирландски дъб с версиите на Midleton Very Rare Dair Ghaelach.
Уискито впоследствие е бутилирано на 46% алкохолно съдържание, но не е уточнено дали цветът е подсилен с карамел е150а. Липсва и текст, изключващ студената филтрация, но при добавяне на вода уискито не се замъти.
Аромат – нотки банан, кайсии, жълти плодове, тревистост, пот стил облик, пикантност, влажна дървесина и мирис като от лепило. Ванилия, жълти сливи, цитрусово масло, мандарини, смлян черен пипер, сладникаво усещане, младежки профил. Нотки бърбън, бонбони виолетки, амарето, тофи. Към тревистите заемки добавям и усещане като от зелена чушка. Пудра захар, орехов крем от десерт, кроасан/ бриош. С вода – още от нотките смлян черен пипер и дори кимион, сладост, тофи, презряло манго, зрели жълти плодове, тестен десерт полят със захарен сироп с цитрусова есенция, доза парфюмност. Вкус – осезаема сладост, пикантност, зрели жълти плодове, джинджифил, сладко от кайсии, сладко от праскови, нектарини. Отприщва слюноотделянето. Тревисти щрихи. Дървесно влияние. С вода – още сладост, придружена от плодови и тревисти щрихи, сладък плодов сок, нектарини, жълти сливи, банани и пъпеш. Финал – среден, обилна сладост, мента, букет от сочни зрели жълти и зелени плодове като нектарини и праскови, смлян пипер, карамелизирани ядки, карамелизирани пуканки, мед. С вода – сладост, по-тиха пикантност, дървесина.
Оценка: 86-87/100. Цена: платих около 60 лева.
В обобщение: пот стил уиски, носещо ДНК-то на Jameson, съчетано с явната дървесност, клонящо към сладкия профил.
