Dark Mode On / Off

Ardnamurchan 2019 AD Spirit Limited Release No. 04, cask strength

 
 В блога вече съм описал не едно или две шотландски уискита и то при различна възраст – от млади напитки на по 6-7 години, до някои наистина зрели, дори стари малцове или зърнени дестилати, носещи традицията на години натрупан опит. Уиски бумът от последните години обаче вдъхнови появата и на нови производители, които тепърва ще чакат безмилостния ход на времето, надявайки се младият им все още спирт да успее да остарее до ниво на вкусно малцово уиски. Защото, както може би знаете, законът в Шотландия изисква минимално отлежаване от три години, преди да успее зърненият алкохол да бъде наречен „уиски“. Една от тези млади дестилерии, за която в идните години ще чуваме все повече, е Арднамурхен /Ardnamurchan/, основана от собствениците на независимата бутилираща компания „Аделфи“ /Adelphi/. Именно малцов алкохол от нея описвам днес – той е на възраст под три години и не може да бъде квалифициран като уиски. Но това е без значение, тъй като успя да ме изненада толкова приятно, колкото част от онези далеч по-стари и реномирани негови роднини, за които споменах в началото. Мостра от него получих от приятелите ми от холандския магазин dramtimе, които направиха и заглавната снимка.
 
 
 Арднамурхен е дестилерия на няколко години и се намира в западните Висини. „Аделфи“ официално я открива на 25.07.2014г. в присъствието на принц Чарлз, като през тази година се добиват и първите литри алкохол. 
 
 През 2016г. Арднамурхен пуска на пазара първия си 2-годишен алкохол в партида от 2500 бутилки. Тази практика продължава и през 2017, 2018 и 2019г., като версията Ardnamurchan 2019 AD Spirit, която описвам днес, се простира вече ва 5100 бутилки. Първото малцово уиски се очаква след година-две, но ако е толкова вкусно, колкото спиртната напитка от 2019г., то дестилерията ще спечели доста почитатели. Какво са ни подготвили с нея хората от Аделфи? 
 
 Съжалявам, че не разполагам със собствена бутилка, която да снимам и сами да се убедите за идейния подход към дизайна на шишето. Върху него са отразени някои особености на съдържимото в стъклото – първо, малцовата напитка е произведена чрез двата медни казана в дестилерията от ечемик „кончерто“, който понастоящем е може би най-използваният в Шотландия. Добит е във фермата Броомхал. Посочен е видът на буретата, по-скоро на тяхното предходно съдържимо /PX и олоросо/. Отразени са и две производствени специфики – дълга ферментация /scotchwhisky.com посочва между 70 и 120 часа/, което позволява да се формира по-богата по характер смес /wash/ и това, че се дестилира бавно, което индикира, че финалният продукт ще е по-чист от химическите съединения, формирали се в хода на ферментацията. А сега по същество.  
 
 Годините ги уточнихме – не са посочени изрично, но интернет сочи, че са под три навършени. Карамел е150 не е ползван – цветът се дължи на отлежаването в пресни бъчви от олоросо шери и от педро хименез. По обем са подбрани няколко – доминират бурета от типа „октави“ с обем от около 60 литра /това го открих в whiskybase/, следвани по брой от т.нар. „хогсхед“ /бъчва с обем над 200 литра, преправена от други бурета/ и няколко бурета тип „бът“ /butt, съдържащи над 500 литра алкохол/. Идеята е била съзряването на уискито да бъде ускорено с малки по обем бурета, при които контактът между спирт и дърво е значително по-бърз, отколкото при по-големите бъчви. Градусът на напитката е 57.4% и тя не е студено филтрирана. За направата ѝ е комбиниран неопушен с леко опушен спирт – особеност, която долових и в хода на дегустирането.
 
 
 Аромат – плодов мирис, напомнящ на малини, касис,  микс от горски плодове, череши, нотки шери, пикантност, боров мед, карамел, далечна асоциация с Килхоман Port cask, но без силната опушеност. Тук нотките торф са във фон и се доминират от виното. Долових спомен за клечка от кибрит, домашен печен сиропиран сладкиш, асоциация с тъмно грозде и йогурт с горски плодове. Младост не успях да разгадая. Бих добавил още нотки смлени подправки, фъдж, сос барбекю, крем портокал или мандарина. С вода – зърно, тесто, отново усещане за червени плодове, мотив на крем против изгаряния, зърнени бисквити с шоколад, намек за опушеност. Вкус – обилна сладост, усеща се интензивно. Пикантност, плодове от тъмната гама, чили, млечен шоколад с чили, свежест, младежко усещане, което се долавя под яркото винено влияние, минералност и слаб солен привкус. Отприщва слюноотделянето. С вода – свежо усещане, съчетано с асоциация със свежи плодове, интензивно алкохолно усещане и младоликост. Впоследствие сладост и розов плод. Финал – траен, намек за опушеност, обгорено или препечено, слаба сладост, свежи тонове, пикантност, портокалова кора, какао, тъмен шоколад, малини. С вода – танини, дървесност, еспресо, тъмен шоколад и усещане за свеж жълт плод.
 
 Оценка: 88/100 /последвайте линка за още подобни статии/. Цена: на запад около 60 евро.
 
 В обобщение: млад алкохол със сериозен потенциал. Надмина очакванията ми и ме изненада с богатство и разнообразие, което не съм очаквал от ~2-годишен спирт.      
 
 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Препоръчани статии

Последвайте ме в Instagram