Dark Mode On / Off

Kornog PX cask finish, cask strength French single malt whisky /16/

 
 След легион от „традиционни“ уискита /традиционни според изградената ни представа за страните производители/, дойде време да ви срещна и с първото си френско уиски. Знам, че Франция се слави като класен производител на вина и производните на гроздето спиртни напитки, но там се добива и зърнен спирт и то в няколко дестилерии. Те не могат да се похвалят с историята и реномето на събратята си от Шотландия, Ирландия, САЩ или Япония, но ангажираните в дестилацията полагат сериозни усилия, за да издигнат авторитета и на този сегмент на френската алкохолна промишленост. Осъзнавам, че вече съм шокирал част от вас и може би сте готови да зачеркнете статията, но моля ви, не съдете за продукта само по кориците му. Особено, ако сте почитатели на силно опушеното островно шотландско уиски, в частност на Айла. Нека да разнищим мистерията в следващите редове, които станаха възможни благодарение на приятел /Наздраве, Стан!/.
 Ок, да речем, че не сте избягали и имате желание да обогатите уиски културата си. Кое е уискито, което ще ви представя днес? Нарича се Корног /Kornog/ и в превод от древния език, използван в региона Бретан в западна Франция, означава „запад“ или „западен вятър“. Добито е в дестилерията Glann ar Mor /Глан ар Мор, ако не бъркам произношението `и/, разположена на „Дивия полуостров“ в района Трегор.
 Glann ar Mor възниква през 1997г., когато Мартин и Жан Доней решават да поемат по трудния път на уиски производството. Спират се на името, превеждано от бретански като „разположена до морето“. Местоположението е избрано не само заради романтичната представа за малка дестилерия с красива гледка, но и заради убеждението им, че климатът, температурата и влиянието на морето ще въздействат ползотворно върху процесите на стареене на уискито.
 Доней се отнасят напълно сериозно към начинанието си и оборудват дестилерията с два медни казана, които се подгряват директно с огън – практика, която в Шотландия е почти изоставена и е заменена от затоплянето с пара. Процесите на ферментация протичат в дървени съдове /wooden washbacks/ – технология, която също е заимствана от старите традиции в Шотландия. Дестилираният алкохол отлежава на място, не преминава през процеса на студеното филтриране и не се оцветява чрез карамел е150.
 Производството се гради основно около опушените уискита /40 фенолни единици/, носещи името „Kornog“, а тези, при които ечемикът не е бил сушен с торф се означават като „Glann ar Mor“ по името на дестилерията. Минималното алкохолно съдържание е 46%, като периодично се пълнят и версии без разреждане с вода. За отлежаването на уискито се ползват бърбън бъчви, както и бурета, съхранявали преди това вино /сотерн, шери/.
 Днес искам да ви запозная с пуснатото на пазара през 2016г. уиски, обозначено като Kornog pedro ximenez cask finish cask strength single malt whisky. Бутилирано е при 58,1% алкохолно съдържание, не е студено филтрирано и не е оцветено. Не носи означение на възрастта си. Първоначално отлежава в екс-бърбън бъчви, а за да добие по-богат облик е финиширало стареенето си в бурета от испанското вино педро хименез /PX cask/.
 Аромат – интензивен островен мирис, който ми напомни на комбинация от Къ Ила /Caol Ila/ и Ардбег /Ardbeg/. Опушеността е солидна, но зад нея прозира сладост. Влиянието на торфа създава асоциация с почти медицински нюанс, съчетан с нотки грейпфрут, сладки круши или пъпеш, спомен за екзотичен жълт плод и жълто грозде, ванилия, кайсии, праскови и слаб тъмен нюанс. Мирисът ми напомни и на аромата на барбекю. Цитрусовите заемки еволюират в асоциация със зрял портокал или мандарина, дори с безалкохолно с техния аромат. Долових слаб солен мотив, намек за солени сушени подправки, сметана и мляко с ориз и канела. По нещо мирисът ми напомни на препарат за съдове с мирис на зелена ябълка, а свежестта оприличих на нюанс билки. Разви се и усещане като от гроздов сок, допълнено от нотки карамелизирани плодове и ядки. Спиртността също е ясно различима. С вода – по-спокоен, като напомня на презрели банани и зелена тревистост. Опушеността също слегна. Вкус – интензивен, нотки чили, изсмуква влагата от езика, като оставя усещане за свеж жълт плод, жълто грозде, опушеност, прах и слаба метална нотка. С вода – сладост, дим, жълти плодове и по-нежна спиртност. Финал – среден, сгряващ, сладък, нотки препечено дърво от скара или прегорял въглен, дори гума и пластмаса. Плодовият мотив е далеч по-стихнал и остава скрит зад фенолите. Доминират жълтите ябълки и жълтите сливи. С вода – развива се асоциацията с жълт плод. Още пикантност, метална нотка и странното усещане за прегоряло.
 Оценка: 82-83/100 /последвайте линка за още подобни статии/. Цена: неизвестна.
 В обобщение: мощно младолико уиски, напомнящо на колегите си от Айла.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Препоръчани статии

Последвайте ме в Instagram