Dark Mode On / Off

DYC 10 y.o. Spanish single malt whisky

 
 Преди няколко дни с мен се свърза уиски ентусиаст, с когото интернет ни запозна преди години. Дамян следи и блога, което означава, че е наясно с непрестанния ми уиски интерес към по-непознатите малцови /зърнени/ хоризонти и сподели, че е бил в Испания. Испания освен вино, произвежда и уиски, което се дестилира по шотландски образец. Преди няколко години, не помня дали бяха 3 или 4, тук описах представител на испанската школа – става дума за 8-годишния бленд DYC /името на дестилерията е Destilerias y Crianza/, който ми се стори доста приятен. Още тогава бях наясно, че в затворените граници на държавата-производител могат да бъдат открити и други разновидности, включително и 10-годишен малц. Положих усилия да го открия в идните месеци, но не успях и забравих за него. До онзи ден, когато Дамян снимам бутилката си, за да мога да ползвам фотоса тук и в Инстаграм – подразбирате, че освен снимка, той ми изпрати и щедра доза от младото ечемично уиски, което опитах преди няколко дни. Именно него ще опиша днес. За малко да забравя – наздраве, друже!
 
 
 Испанците добиват уиски от края на 50-те години – засега единствено в дестилерията DYC, която през 2019г. празнува своя 60-годишен юбилей. Компанията е основана в края на 50-те години на 20-ти век от Никомедес Гарсия Гомез и от тогава /всъщност от началото на 60-те години/ започва производството на уиски, което с ниската си цена следва да конкурира вносните смесени дестилати. Сайтът на DYC е издържан в съвременен стил и си струва да го прегледате, особено ако знаете испански. Помествам линк към него. В контраст с модерния му дух, дестилерията е поместена в имение от 15-ти или 16-ти век и изглежда наистина чаровно. 
 
 Гомез бил запален по уискито предприемач и след неколкократните си пътувания до Шотландия се убедил, че районът в Сеговия предлага добри условия за производтво на уиски, а териториите в Леон и Кастиля щели да бъдат подходящите производители на качественото зърно, необходимо за добиването на бъдещото уиски, водата за се предвиждало да бъде черпена от р. Ересма. Продукцията в началото била ограничена и на пазара се предлагало единствено смесено уиски без посочена възраст. През 1974г. компанията пуснала 8-годишното смесено уиски, а през 2009г. и 10-годишния малцов дестилат.


 Великолепният сайт-енциклопедия Scotchwhisky.com сочи нещо любопитно за този период – собственикът на DYC закупил през 70-те години и шотландската дестилерия Лохсайд /Lochside/, малцът от която бил ползван в ранните блендове на испанското уиски.  
 
 С течение на времето дестилерията попаднала в полезрението на американския гигант „Beam Inc“, който я придобил. „Beam Inc“ от своя страна бе закупен от японците от „Suntory“, като по този начин DYC става част от по-голямото мултинационално уиски семейство, в което влизат имена като Ямазаки, Хакушу, Хибики, Боумор, Лафройг, Глен Гири, Охинтошън, бърбъните от портфолиото на Бийм, както и ирландските уискита на Куули. 
 
 Независимо, че производственият капацитет на дестилерията е около 20 млн. литра, те не се достигат на практика и основната част от произведения спирт се предлага под формата на евтини смесени /бленд/ уискита на възраст между 3 и 8 години, като на пазара в някои страни в ограничен обем се предлага и споменатия 10-годишен едномалцов дестилат. Това е и един от стожерите на испанския производител, който се опитва да предлага достъпни напитки, които да конкурират вносните продукти в държавата, популярна по света с чудесната си вино култура. В чест на юбилея DYC пуснаха ограничени партиди от 12-годишно и 15-годишно малцово уиски, от което са налични 12 000 бутилки.
 
 
 Десетгодишният малц е презентиран в прозрачно стъкло, зад което навярно се крие уиски с подсилен цвят. Етикетът не носи информация в този смисъл, а на сайта тази версия вече е свалена и е заменена от новите 12- и 15-годишни разновидности. DYC 10 y.o. е бутилиран при 40%, след студено филтриране и за отлежаването му бих предположил, че са ползвани екс-бърбън бурета – по всяка вероятност ползвани неколкократно бъчви от Джим Бийм. Подобно предположение е резонно и с оглед цената на уискито – в Испания е около 10 евро. Как се представи то в чашата?
 
 Аромат – спомен за жълти круши и ябълки, грозде, мед, сладост, зелен тревист мотив, зелени кайсии, джинджифил, сладко от праскови, нотки бърбън, ванилия, лимон, канела, зърно и далечна прилика с Penderyn Port wood, сок от грейпфрут, лимонени резенки, ванилов сладолед. Младостта се усеща. С вода – без съществена промяна. Лимонени бонбони. Вкус – сладост, масленост, игрив, слабо пикантен, сгряващ, нотки ванилия и жълт плод, зърно, круши. С вода – още сладост, зърно и плодове. Финал – къс до среден, спомен за бърбън, слаба сладост, свеж и тревист облик, масленост, приятна пикантност, прилика със сладък жълт плод, нагарчащи ядки. С вода – слаби танини.
 
 Оценка: 81-82/100 /последвайте линка за още подобни статии/. Цена: около 10 евро в Испания.
 
 В обобщение: младолико уиски, носещо усещане за свежи плодове и прилика с млад малц от Спейсайд.
  
Абонирайте се за публикациите от блога с електронната си поща
Важно: след като го направите, ще получите писмо от Feed Burner. В него е приложен линк, който трябва да отворите, за да активирате абонамента си.


Delivered by FeedBurner

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Препоръчани статии

Последвайте ме в Instagram