Whiskeytemple_Vladimir 
Не всеки ден ми се отдава възможността да се докосна до продуктите на все още прохождаща дестилерия, в случая до гамата на италианския производител Пуни /Puni/, чийто жизнен път предхожда основаването на блога Храм на уискито едва с няколко месеца. Емоцията е още по-силна, когато знаеш, че уискито е било адресирано специално за теб и пътувало стотици, може би и повече, километри от родината си, само за да можеш да му се насладиш в спокойната си домашна атмосфера. Нагледният пример е течността в тъмния цвят от горната снимка, която пристигна в комплект с още две мостри преди около месец, след като хора от дестилерията се свързаха с мен и ми предложиха вкусни късчета от историята и настоящето си. Ако сте попадали и преди тук предполагам знаете, че вече ви представих светлото уиски, носещо името Puni Nova. Днес, в унисон с мрачното време навън, забравям джедайската сила и преминавам на страната на тъмата или казано по друг начин – ще ви запозная с Puni Alba 3 y.o. Italian single malt whisky.
Дестилерията е основана през 2010г. в италианската част на южен Тирол от фамилията Ебенспергер, ръководена от основоположника Албрехт, в близост до река Пуни. Дизайнът на дестилерията е един от най-чудатите в света, като конструкцията е покрита с каменни плочи, придаващи `и визията на куб с размери 13 х 13 метра. През 2012г. приключва строителството и потича първият алкохол, който през 2015г. се предлага вече като едномалцово, 3-годишно уиски. Имайте предвид, че Пуни произвежда единствено малцово уиски и то през медни казани – никакво царевично уиски от колонен дестилатор, джин или водка. Казвайки „малцово“ е редно да уточним, че хората от компанията не ползват само покълнал ечемик за вкусотиите си.
Понятието „малц“ в общ смисъл включва всяка зърнена култура, която е може и е покълнала, не само ечемик /под „малц“ в почти целия свят се разбира само покълнал ечемик/. Освен малциран ечемик, тук се ползва покълнала пшеница и покълнал ръж, която култура вирее добре в района и се добива от местните ферми.
В процеса на производство на уискито се ползва меден „мештюн“ /mashtun/, в който се извлича богатата на захари течност „уорт“ /wort/, изработен в Шотландия. Ферментацията на течността протича в пет дървени казана, „washbags“ /уошбегс/, направени от лиственица с вместимост от по 10 хиляси литра. Дестилерията практикува двойна дестилация, ползвайки два медни казана, изработени в Ротъс, Шотландия, от потомствените майстори от фамилията Форсайт /Forsyths/, производството на които е отнело около година и половина. Първият казан, т.нар. „wash still“ /уош стил/ е с вместимост от 3000 литра, а вторият, „spirit still“ /спирит стил/ с обем от 2000 литра. В началото за оперирането им са ползвани услугите на бившия мениджър на шотландската дестилерия Боумор /Bowmore/ – Хари Кокбърн, който е заменен от Джонас Ебенспергер. Казаните се подгряват от система с гореща вода, а не с пара. Целият дестилационен процес отнема около 12 часа, в края на който се получава течност с алкохолно съдържание от 70%, която се разрежда до 60% при пълненето `и в бъчвите.
Бъчвите от своя страна биват такива от бърбън /Woodford Resreve, Jim Beam и Four Roses/, тенеси уиски /Jack Daniel`s/, винени бъчви от марсала , както и такива, в които преди това е отлежавало опушено уиски от о-в Айла /не конкретизираха от кои точно дестилерии произлизат/. Тепърва предстоят ботлиниги, отлежавали в бъчви от шери, порто, пино ноар и други вина. Уискито, което трябва да отлежава по-дълго се насочва към някогашни бункери от Втората световна война, закупени вече от дестилерията, докато съвременните складове пазят уискито, което по-скоро трябва да се появи на пазара.
„Alba“ е италианската дума за „зора“ и галската за „Шотландия“. Може би името е избрано неслучайно, за да съответства на двойното отлежаване на уискито – първоначално в бъчви от италианското тъмно /често сладко/ вино марсала, след което са ползвани услугите на бъчви, в които някога се е съхранявало опушено уиски от шотландския остров Айла. Цветът на течността не е подсилван с карамел, т.е. е натуралният /когато ползваш активни бъчви получаваш и цвят, и аромат на ниво/, уискито не е студено филтрирано и е бутилирано при 43% алкохолно съдържание. И за да бъде картината още по-интересна, то носи и означение на възраст – на кутийката от долната снимка ще видите, че то е 3-годишно. За мен всичко изброено до тук означава само едно – манифестирано уважение към клиента, с каквото все по-малко шотландски дестилерии могат да се похвалят. Това само по себе си не гарантира, че уискито ще ми хареса, но е показателно за визията на собствениците и аз я адмирирам. А самата течност не ме разочарова.
Аромат – сочен червен портокал, желирани бонбони с аромат на кола или плодове, далечна опушена нотка, навяваща спомен за прах, плодова сладост, канела, слаба пикантност, спомен за ферментиращи кайсии, свежест, зелени билки, мента и ментов чай. Далечно морско влияние, фреш от грейпфрут, кожа, зряло грозде, а впоследствие и асоциация с тъмен плод от типа на боровинките. Може би и малко йод, но много размит. Профилът обаче се доминира от плодовете. С вода – още повече кайсии, карамел, става някак по-остър, но спомената „морска нотка“ /минералност/ остава. Вкус – маслен, „плътен“, сладък, опушен /земна нотка, пепел/, свеж, носещ следи от кайсии, тревист, щрихи портокалова кора, грейпфрут, намек за мед и пикантност. С вода – сладост, става по-зърнен, по-слаба пикантност, но споменът за опушеността остава. Финал – къс до среден, опушен, слаби танини, които бързо биват заменени от сладост, малц, спомен за тъмна и сладка белгийска бира, ментово усещане, навярно идващо от младостта на напитката, грейпфрут. След второто отпиване танините се долавят по-силно. С вода – повече малц.
Оценка: 80/100. Цена: на запад между 70 и 80 евро.
В обобщение: Не очаквайте да кажа, че е най-доброто, което съм пробвал, защото това би било лъжа. За 3-те си години обаче уискито е постигнало не малко и след може би 2, 3 или 4 лета от тази течност би зазвучала още по-интересна симфония от аромати.
