Whiskeytemple 
Днес отскачам /виртуално/ към любимата Шотландия, за да грабна представителя на дестилерията Тюлибардин, който да отнеса на гости в района около Авиньон, Франция. Там ще го запозная с вино от апелация Châteauneuf-du-Pape /Шатоньоф дьо Пап/ и така да се положат основите на едно ползотворно приятелство между напитки от две държави и школи. Спирам да си преписвам заслугите, тъй като този процес вече е реализиран под контрола на собствениците на дестилерията от шотландските Висини /френската фамилна алкохолна компания Terroir Distillers/, която умело е съчетала своето малцово уиски с щедрите винени бъчви от региона на Рона, обособен съобразно френското законодателство в регион с установен произход Châteauneuf-du-Pape. Досещате се, че днес ще разкажа за уиски с винен финиш – и то такъв, който харесах.
Тюлибардин е сравнително млада дестилерия. Поне на фона други свои събратя и посестрими, основани преди 200 и повече години. Дестилерията „се ражда“ през 1947г. от труда на Уилям Еванс и К. Барнет – напълно резонно е тези имена да не ви говорят нищо, както и на мен.
През 1953г. била продадена на уиски търговците от Броуди Хепбърн от Глазгоу. Те били придобити от компанията Invergordon в началото на 70-те години, след което броят на казаните бил увеличен.
Деветдесетте години донесли нов управленски полъх – Invergordon били закупени от собствениците на Dalmore, Whyte & Mackay. В навечерието на новия век те затворили дестилерията на Тюлибардин /около 95-а година/. Сменили се господарите за пореден път и производството било възобновено през 2003г. За да разнообразят редиците, хората от Tullibardine Distillery Ltd. предложили на пазара и някои винени финиши.
През 2011г. френската семейна компания Terroir Distillers, занимаваща се основно с винопроизводство, закупила дестилерията. Това пък дало възможност иначе младото уиски на Тюлибардин допълнително да бъде съчетавано с различни винени бъчви, каквато традиция вече била наложена в по-ранен етап. В продажба в по-ново време се появиха и по-зрели дестилати на 15, 18, 20 и 25 години, както и по-къси серии, пълнени с градуса на бурето.
Освен изброените годишни версии, Тюлибардин предлага и уиски, групирано под определено търговско наименование, обикновено свързано по някакъв начин с исторически събития или личности – похват, който мнозина в Шотландия прилагат и който за мен не носи определена стойност. Днешното уиски ревю е посветено именно на благинка с подобно позициониране, част от серията Marquess Collection – Колекцията на маркиза.
Не разбирам от благородническата йерархия и няма да анализирам значимостта на този джентълмен – вместо това ще дам поле за изява на фактите, касаещи напитката.
Уискито е дестилирано през 2008г. и е бутилирано през 2024г. Аз го закупих именно през октомври 2024г., когато отскочих до магазин на Метро. Беше денят след дегустацията на Глен Грант, която имах удоволствието да водя по време на Whiskey fest Sofia 2024 и реших да уплътня времето си до началото на съботния фестивален ден с разходка до авто изложението, съответно до магазина. Веднага се озовах пред уиски щанда, където ме откри и уиски ентусиаст – следящ блога, който бе присъствал на уиски презентацията ми от предния ден и който се оказа, че работи в обекта. Разговорихме се и стана дума за това уиски. Направи ми впечатление с добрата си цена /по спомен бе под 100 лева/ и със солидната си презентация. Колегата-ентусист, чието име не помня, ми похвали и вино от същия регион Châteauneuf-du-Pape. Доверих му се и не сбърках – виното виждате на горния фотос и потвърждавам, че е доста богато. Водещи за мен при него са нотките сушени сини сливи, които в някаква степен открих впоследствие и при малцовия дестилат.
Основният период на отлежаването на благинката преминава в екс-бърбън бъчви. Но последните три години от 15-16-те, на които е дестилатът, малцовият сок прекарва във винени бурета от апелация Châteauneuf-du-Pape – не се уточнява коя е конкретната винарна, откъдето са закупени. Впоследствие уискито е бутилирано при 46% алкохолно съдържание и без студена филтрация. Не се говори нищо за естеството на цвета.
Аромат – пикантност, карамел, ликьорно усещане, спомен за червени плодове, сладко от малини/ягоди, зрели портокали. Влиянието на виното е осезаемо. Подправки /черен пипер/, какаов крем, форма на свежест и игривост. Зрели червени ябълки, локум роза, сладко от кайсии, сладко от сини сливи, мента, сок от нар, ванилов крем, грейпфрут, зрели праскови, ехо от бърбън влиянието. Слаб спомен за марципан, масленки с локум. С вода – малц, сладкарски нюанс, пудра захар, желирани бонбони. Смола/ тамян. Вкус – сладост, малц, пикантност, червени ябълки, намек за червени плодове, крем тофи. Отприщва слюноотделянето. Канела и лека сухота, която се появява. С вода – малц, сладко от кайсии и дървесност. Финал – среден, сладост, пиперливост, нотки червени плодове, червен портокал, свежест/ магданоз, форма на агресия. С вода – препечено, сладост, пикантни подправки, плодов мотив /ябълки или кайсии/.
Оценка: 87-100. Цена: под 100 лева, ако помня добре.
В обобщение: пикантен и игрив малц с добре вплетено винено влияние, което не окупира уискито напълно.
