Whiskeytemple 
Пролет е! Поне така се усещат тези двадесет градуса от средата на месец март, но не забравям, че преди около три седмици в Шумен си получихме зима, каквато не ни бе радвала от години. Имахме си от всичко – сняг, студ, бели мечки и сериозни уискита, които да ни топлят през онези по-къси и мразовити дни. През тях се бях активизирал, за да заснема няколко интензивни откъм цвят и профил напитки, за да мога да ви ги представя в сайта. Отметнах вече Isperitus Marsala и Dalmore 15 y.o., които са героите на предходните две статии в блога и днес преминавам към инатливия Арън. Това е определението, с което го въвеждам и след малко ще ви разкажа защо е така.
В този свиреп зимен ден, когато почти останах без чувствителност в пръстите си, бях устремен да подготвя кадри с чаша и бутилка на тъмния малц от едноименния шотландски остров. Чашата бе измита, почти полирана и жадна за своето течно допълнение, но бутилката реши да попречи на флирта им – коркът се скъса при отварянето. Още при първото махане на тапата преди месеци бях забелязал, че тя дава индикации за неизправност, но все се надявах да устои на порива да се скъса. Но не би! И тъй като не носех друг корк и тирбушон със себе си, понаснимах бутилката, без да мога да налея от уискито. Не че и така не се получават готини кадри. Ясно ви е, че ревютата не ги правя на место в неблагоприятните условия и че се наслаждавам на благинките в удобно време и топла среда, но все пак исках да си гарнирам малкото и голямото стъкло за представителност на кадъра. Не се случи така, но плановете ни често се променят в движение. Затова довърших сесията, редувайки снимки с телефон и фотоапарат, отдавайки вниманието си на бутилката и на нейната кутия.
Номерата на инатливата бутилка продължиха и вкъщи, където тя „глътна“ още две коркови тапи. Досущ като в сцена от Спешно отделение търчах наляво-надясно с цедка, тирбушон и кана, за да пречиствам течността от парчетата дървесен материал. Освен че бе време за ревю, исках да прехвърля останалото количество от бутилката в малък контейнер, за да не се оксидира допълнително, а и за да спестя малко място, с каквото вече почти не разполагам. При последната спасителна операция направих и кадъра с налятата вече течност в Гленкирн-а, който преди години поръчах да бъде изгравиран с името на сайта. В кадъра попадна и третият погубен корк, тялото на който лежеше на дъното като отломки от потопен кораб.
Хубаво щеше да бъде премеждията с този Арън да се изчерпват единствено с кръвожадния му уклон за убийство на тапи, но изпитанието продължи и при опитването му.
След отварянето му през изминалата година усетих, а и мои приятели също, един доста интензивен профил, който не бях срещал при други представители на марката. Причините за това откривам в две направления, за които ще стане дума след малко.
По цвета, който не е манипулиран с карамел е150а, може да предположите, че над този младолик 12-годишен малц тегне винено влияние. Прокоба според някои. И ще сте прави. А ако предположите, че уискито е изкарало целия период на съзряването си във винени бурета, бихте били още по-точни в заключението си. Този ботлинг е част от серията Small batch, която освен с ограничен брой бутилки, включвани в нея, се отличава и с по-нетрадиционен прочит на гамата на производителя. Вместо да заложат на кратко финиширане във винените бъчви от бургундско вино /не е упоменато от коя винарна произхождат те/, хората от Арън са поели по пътя на цялостната матурация в тях за целия период от 12 години. А това несъмнено изкарва на преден план интензивното влияние на гроздовия сок.
Още от първото вдишване си личи значимата роля на френското вино, което е привнесло тъмен профил към стила на уискито и то в степен, при която обликът на малца остава някак заглушен от асоциацията с тъмни плодове и сяра, която долових тук. Благинката обаче е белязана и от мощното влияние на самия дъб, тъй като се усеща някак свирепо за градуса си. Напитката е напълнена при 53.6%, което в никакъв случай не е ниско алкохолно съдържание, но тук открих една агресия, която отдавам не на самия градус /консумирал съм далеч по-силни уискита по този показател, които обаче са стояли по-благо/, а на контакта с дървото. Но това не означава, че не харесах крайния продукт. Да, това уиски, което не е студено филтрирано, се усеща интензивно, обзето от виното и белязано със сериозно дървесно влияние, но пасва добре /за мен/ на студеното време, което се беше настанило в България. В никакъв случай не бих го консумирал в топли пролетни или летни дни – стилът му е определено „зимен“.
Аромат – тъмен профил с водещи винени заемки. Боровинки, какао, сушени сини сливи, сушени фурми, мента, сушени ягоди, плодово боле, сладко от ягоди, тъмен ром, презрели праскови, ванилия, кекс с тъмни плодове киснати в алкохол. Намек за сяра/ клечка от кибрит, ацетон, тофи/ карамел, зрели банани, смлян пипер, тъмно грозде, заквасена сметана с тъмни плодове, руло „Кеворк“. С вода – череши, плодови мотиви, серниста нотка, шоколад, карамел, кафе, ликьор от тъмен плод. Вкус – сладост, шоколад, тъмни плодове, пикантност, канела, чувство на трохи, дървесност, отчетливо винено влияние. Чили, джинджифил, намек за прегоряло. С вода – все така дървесен и издържан в гамата на тъмните плодове. Финал – среден, пикантност, стои интензивно и дори агресивно, киселинност, сладост, микс от червени и тъмни плодове, сок мултивитамин. С вода – какао, танини, пикантност, дървесност и киселинност.
Оценка: 87/100. Цена: определя се на вторичния пазар
В обобщение: не особено балансирано уиски, водено от явното влияние на виното и на дъба.
Здрасти, Влади,
Интересно уиски си представил. От любимата ми дестилерия, макар и с не големи шансове точно с такова отлежаване да ми хареса особено 🙂
А за корковете те разбирам напълно. Старите бутилки на Arran, от преди ребрандинга, идваха с едни хилави, тънички тапички, че и от не най-качествения корк. На мен не ми се е късала тапа, но съм имал случай така да се спаружи, че изобщо да не държи сцепление с гърлото на бутилката. На всичко отгоре, заради тясното гърло на старите шишета, трудно се намира заместител, освен ако нямаш читава тапа от друга бутилка Arran.
Изобщо, цялото това тъпо упорство по отношение на корка от страна на уиски индустрията в Шотландия е крайно време да спре. Естествените тапи от цяло парче корк се спичат, свиват се, цепят се, могат да имат дупки, да завъдят разни миризливи „култури“. Композитните тапи, направени от слепени/пресовани коркови трохи са с постоянно качество и нямат „естествени“ дефекти, но пък почват да се ронят с времето. Има къде-къде по-надеждни варианти и е абсурдно да се поставя на риск съдържанието на бутилките, което в крайна сметка е ценното, заради неконсистентното качество на тапите. Не мисля, че реномето на доброто шотландско уиски зависи кой знае колко от тъпата „традиция“ да запушват шишетата с коркови „чепове“. На японците очевидно не им пречи да продават тяхното уиски за абсурдни цени, с пластмасови капачки 🙂 Наскоро бях изненадан приятно от бутилка Millstone 100 Rye, на която практичните нидерландци бяха сложили синтетична тапа.
Наздраве!
Ники, здравей!
Този Арън изглежда доста привлекателно на външен вид, но същевременно успява да остави в някои от опиталите го не до там приятни усещания. Ясно е, че концепцията за стила на младия алкохол тук е оставена на втори план изначално. Но сериозната му пикантност и дървесност изненадаха дори и мен. Към това добавям и мощното винено присъствие. Със сигурност това е нишово уиски – нека го наречем и тематично и не бих го препоръчал за „всекидневен“ драм. Допадна ми, но и аз не мога да си представя да го консумирам често – прекалено ангажиращо е.
Що се отнася до корковите тапи, също съм на мнение, че индустрията в Шотландия следва да погледне към алтернативните методи. Някои компании са пословични с не добрите си тапи. Харесвам идеята за синтетичен корк или пластмасов винт – прилага се от други производители и върши чудеса.
Наздраве!