Ориентирате се по коледните шарки на покривката ми, че днешното ревю подготвих малко по-рано през годината. Няма нищо срамно да си призная, ако все още съм с коледни украси и мотиви по посудата или ако още си ползвам празничните покривки, но случаят не е такъв – в началото вече на новата година, все още носейки спомена за изминалите празници, бях на остатъчна елхова вълна и се присетих, че разполагам с едно празнично уиски, което все още не съм описал, а ако изчакам още малко, ще му премине сезонът. Съвсем скоро отново ще се запролети и ще се замисля за по-лекото ирландско уиски.
Малцовата амброзия произлиза от Индия и в частност от дестилерията Пол Джон в Гоа. И за мен олицетворява, въплъщава и вдъхва живот на понятието „съвременна шери бомба“. Вижте, абстрахирайте се от страната – производител. Ако все още не сте се убеждавали в стойностите на зърнените напитки, добити в Далечния Изток, знам, че ще ви е трудно, но доверете ми се – не ограничавайте изживяването си единствено до познатото и традиционното, щом стане дума за малцови напитки. По нищо това уиски не отстъпва на някои свои шотландски аналози с наситено присъствие на винените нотки от испанското шери – дори за мен ги превъзхожда. Но затова след малко. Първо да ви разкажа малко за собственика на марката Paul John.
Пол Джон /Paul John/ е марка едномалцово уиски, произвеждано от компанията „John Distilleries Ltd“ в Гоа, Индия. Гоа е най-малкият индийски щат, влияние върху който са оказали и европейските колонизатори /най-големият град се нарича Вашку да Гама и носи името на португалския мореплавател/. Освен с големината си, щатът се слави и с красивите си плажове, разположени на Арабско море и с факта, че е един от най-богатите в Индия и стандартът на живот е по-висок. Може би тези фактори предопределят и появата на едномалцовото уиски, което се бутилира само за износ, отличаващо се от евтиното уиски за вътрешния пазар, в което често има примеси от захарна тръстика.
Компанията носи името на своя основател – Paul P. John. Началото е положено през 1992г. с идеята да произвежда достъпен алкохол – бренди, вино и уиски за индийския пазар. Малцово уиски идва на дневен ред едва от 2008г., а първият дестилат с името „Paul John“ дебютира през 2012г., когато е представен в Лондон. Оттогава портфолиото се разширява и включва редица вариации на едномалцовото уиски Пол Джон, разпространявани вече в над 22 страни.
Дестилерията разполага с малки по обем медни казани, изработени в Индия, които могат да произвеждат до 3000 литра алкохол на ден. Произвежда опушено и опушено уиски, торфът за което се внася от Великобритания /предимно от о-в Айла/. За отлежаването на спирта се ползват бъчви от бърбън, в които алкохолът отлежава няколко години. Заради климатичните условия /високите температури и влажност/ загубите при стареенето са по-високи от тези в Шотландия. Но пък същите условия спомагат за по-бързото съзряване на алкохола, бутилиран след 4-5 години на матурация.
Първото предимство на това уиски, съпоставено с бутилки от Шотландия със сходно отлежаване и цена е богатото му шери влияние, дължащо се дори не на цялостна матурация в тези бурета, а на финиш в тях /първоначалното стареене протича в екс-бърбън бъчви/. Някъде прочетох, че той е няколкогодишен, което не е кратък период, особено имайки предвид климата в родината на тази благинка, способстващ за по-ускореното „възмъжаване“ на ечемичното уиски. Да, то е такова – нищо, че е родено в Индия. На задния етикет, както сами ще се убедите, е отразено, че то е „експортен“ продукт и като такъв следва да отговаря на изискванията на пазарите, към които е определен. В случая на европейските нормативи. Именно заради споменатата особеност на климата в Гоа, това младолико откъм възраст уиски /някъде прочетох, че е на около 7-8 години/ стои с осанка на по-зряла напитка.
Отново на задния етикет е поместена информацията, коята поставя напитката още едно ниво над много свои шотландски конкуренти, претедниращи да са шери зверчета. Най-долният текст съдържа изричното указание, че тъмният елексир не съдържа какъвто и да е добавен овкусител /ясен текст, насочен към хората, които все още са мнителни към индийското малцово уиски – акцентирам върху малцово, тъй като за вътрешния си пазар някои марки предлагат по-нискокачествени продукти/ или оцветител. Да, уискито е с натурален цвят, произхождащ от виното, което се е съхранявало в дъбовите бъчви. Възможно ли е в самото вино да е добавен карамел, за да се заобиколи указанието за липса на карамел е150а, прибавен към малцовия сок? Да, такава хипотеза принципно е мислима, но касае и уиски производителите от Шотландия. Нямам основание да се съмнявам в това и ще огранича писането по този въпрос.
По-същественото е, че на лицевия етикет е отразено, че уискито не е студено филтрирано и е бутилирано на 48% алкохолно съдържание. Сещам се за някои невероятно търсени и скъпи марки от Великобритания, които не поемат „риска“ да предлагат повечето си уискита на градус, различен от първите две разрешени алкохолни стъпъла /40 и 43%/ и които нямат смелостта да пропуснат ненужната студена филтрация на малцовите си напитки. Мисля, че и вие самите отгатнахте кои са. Финалният съществен текст сочи времето на бутилирането на моето уиски – 03.11.2020г. и партидата му /четвърта/.
Аромат – обилно сладникаво усещане, нотки орехов ликьор, букет от вишни, череши, малини и боровинки. Щедро плодово присъствие при мириса. Доза свежест, пикантни подправки, кола, плодови бонбони с описания мирис, сушени тъмни сливи, шоколад, черешов компот, карамфил, карамел, десерт с шоколад и карамел, тофи крем. Шери бомба. Доза киселинност, портокалов/ прасковен ликьор, фъстъчено масло, какаов десерт с тъмни плодове и спомен за бърбън. Сушени билки, гума, кафе и десерт от типа на кекса. С вода – шери нотки и пикантност. С още вода – шери профил и тирамису. Вкус – сладост, пикантност, слабо нагарчащо усещане, карамел, какао, канела, тъмни плодове, винени щрихи, чили, препечено, шоколад, крем карамел и усещане като от „трохи“. Дървесност. С вода – сладост, по-слаба пиперливост, тъмни плодове, сушени подправки, виненото влияние е водещо. С още вода – сладост, шоколад и пиперливост. Финал – среден до траен, интензивен, сладък, пикантен, тъмни плодове, свежа зелена нотка под профила на шери звяра. Последваща сухота, солен карамел и грозде. С вода – танини, но доминира сладостта. Пикантност, череши, боровинки и бърбън асоциация във фон. С още вода – повече сладост, бонбони теменужки, карамфил, какаов крем и презрял портокал.
Оценка: 88-89/100. Цена: около 150 лева.
В обобщение: шери бомба, която стои интензивно и носи явна дървесност, особено при вкуса и финала.
Здравей, Влади,
Хубаво представяне на интересно уиски. Види се, че ти е по вкуса 🙂
Много харесвам Paul John, качеството е отлично и при разумна цена тяхното уиски стои не по-зле от много шотландски марки, които лежат на стари лаври. Конкретно Oloroso Select Cask ми хареса, но не беше съвсем по вкуса ми. Прекалено дървесно, пикантно и пиперливо ми дойде. Комбинацията от прекалено млад дестилат и тежко влияние от шери бъчви определено вади интензивно уиски, но силно небалансирано. Явно е, че при онзи климат съкратеното отлежаване наистина светкавично нагрухва дестилата с екстракти от бъчвите, но категорично не успява да го окръгли и балансира. Това, както и налудничавите цени, ме отблъсква също и от Kavalan. Ако искам да имам доминиращ вкус на моливи в устата, мога да го постигна на много по-ниска цена, просто с един набег до несесерите на децата. Че и да шофирам легално след това 🙂
PX Select Cask на Paul John ми хареса повече, а двете cask strength издания Classic Cask Select и Peated Cask Select ми допаднаха повече и от PX, и от Oloroso Select Cask. Но, за мен с най-високо съотношение цена/качество е Edited от Flagship серията, в която изданията са с 46% алкохол. Там няма тежка бъчвена пикантност, дестилатът е много по-добре балансиран от дървото, има и лека опушеност за дълбочина на профила, която прикрива и острите ръбчета на младостта.
Наздраве!
Ники, здравей!
Бутилката отворих преди няколко години и бидейки още прясна, успя да ми допадне. Но изминаха години и след като се върнах към нея, установих, че се е развила още по-добре и приляга на вкуса ми. Действително стои една идея по-агресивно, но явно това е стилът, който ми пасна.
От гамата на Пол Джон разполагам с няколко миниатюри, включително и с PX версията, която ще поставя на дневен ред в близко бъдеще. Преди години пък имах бутилка с Брилиънс, който се оказа читав малц. Виж, опушените разновидности на PJ още са ми непознати и трябва да ги разуча.
Поздрави!