Whiskeytemple 
Наближава сезонът на празничните покупки от всякакъв вид, като уискито не прави изключение и за мнозина от ентусиастите в България това е повод да опитат нещо по-непознато и скъпо. Варианти на нашия пазар вече има не малко за подобни течни „експерименти“, като днес искам да ви подскажа още една опция за отчетливо повлиян от шерито малц от Шотландия, на която може да спрете своя избор, ако сте склонни да заплатите цената ѝ от около 140 лева. Това е 15-годишният Олд Пълтни /Old Pulteney/, несправедливо наричан в някои сайтове тук „Путни“.
Сетих се, че отдавна не съм говорил за марката, която както мнозина други премина през етап на ребрандиране, включващо промяна на външния вид на бутилките, замяната на някои от дестилатите и произтичащото от тенденциите от последните години повишаване на цената им. Така например, назад във времето, когато описвах тук Олд Пълтни 17, компания му правеше един 21-годишен дестилат. На мястото на 17-ката и в нейния ценови диапазон се появи уискито от горната снимка, а по-старият ботлинг бе изместен от Old Pulteney 18, което за нещастие в значителна степен надгради стойността на доказалата се с качествата си 21-ца, превърнала се след това в колекционерски блян за някои по света и у нас.
Едноименната дестилерия е основана през 1826г. от Джеймс Хендерсън в чест на починалия през 1805г. Сър Уилям Пълтни, на който е кръстено и градчето Пълтни /водят го Пълтнитаун, но аз ще го пиша Пълтни/. Намира се в района на пристанището Уик, което през 19-ти век било спрягано за водещия европейски център по улов на херинга и приютявало по около 1000 лодки. Това горе-долу е и посланието от рекламния надпис на синята кутия на уискито. Определят я като най-северната шотландска дестилерия, разположена на големия остров /най-северната изобщо за Шотландия е тази на Highland park/, като в първите години от съществуването си била достъпна само по море /предимно по този начин/. Въпреки, че Wolfburn distillery се мъчи да ѝ оспори този приз.
Малцът бил доставян с кораби, както било транспортирано и уискито, като повечето работници били и рибари /херингата била добър източник на доходи към онези далечни години/. И споменавайки риболовния бум ще спомена, че херингата събрала толкова много хора, че местните власти въвели за кратко – около 20 години, Сух режим.
Фамилията Хендерсън управлявала дестилерията до 20-те години на 20-ти век, когато била продадена. През 1923г. била препродадена на John Dewar & Sons Ltd. През 1925 г. била закупена от Distillers Company Ltd. /сега Diageo/, които я затворили през 1930г., за да възобнови дейността си през 50-те години, когато Робърт Къминг /адвокат, сдобил се с дестилерията на Balblair през 1949г./ я закупил.
В следващите 20 години новите собственици често се сменяли, за да дойде 1995г., когато била продадена на актуалните господари от Inver House Distillers, които пък от своя страна били погълнати от по-голямата риба Pacific Spirits през 2001г. През 2006г. голямата риба била придобита от International Beverage Holdings /много придобиване и риби, много нещо/. И за финал още някои забавни факти. През етап от историята част от малца на дестилерията се е ползвал за смесеното уиски на Ballantine`s. Освен това, твърди се, че медните казани били отрязани /т.нар. „шия“/, тъй като били прекалено високи и не се побирали в помещенията. Производственият обем на дестилерията е около 3 млн. литра, като в складовете ѝ могат да се съхраняват до 30 хил. бъчви.
С това бих изчерпил фактологията за производителя. Ред е да поговорим и за самото уиски, на лицевия етикет на което изрично е упоменат технологичният процес на т.нар. „двойно отлежаване“. При него, най-общо, се комбинират две групи от бурета, старели отделно за почти целия период, означен на етикета, преди те да бъдат смесени за финално хармонизиране. Едната група е отнесена към екс-бърбън буретата, докато другата е означена с общото понятие „испански дъб“, зад което навярно се визират бъчви, съхраняващи преди това испанско вино от типа на шери. Този маркетингов подход не ми е особено ясен, а и до там приятен, тъй като Испания е родина на различни вина, част от които само са тези от Херес. Затова посетих сайта на дестилерията, опитвайки се да разтълкувам детайлите.
Там попаднах на два любопитни факта за уискито. Първо, бърбън буретата са конкретизирани като такива от второ пълнене – с други думи, след изчерпването на бърбъна, това е второто уиски на Пълтни, което е отлежавало в тях. След това, в „период на допълнително отлежаване“, с каквато терминология борави сайтът на Олд Пълтни, уискито е било прехвърлено в бъчви от испански дъб, първо пълнене, на които предполагам можем да отдадем наситения цвят на уискито /предишните му партиди бяха значително по-светли/. Дали е ползван оцветител е150а, не се споменава, но ми прави отново впечатление, че видът на виното отново не е конкретизиран. Стъпвайки на впечатленията си от уискито, бих заложил, че освен на олоросо бъчви, е гласувано доверие и на такива от вино педро хименез. Но това е единствено мое предположение.
Не мога да не обърна внимание и на противоречието между данните от етикета и отразеното в сайта. Не ми се сърдете, но уиски гийковете/ нърдовете или казано по друг начин – запалените уиски ентусиасти, сме такива. На лицевата страна на хартийката се говори за обяснения по-горе етап на „двойното отлежаване“, докато написаното в сайта ми подсказва, че уискито единствено е финиширало съзряването си в споменатите бъчви от испански дъб за някакъв значително по-кратък период. Ако в случая говорим за финиш, а не за двойна матурация, то явно Пълтни /по-скоро техните господари/ са решили да оправдаят търсената от тях цена по, да го наречем, „по-лесния начин“. Ако в бутилката имаме събрани две 15-годишни групи – едната изцяло отлежала в някогашните бърбън бъчви, а другата във винените бурета, бихме се изправили пред далеч по-трудоемкото и скъпо за дестилерията, но ценящо крайния потребител, поведение.
Вън от тези размишления, нека отразя, че уискито е бутилирано на 46% алкохолно съдържание и макар че липсваше изричен текст относно наличието или липсата на студена филтрация, след като му добавих вода, то се замъти. Това ме кара да мисля, че този ненужен етап, предхождащ бутилирането, е бил изоставен в случая. Ако търсите сходство в изживяванията, имайте предвид и кода на бутилката ми, която е от партида L08/10/2021.
Аромат – мощна асоциация с мед, малц, сушени тъмни плодове, сладко от сини сливи, сушени сини сливи, сладост, пикантност, череши и спомен за мириса на ванилов сладолед с черешово сладко или топинг. Нотки карамелизирани ябълки, безалкохолно с мирис на червен плод, дъвка или бонбон с подобен мирис, смола и свеж плод във фон /ябълка или кайсия/. Долових още прилика с тъмно грозде, малини, лакта/ фъдж и течен шоколад. С вода – още мед, все така плодово усещане, сладост, кафе, тирамису, стои интензивно и леко хапе. Вкус – водещи в началото са обилната сладост и пикантността, следвани плътно от приликата с червени плодове, лакта, млечен шоколад и джинджифил. И тук открих нотки сладко тъмно грозде, зрял и сочен портокал, локум роза, чили и ясно винено влияние. Отприщва слюноотделянето. С вода – замъти се. Сладки червени плодове, малц, локум, локумена вафла и остатъчна пикантност. Финал – среден, щедро сладък. Интензивни винени щрихи, пиперливост, слабо усещане за тъмен шоколад, последваща сухота. Асоциация с роза/ локум роза и все така внушителна нотка сладки червени плодове. С вода – сладост, спомен за препечена филия с червено сладко, портокалов мармалад, зелени билки и пикантност.
Оценка: 88-89/100. Цена: около 140 лева.
В обобщение: уиски с коледен дух, при което целеният ефект с ангажирането на винени бурета е постигнат.
П.С. Точно след написването на статията видях, че Фейсбук профилът на Олд Пълтни конкретизира винените бъчви от Испания като такива от олоросо шери.
