Днес отново настана време за уиски разкази от близо и далеч. Героят на срещата ни произлиза от шотландската дестилерия Гленалахи /Glenallachie/, а бе пълнен ексклузивно за холандския пазар. Сдобих се с него преди около година и половина и оттогава уискито имаше възможност да подиша. През декември 2019г. бях поканен от приятели в Ямбол, където уискито бе е едно от няколкото, които имахме удоволствието да опитаме. Признавам, че напитката тогава ми се стори някак буйна и не особено развита и затова я заделих за по-добри дни. Изминалата година със сигурност не бе от най-добрите и не успях да вместя младокът сред представените в блога. Преди няколко седмици обаче се усетих в настроение за заръщане към 10-годишния малц и в един топъл ден го грабнах, отнасяйки го навън за задължителната фотосесия. След толкова дълъг период, в който бутилката бе в контакт с въздуха, усетих, че е настъпила промяна в позитивна насока и след привършване на щракането и разхождането на бутилката из шуменските потайности, се прибрах и в домашна среда посветих на опитването нужното време.
Кое отличава това уиски от останалото портфолио на Гленалахи? Лимитираните издания, каквото е и това, залагат на по-нетрадиционен подбор на дъба, в който благинката е отлежавала. В случая за холандския пазар е бутилирано буре, в което преди това е съхранявано португалското вино мадейра /не разполагаме с информация за вида на виното и за неговия производител/. Бъчвата е само една и носи номер 3821. Типът ѝ е madeira barrel – т.е., такава с вместимост от около 200 литра. Американският барел е с подобен обем – традиционните бурета за мадейра са доста по-големи, но тук виното е било поставено в съд с по-малък капацитет. Не бих могъл да се ангажирам и с категоричност да потвърдя, че отлежаването е преминало изцяло в това винено буре – шотландската регулация позволява да бъде отразена единствено крайната бъчва, в която протича отлежаването. Но дали това е така знаят едниствено хората от дестилерията. Общо са били напълнени 309 бутилки, като моята е с номер 144, ако правилно разчитам почти изтрития надпис от етикета. Алкохолът е бил дестилиран на 18.03.2009г. и е бутилиран през септември 2019г. Карамел е150 не е добавян – изрично етикетът отхвърля наличието му. Уискито носи 57.2% алкохолно съдържание и не е студено филтрирано.
Аромат – грейпфрут, сок от грейпфрут, бира с мирис на грейпфрут, череши, червена ябълка, малц, карамел, смлян пипер, плодовите асоциации са водещи. Уискито се усеща интензивно. Зелени билки, сладост, мармалад от портокали, малини, малиново сладко, малинов чийзкейк. Усеща се и младостта на алкохола. С вода – плодов мотив, свежо усещане. С още вода – малц, но без съществена промяна. Вкус – сладост, стои интензивно. Маслено усещане, отприщва слюноотделянето, череши, букет от червени плодове, малц, плодов десерт с червени плодове, слаба киселинност като от цитрус. С вода – сладост, малц, киселинност, пиперливост и танини. С още вода – сладост, плодове, свежест. Финал – среден, цитрусова кора, сладост, пикантност, плодов мотив, кайсии, свежест. Вкус – плодове от червената гама, сладост, сладък портокал и мандарина. С още вода – стои леко грубовато. Пикантност.
Оценка: 85-86/100. Цена: коства ми около 80 евро.
В обобщение: младо уиски с винено влияние, което не успя да оправдае очакванията ми в пълна степен. Разви се след отварянето си.