Whiskeytemple 
Онзи ден опитах поредния интересен малц на островната дестилерия Арън /тази, която произвежда Арън я наричат Лохранза, но същите собственици основаха на острова и дестилерията Лаг, където ще добиват основно опушено уиски/, за който ще ви разкажа в следващите редове. Явно не само аз бях така любопитен да разбера как се е отразил шери финишът на младия малцов алкохол, защото този хвъркат приятел от снимката доста надничаше към стъклариите. Не знам обаче дали бих бил склонен да поделя капки от отварата с него – бутилката ми я остави приятел /наздраве, Велизаре!/ и не е мое притежание. Да не говорим, че уханният малц може да се отрази крайно неблагоприятно върху летателните възможности на пернатия ентусиаст. Но поне се убедих, че пред уискито всички сме равни. 🙂
Арън е все по-разпознаваема марка в България и в продажба може да срещнете редица нейни уискита – част от тях не сочат възрастта си, докато други могат да се похвалят с навършено пълнолетие, та дори и с години отгоре. Очаквано за 21-ви век, домогването до тях изисква и повече средства. Играта с винените бурета също е добре отработена от хората от дестилерията и уискито с финиш в такива бъчви е добре прието от повечето ентусиасти, с които съм разговарял по темата. Откриваеми са и разновидности с по-традиционно уиски отлежаване в екс-бърбън бъчви, както и основополагащият 10-годишен малц. До преди години в продажба бяха и Arran 12 Cask strength, както и 14-годишният малц /бележките ми за тях са вече в блога/, но поетапно бяха спрени от бутилиране. За нашия пазар дори бяха селектирани три уискита под бранда Арън – от 10-годишния Private cask и от 11-годишния „Въжеиграч“ вече съм споделял отзиви.
Давам си сметка, че вероятността да срещнете на свобода уискито от днешното повествование също не е особено голяма, тъй като то е част от кратка серия, вдъхновена от и посветена на мастър дестилъра на Арън – Джеймс Мактагърт, започнал своя професионален път далеч назад във времето, първо като служител в Боумор на о-в Айла, откъдето е и родом, а по-късно и в дестилерията на Арън. На него именно бяха посветени две издания, наречени „Господар на дестилацията“. Първото бе 10-годишно уиски с отлежаване в екс-бърбън бурета, първо пълнене, а след него бял свят видя и настоящото уиски – „Човекът със златната чаша“. При това второ уиски, за което пиша днес, освен различие във възрастта, е налице и отклонение при подбора на бурета.
Партидата от „Човекът със златната чаша“ обхваща малцова площ от 12 000 бутилки, уискито за които е било дестилирано през 2006г., като е затворено в стъклата при навършени 12 години. Лицевият етикет еднозначно посочва, че уискито е преминало през финиш /период на доотлежаване/ в някогашни бурета от пало кортадо. Пало кортадо е вид шери от Испания, което най-елементарно може да бъде описано като оксидирано фино шери, при което слоят от благородната плесен в бурето е бил нарушен, което е довело и до потъмняване на виното в бурето. Към това вино, по аналогия с технологията при подготовката на олоросо шери, е добавен алкохол /бренди/, за достигане на алкохолно съдържание от около 17%. Виртуозът по темата Рубен обяснява тук с детайли какво е това пало кортадо и как се получава тази винена вариация. Някъде срещнах информация, че уискито изцяло отлежава в тези винени бурета, но ми се струва, че отразеното на лицевия етикет разколебава подобно разбиране.
Уискито е бутилирано без разреждане с вода при 51.8%. Не открих изричен текст на бутилката дали уискито е студено филтрирано, но при второто добавяне на вода се замъти, което ме кара да предположа, че не е. За цвета му също не открих категорична информация, но знаейки, че Арън по правило нe добавят карамел е150а, бих заложил, че течността идва в натуралната си визия.
Аромат – ванилия, ванилов крем, крем от бисквитена торта, сладост, зърно, далечен спомен за ацетон, мед, шоколадови бисквити с лимонена есенция, усещане като от млад алкохол, свеж жълт плод, нотки капучино, карамел, макарони на фурна, пикантност и чувство на свежест. Усеща се интензивно. Виненото влияние е отчетливо. Плод във фазата на ферментация/ прекалено презрял плод, усещане за прах. С вода /добавях я два пъти, но ви съветвам, ако ползвате, да е веднъж и то в неголямо количество/ – ванилия, лимони, фъдж, лакта, бъз, винени щрихи. Вкус – мед, сладост, сладък жълт плод. Уискито стои интензивно и пиперливо. Свежест, малц, сладки лимони /лимони със захар/, леки танини. Алкохолът изсмуква влагата от езика. С вода – чили, лютива горчица, сладост, лимони и форма на агресия, отключила се при второто добавяне на вода. Финал – среден, сладост, чувство на сухота, предхождана от масленост като от маслени пуканки, сериозна пиперливост, зелени зарзали и сливи, джинджифил и малц. С вода – танини, сладост, явна пикантност и маслено усещане като от сметана.
Оценка: 86/100. Цена: неизвестна
В обобщение: уиски със свеж плодов и малцов профил, при което се долавя и влиянието от винените бурета. Повече го харесах преди добавянето на вода.
