Whiskeytemple 
При посещението ни в дестилерията Брухлади, освен многото нови приятни емоции, които изживях, преоткрих и един леко позабравен от мен техен малц, който за първи път ревюирах в блога през 2015г. Не знам дали помните какъв бе уиски пазарът тогава – аз пазя спомени от този период. Цените на уискито бяха доста по-различни от актуалните, предлагането също търпеше разлика от настоящото. Видовете уиски, внасяни в България тогава, бяха значително по-малко от наличните марки от наши дни /официални и независими версии/ и един от брандовете, които се откриваха доста трудно, навярно благодарение на паралелен внос, бе Брухлади с неговите опушени вариации Порт Шарлът и Октомор. Това пък доведе и до по-високата цена, която заплатих за първата си бутилка от „Класическия авер“ /Laddie e термин, с който разговорно можем да назовем приятел/, спомената от мен в началото на статията. Излезе ми около 140 лева – цена, която днес изглежда крайно завишена за това уиски, новата бутилка от което закупих в края на август 2022г. за около 90 лева и то точно след завръщането ни от Шотландия. Когато е в процес на промоция е дори по-достъпно.
Как точно се присетих отново за The Classic Laddie? В края на стандартния ни тур при производителя, именно това уиски, заедно с два Порт Шарлът-а, бе включено като драмчето, което ни се полагаше на бара в посетителския център. Не знам дали заради това, че го опитвам в самия му роден дом или поради друга причина, но съдържимото от синята бутилка доста ми хареса тогава. Беше си като свежо плодова и пикантна ванилова бомба. И тъй като е неоправдано да купувам точно от него от дестилерията, при все че там имаше далеч по-шарени колбички, се зарекох да го набавя от наш магазин след завръщането ни. Така и направих. Отворих го, с Яна се пуснахме изследователи-алкохолози и го заделих настрана, за да подиша. И така до вчера, когато го изведох за кратка фотосесия, докато времето още позволява подобни занимания на открито.
Не знам доколко сте запознати с делото на Брухлади, но това е мястото, където може да получите несравнимо количество информация за предлаганите от тях уискита – практика, навярно наследена от Марк Рейниър и пренесена от него в Уотърфорд в Ирландия. На пръв поглед, уискито впечатлява с дизайна на стъклото си, обвито в синя роба. Идеята е повече от ясна – потребителските ни нагласи да не бъдат повлияни от наситеността на цвета на уискито, което при Брухлади не се манипулира с карамел е150а. Това е техен постулат, от който отстъпление не е допустимо /не визирам бутилките на „Уайт и Макей“ от зората на 90-те години/.
Видимата информация не се ограничава единствено до произхода на цвета. Името на уискито носи уточнението, че ползваният ечемик е изцяло от Шотландия /Scottish barley/. Изрично е отразено, че напитката не е студено филтрирана и че е бутилирана при 50% алкохолно съдържание. Оставям на вас да съпоставите този подход с решенията на други компании-конкуренти, залагащи на филтрирани дестилати, носещи скромните 40-43%.
И тъкмо, когато очакваме да си стиснем ръцете по темата за възрастта на благинката, приемайки, че тя е поредният No age statement /уиски, без посочена възраст/, доколкото такава не е упомената на бутилката, биваме изненадани в стила на Брухлади.
На задната част на бутилката има отпечатан код от пет цифри. На моето стъкло партидата е индивидуализирана като 20/083. Въвеждането на тази комбинация в сайта на дестилерията ни дава отговори на почти всички въпроси, свързани с възрастта на уискито, произхода на ечемика, с броя и вида на ползваните бъчви. По ред причини тези данни не могат да намерят място на самата кутия.
Кодът от стъклото ми даде информация, че уискито е бутилирано през юни 2020г. Цялата партида от него включва 73 бурета, като най-младият заложен дестилат в купажа е от 2012г. Знаете, че по закон уискито е на толкова години, на колкото е най-младата течност от ползваните бъчви. В случая 35 бъчви са били напълнени през 2012г., което подсказва, че тази разновидност на The Classic Laddie е на около 7-8 години. Сайтът посочва обаче, че в останалите бурета има уиски от още три различни по-стари реколти, но заради нормативни ограничения, тези данни не ни се съобщават.
Информацията сочи също, че за дестилирането на цялото количество от малцовия алкохол е ползван както ечемик от о-в Айла, така и от основната шотландска земя. Районът около Абърдийн, както и части от Низините навярно са родното му място.
Видът на буретата е конкретизиран на 9, като значителната част от тях се полага на екс-бърбън бъчвите, първо и последващо пълнене, но са замесени и дъбови хранилища на вино от Испания и Франция.
След тази изчерпателна история идва време и за моите отзиви. Добавях вода три пъти и уискито за мен достигна оптималното си представяне именно след последното разреждане.
Аромат – изначално свеж малцов/ зърнен профил. Спомен за мириса на зърнена закуска, ванилия, мед, лимони, лимонена кора, лимонени резенки. Канела. Градусите се усещат. Свежи плодове като зелени ябълки и зелени круши. Свежи кайсии. Зелена растителност /окосена трева/, зелени домати, натурални бисквити, спомен за карамел и марципан. С първо добавяне на вода – свежест, лека агресия, свежи зелени плодове, пикантност и тревиста нотка. С второто добавяне – сушени кулинарни подправки, сладко от жълт плод /праскови/, мед. След третото добавяне – мента, плодови бонбони и ананас. Вкус – пикантен, игрив, леко суховат. Сладникав. Джинджифил, лимони и леки танини. С първо добавяне на вода – лютив джинджифил, малц, сладост, асоциация със свежи плодове и танини. С второто добавяне – лимонени нотки, зърно, мед, пикантност. След третото добавяне – сладостта се развива, както и плодовите заемки. Финал – среден, сгряващо пикантен, зелен плод /зелено грозде/, нектарини, слаба сладост. Не особено богат. С вода – еволюция към повече плодови нотки, съчетани с пиперливост. След второто добавяне на вода – танини, лимонена кора и пикантност. С трето добавяне на вода – сладост, нотки обгорено, пикантност и мед.
Оценка: 86/100. Цена: около 90 лева
В обобщение: младолик, но не особено богат ванилов звяр, който при мен стоеше най-добре с повече добавена вода.
