Всяка година в последните години в отделните шотландски уиски производствени райони /Спейсайд, Висини, Айла и Кембълтаун/ се провеждат уиски фестивали, приемащи гости от целия свят, по време на които се предлагат по-интересни серии с уискита, а дори някои от иначе неприемащите туристи дестилерии отварят своите врати за нарочни събития. Все чудесни инициативи, допринасящи още повече за популяризиране на уиски културата. Но тъй като 2020-та не бе като повечето години, тези мероприятия очаквано бяха отменени. Това обаче не попречи на някои дестилерии да пуснат в продажба бутилки, нарочени за фестивални. И ако преди това покупката им е ставала на място, то през изминалата година отделни разновидности можеха да бъдат поръчани онлайн. Точно такова е и уискито, което описвам днес – то бе вдъхновено от малцовия фест в градчето Кембълтаун и затова носи това име на лицевия си етикет. Произведено е от Глен Скоуша /Glen Scotia/, един от трите аткуални стожери на уиски добива в Кембълтаун, заедно със Спрингбанк и Гленгайл, продуктите на който се означават с търговското име Килкеран. Имах намерение да ги посетя лично, но след затварянето на границите единствената ми възможност бе да си набавя стъкло с рубинено червената напитка, която ревюирам днес. Всичко това се случи преди няколко месеца, а снимките към настоящата статия заснех при последния по-сериозен сняг тук през февруари.
Историята на Глен Скоуша /Glen Scotia/ датира от 1832г., времето известно като „Викторианска ера“. Основана е от фамилията Гелбрейт /Galbraith/, които я управлявали до 20-те години на 20-ти век /в началото дестилерията носела името „Scotia“ и едва новите господари от 20-те век добавили уточнението за долина – „Glen“/. Към онези години в района се подвизавали още над 20 дестилерии, които в идните години щели да преустановят дейността си завинаги заради лошата инфраструктура и въведения „Сух режим“ в САЩ.
През 1919г. дестилерията била продадена на компанията „West Highland Malt Distillers“, която малко по-късно фалирала и се наложила продажбата на уиски производителя. Новият господар бил Дънкан Маккалъм, който също изпитал финансови затруднения, може би обясняващи и последващото му самоубийство. Глен Скоуша била придобита от братята Блок /Bloch Bros/.
След близо двадесет години управление, през 1954г. Блок били заменени от канадската компания „Хирам Уолкър“. Малко след тях управленските юзди поели хората от „A. Gillies & Co“, които станали част от обединението „Amalgated Distillers Products“, които изградили на ново дестилерията в навечерието на 80-те години – времето на Британската икономическа криза, през която дестилерията затворила врати. През 1989г. на власт дошли нови собственици, които я върнали към производствен живот.
През 1994г. дестилерията отново преустановила дейност, но малко след това отново подгряла медните си казани. Последвали още няколко смени на горещия собственически стол, за да се стигне до началото на новия век, когато на пазара се появили няколко ботлинга с означение на възрастта на уискито в тях, които се отличават с нетрадиционния си цветови облик.
Може би през 2014г. се случила и най-значимата промяна в Глен Скоуша, когато дестилерията била придобита от компанията „Loch Lomond Group“, които налагат нова визия спрямо ботлинзите и подход при избора на бъчви за тях.
Уискито има интересен житейски път. 14-годишно е и първоначално отлежава в дъбови бурета от американски дъб със съответната степен на обгаряне и в бъчви от бърбън, първо пълнене, след което е прехвърлено в някогашни бъчви от порто тауни от типа хогсхед /с обем от ~250 литра/. Всичко това е подробно описано и на сайта на дестилерията. Освен това, уискито е опушено, което създава допълнителен фронт на аромати и вкусови асоциации. Общо са напълнени 15000 бутилки. По-важната информация за мен е, че напитката не е оцветена с карамел е150 и не е студено филтрирана. Алкохолното ѝ съдържание вещае солидно пренасяне на аромат към рецепторите ни – 52.8%.
Аромат – солидно плодово усещане. Асоциация с плодово сладко от боровинки/ малини или касис, винените заемки са доста силни. Мента, тъмно грозде, опушеност в усещане като прах, сладост, карамел, пикантност, сладкиш с червени плодове, включително и със сини сливи, спомен като от сладникава марината за месо, червени ябълки, сладко от ягоди, нар, сушени червени боровинки, чийзкейк с ягодово сладко, препечен сушен червен плод, зрели кайсии във фонов режим. Долових и прилика с черешов компот и тъмни нотки, отново дължащи се на виното. С вода – изпъква опушеността и хлебно усещане, сушени подправки, бекон, а след минути плодовите атаки се засилват. Вкус – пикантност, сладост, червен плод, опушеност, крем брюле с боровинки, отприщва слюноотделянето, слаба тревистост, сладникав цитрус, слабо усещане за трохи при второто отпиване и повече пикантност. Усещане за минералност, усеща се интензивно и игриво. С вода – сладост, лакта, дървесно влияние и приятно стоящ младежки стил. Финал – траен, пикантност, мента, сладки червеноплодови заемки, малц, билки, опушеност, цитрус, слаби танини след второто отпиване. С вода – доза свежест, опушеност, цитрусова кора и грейпфрут.
Оценка: 89/100 /последвайте линка за още подобни статии/. Цена: коства ми около 80 евро.
В обобщение: уиски с красив баланс между алкохол, опушеност, плодови заемки и влияние на дървото.
Whiskeytemple_Vladimir 
