Dark Mode On / Off

Glen Scotia 15 y.o. single malt whisky

 
 Ще ви направя две признания – днес ще ви представя уискито, чийто етикет ме измъчи най-силно до момента при заснемането му. Оказа се, че комбинацията между доминиращия черен цвят на етикета и златистите букви върху него са същински кошмар за непрофесионален фотограф като мен. Но след различни почти циркови номера успях да придада повече от приличен вид на снимките. Втората форма на откровеност е, че вдъхновение за конкретната статия попих след като видях, че добрият стар Ралфи /Ralfy в You Tube/ беше представил същото уиски, което ни събира днес. Течността произлиза от дестилерията Глен Скоуша /Glen Scotia/, намираща се в градчето Кемпбълтаун, Шотландия. Не разполагах с пълноразмерна /0,7 мл/ бутилка от нея, но преди няколко месеца бях в магазина на Gordon & MacPhail в Елгин и там открих пакет с три миниатюри от добито в дестилерията уиски, които закупих. Статията се забави, тъй като предимство дадох на пълнените от мен преди това мостри в барове и други заведения. През изминалите няколко дни пък описвах ирландски уискита /предстои ми още едно представяне на 13-годишния Glendalough – очаквайте го скоро/ и не бях на шотландска вълна. Но след като чух колко изненадан бе Ралфи от качествата на тази сравнително млада Глен Скоуша, реших, че е време и аз да я опитам. Предстои ми традиционното лятно размотаване из нашенските морски курорти и си търся бутилка, която да прави компания на мен и Яна и която да увековечим в снимки. Глен Скоуша произлиза от крайбрежен район /полуостров Кинтайър/ и притежава всички качества да бъде това „морско“ уиски. Но преди всичко трябваше да го опитам, преди да похарча близо 140 лв за него /издавам тайна – спрях се на друго уиски, което в началото на септември ще попадне в блога Храм на уискито/. Какво можем да си кажем за дестилерията?
 
 
 Историята на Глен Скоуша /Glen Scotia/ датира от 1832г., времето известно като „Викторианска ера“. Основана е от фамилията Гелбрейт /Galbraith/, които я управлявали до 20-те години на 20-ти век /в началото дестилерията носела името „Scotia“ и едва новите господари от 20-те век добавили уточнението за долина – „Glen“/. Към онези години в района се подвизавали още над 20 дестилерии, които в идните години щели да преустановят дейността си завинаги заради лошата инфраструктура и въведения „Сух режим“ в САЩ.
 
 През 1919г. дестилерията била продадена на компанията „West Highland Malt Distillers“, която малко по-късно фалирала и се наложила продажбата на уиски производителя. Новият господар бил Дънкан Маккалъм, който също изпитал финансови затруднения, може би обясняващи и последващото му самоубийство. Глен Скоуша била придобита от братята Блок /Bloch Bros/.
 
 След близо двадесет години управление, през 1954г. Блок били заменени от канадската компания „Хирам Уолкър“. Малко след тях управленските юзди поели хората от „A. Gillies & Co“, които станали част от обединението „Amalgated Distillers Products“, които изградили на ново дестилерията в навечерието на 80-те години – времето на Британската икономическа криза, през която дестилерията затворила врати. През 1989г. на власт дошли нови собственици, които я върнали към производствен живот.
 
 През 1994г. дестилерията отново преустановила дейност, но малко след това отново подгряла медните си казани. Последвали още няколко смени на горещия собственически стол, за да се стигне до началото на новия век, когато на пазара се появили няколко ботлинга с означение на възрастта на уискито в тях, които се отличават с нетрадиционния си цветови облик. 
 
 Може би през 2014г. се случила и най-значимата промяна в Глен Скоуша, когато дестилерията била придобита от компанията „Loch Lomond Group“, които налагат нова визия спрямо ботлинзите и подход при избора на бъчви за тях.
 
 Пфу, изморих се, докато пресъздавах историята на бранда. За близо 190 години съществуване дестилерията често е сменяла господарите си, което може би обяснява и факта, че продуктите `и не са от най-добре представяните на пазара. За щастие, хората от „Лох Ломонд Груп“, които притежават и дестилерията „Лох Ломонд“ и предлаганите от нея марки, явно разбират от работата си, тъй като през последните няколко години на пазара се появиха няколко стабилни едномалцови уискита на Глен Скоуша, едно от които е и това, което описвам днес. Не стига това, но само преди около месец бе представен и новия 25-годишен ботлинг, който си е на завидна възраст.
 
 Той обаче е доста скъп и не ми е попадал. Но пък миниатюрата с Glen Scotia е идеален обект на изследване. Уискито в нея е 15-годишно. Бутилирано е при 46 % алкохолно съдържание, в отсъствие на студена филтрация, но е с подсилен цвят. Отлежава в бъчви от американски дъб, част от които са съхранявали бърбън, а други виното шери. Всичко това в България се предлага за около 140 лв. А какво открих аз в шишока?
 
 
 Аромат – намек за тъмен или червен плод, сладко от малини или касис, сок нар, канела, отчетлива пикантност, сладост като от плодово сладко, спомен за стара амбалажна хартия, боров мед, сгряващо усещане. Мирисът е интензивен, носи и асоциация със сос барбекю, дим от скара или от огън, подхранван с дървени въглища. Долових и намек за опушеност, йод и доза минералност, сол, мента, орехов ликьор, орехово сладко, пепел от цигари, ликьор от череши или вишни. По нещо ми напомни на Highland Park Thor. Предложи и спомен за екзотичен плод от типа на манго. Ароматът наистина е доста богат и разнообразен. Долових и мотив на печена и прегоряла тиквена кора, мирис като от бинт. По-късно заемки карамел, нюанс шери и още тъмни и червени плодове. С вода – още карамел, нотка от описаните плодове, сушени сини сливи и спомен за тъмна бира „стаут“ /stout/. Вкус – интензивен, пикантен, винен нюанс, чили, джинджифил, червен плод, сухота, дим и опушеност, почти нулева сладост. Изсмуква влагата от езика. Дървесност, какао, кафе, форма на свежест, малц, хмел, нагарчаща бира, минералност, свежа ябълка и още следи от дим от дървени въглища. С вода – малко повече сладост, танини, сухота, желирани бонбони с вкус на тъмни плодове. Финал – среден до траен, нотки кафе, какао, пикантност, хмел, зърно, свежест, ябълки без сладостта, интензивен профил, танини. Сладостта отсъства. Кора от цитрус, сухота, дървесност, далечен спомен за дим като от изгоряло дърво, мента, намек за тъмен плод. Във фонов режим се долавя изключително слаба сладост, която е далеч от това, което носът предлага. С вода – танини, цитрусова кора, портокалово масло, дим и пикантност. 
 
 Оценка: 88/100 /последвайте линка за още статии с подобна оценка/. Цена: около 140 лв.
 
 В обобщение: уиски с характер, което носи осезаема дървесност. Изисква време и търпение, както и опит, за да се оцени напълно потенциала му.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Препоръчани статии

Последвайте ме в Instagram