Dark Mode On / Off

Ardbeg Wee Beastie 5 y.o single malt whisky

 

Pic: Stan Nedev


 Мощно трио от Ардбег се запътва към блога, сред което се прокрадва и „малкото зверче“ /Wee beastie в превод/, което първо от трите попада в чашата. Снимката и мострите достигнаха до мен от приятел – заглавният фотос ще го използвам и за ревютата на останалите две уискита. Така че, ако го срещнете, да сте наясно, че пред вас стои 1/3 от ударната група. Освен Wee Beastie, тук ще опиша и двете „общностни“ версии на Супернова /Supernova/ и Blaaack /Блеек/. Знаете, че феновете на Ардбег могат да се регистрират в онлайн платформа /Committee/, за която се продават бутилки с по-висок градус от общодостъпните им аналози, носещи същите имена. Сега остава и малко сняг да падне, че подобни островни опушени чудовища ме радват повече в тематично си време.


 Ардбег е дестилерия, която въпреки трудностите от средата на 90-те години на 20-ти век успя да си изгради ореол на търсен и разпознаваем производител на скоч. Било заради нетипичните си бутилки, било заради качеството на уискито си или заради силната си реклама – статутът на Ардбег е факт. Най-силно тази тенденция си личи при избора на имена за някои от дестилатите, които се появиха в последните години – на мен може и да ми звучат странно, но за малцофилите, симпатизиращи на политиката на дестилерията са си напълно приемливи. Което пък означава, че рекламният отдел на компанията-собственик си върши добре работата. Гамата на Ардбег действително се радва на засилен интерес както от колекциониращите уиски, така и от тези, които имат слабост към т.нар. „пушилки“ и към Огадал, Кориврехан и 10-ката се добавиха още някои нови постоянни попълнения – като Ан Оа и нашето си 5-годишно зверче. „Наше“, защото за него пиша днес.


 Ако не бъркам, то се появи на пазара в западна Европа през 2020-та и по неразбираеми за мен причини се разпродаде изключително бързо. А това остави ентусиасти без бутилки – може би затова първите партиди се търгуваха добре и на аукционите. Оказа се обаче, че Ardbeg Wee Beastie не е нов ексклузивен / лимитиран ботлинг и зае трайна позиция в рафтовете на магазините. Първоначалната истерия около него резонно отстъпи пред разума – все пак, говорим за 5-годишен дестилат от Шотландия, който по всеки критерий се счита за млад алкохол и отговарянето на нуждите на търсенето не би следвало да бъде толкова непосилна задача. Малко по-късно Зверчето се появи и тук, и вече може да се открие в някои родни магазини. Признавам, че не бях планирал да си купя цяла бутилка от него, просто защото не считам, че бих получил желаното удовлетворение от подобна придобивка. За щастие обаче, приятел разцепи с няколко сродни души /“сродни чаши“, защото не сме поети, а алкохолози и малцофили/ своето стъкло, от което са и моите милилитри.


 Ардбед, както повечето Айла представители, разчита на сериозното влияние на торфения слой, ползван при сушенето на ечемика, което води след себе си до появата на характерния аромат. Подобен мирис усещам понякога и по родните зимни улици – следи от дима от домашните печки. Освен с интензивния си торфен нрав, 5-годишният Ардбег може да се похвали и с висок градус – 47.4%. След като му добавих капки с вода уискито се замъти, по което съдя, че не е студено филтрирано. Whiskybase казва, че дестилатът е с натурален цвят – на мен също ми стои естествен. Тъй като не разполагам с бутилката/ кутията не мога да прегледам дали тя съдържа информация за вида бурета. Отново whiskybase ги определя на олоросо и бърбън бъчви. Официалният сайт на производителя не ги конкретизира, сочейки единствено, че уискито не е студено филтрирано.



 Аромат – спомен за сладки жълти плодове, мая, банани, зърно, сладък ментов бонбон и опушеност. Напомни ми на прясно изпечен хляб. Долових още асоциация с ванилов крем или крем нишесте с мирис на лимон, тревистост, пушено месо и странна асоциация с пластмаса. Свежестта е явна и ми напомни дори на прясно нарязани краставици. Постепенно мирисът се разгърна и след минути успях да разгадая, макар и слабо, спомен за карамел и млечен шоколад. С вода – сладки жълти бонбони, дори асоциация с плодово-ментови таблетки за гърло, опушеност и нюанс на канела. Вкус – щедра сладост, спомен за прах/ пепел или въглен, пикантност, усещане за жълт плод. Характерът на алкохола е водещ. С вода – по-слаба пикантност, сладост и отново опушеност. Финал – среден, прегоряло дърво, пепел, пикантност, свежо усещане, лимонена кора и асоциация с маринатата от кисели краставички. С вода – сладост, препечено и още опушеност.

 Оценка: 81/100 /последвайте линка за още подобни статии/. Цена: около 70 лева.


 В обобщение: младок, при който влиянието на бъчвата остава на заден план. От трите му компонента най-силно ми допадна мирисът.  
  

Абонирайте се за публикациите от блога с електронната си поща
Важно: след като го направите, ще получите писмо от Feed Burner. В него е приложен линк, който трябва да отворите, за да активирате абонамента си.


Delivered by FeedBurner

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Препоръчани статии

Последвайте ме в Instagram