Закъснелият зимен сняг малко забавя идването на пролетта, но това ми открехва вратата, водеща към шкафчето с опушените уискита, които си плачат за студ, сняг и вятър. Заради това днес ще ви пренеса отново към зоната на Ардбег /Ardbeg/ – преди няколко седмици ви разказах за младока Ardbeg Wee Beastie 5 y.o. и тогава използвах отново същия фотос, направен от приятел, чрез който получих и мострите. Не се учудвайте, че виждате отново същата снимка – ще я използвам и при ревюто на Ardbeg Supernova. В днешния зимен разказ обаче ще концентрирам вниманието си към уискито със светлия етикет, носещо името Ardbeg Blaaack. На български не би звучало кой знае колко по-приятно – Блееек. Точно така – търси се прилика със звука, който издават агнетата. Рекламната история, която чух, обясняваше това „агнешко“ име с някакви измислени послания, които намирам за не до там важни и смислени. Факт е обаче, че конкретната версия е мислена като „стаден“ продукт – тази ѝ 50.7-процента версия беше предназначена за т.нар. „Ardbeg Committee“, т.е. регистрираната фенска общност, която навърши 20 години. В продажба беше пусната и 46-градусова разновидност, която бе по-широкодостъпна, носеща същото име.
Подготвяйки статията, реших да прегледам сайта на Ардбег, за да науча повече за малца. Възрастта, наличието на карамел е150 и евентуалното студено филтриране не бяха упоменати там. След като добавих вода, уискито се замъти и бих предположил, че не е студено филтрирано. Официалната информация сочи, че уискито залага на винени бъчви от пино ноар с произход Нова Зеландия, но не бе уточнено дали става въпрос за цялостно винено отлежаване или единствено за финиш, предхождан от друг вид матурация.
Аромат – сладки бонбонени нотки, усещане като от сладко червено вино, малини, малиново вино, лек медикаментозен мирис като от мехлем за мазане, мента, ментово-плодов бонбон, усещане като от десерт със сладко от червени плодове, шоколад, шоколадова вафла, сладникава тъмна бира, доза свежест, пикантност, напитка с аромат на грозде, чипс „бекон“, опушен колбас, портокал, йогурт с малини. С вода – опушеност, сушени червени и тъмни плодове, зелена свежа билка, слаба минералност. С още вода – по-игрив и младежки. Вкус – пикантност, прах, влажна почва, прегоряло мляко, сладост, цитрус, отприщва слюноотделянето, слаба дървеност /трохи/, но без танини, винени нотки, усещане като от сладък червен плод. С вода – лакта и опушеност. С още вода – сладост, сяра, по-свеж профил. Финал – среден до траен, слабонагарчаща цитрусова кора, опушеност, сладникаво усещане, слаба киселинност, свеж жълт плод. С вода – пикантност, прегоряло, танини. С още вода – още танини.
Оценка: 86/100 /последвайте линка за още подобни статии/. Цена: неизвестна.
В обобщение: силно опушено уиски, в което отчетливо прозира виненото влияние.
Whiskeytemple_Vladimir 
