Ако Асгард е домът на божествата от северната митология, то Аскайг е родното място на някои от емблематичните шотландски малцове от о-в Айла. Освен името на пристанището на острова, под Port Askaig може да открием и мистериозен малц, бутилиран от „Elixir distillers“, който независим бутилировач е собственост на рода Сингх, притежаващ и световноизвестния магазани за алкохол The Whisky Exchange, за който предполагам не малка част от вас са чували. А може би и пазарували. Преди не помня вече колко месеца ви разказах за 19-годишен ботлинг на Порт Аскайг, който до днес бе единственият представител на марката, попадал в блога. Благодарение на последната ми визита в уиски бар Мастърпийс в София, случила се през пролетта на 2019г., днес ще добавя към него ревюто на едно по-младо уиски със същото име, което обаче предлага различен прочит на островната тематика, гарнирайки присъщата на Айла опушеност с богато винено влияние. Новото попълнение тук е 15-годишният Port Askaig Sherry cask.
Спомням си колко добре изкарахме в бара с Яна. Бяхме посрещнати повече от гостоприемно от Ели и Жоро, в компанията на които времето отлита. Особено, когато пред теб стои избор от може би 1000 бутилки с уиски и ром. Поне такава бе реалността от 2019г., когато успях и да направя по няколко кадъра на всяко от опитаните уискита /или от тези, от които си отлях мостри за домашно/. Да, но съм рус и неволно погубих почти всички фотоси от бара, включително и на 15-годишния малц. Бях прехвърлил вече по една снимка на всяко от уискитата на телефона си и това поне малко намали негативното усещане от изтриването на карата памет, съхраняваща красивите изображения. Споделям ви това, защото сте забелязали, че обичам да се въртя около бутилките с апарат в ръка, а днес ще ни топли един самотен образ. И уискито – дано попадате тук в правилното време на денонощието и в отлично здраве, за да си капнете нещо за сгряване.
Абстрахирайки се от признанието, което сторих по-горе, мога да споделя, че малцът, който се бутилира под името „Port Askaig“ почти винаги произлиза от дестилерията Caol Ila. Случва се обаче, вместо Ку Лила да бъде пълнен малц от Бунахавън /Bunnahabhain/. Ровичкайки онлайн за информация, прочетох, че при Port Askaig 15 Sherry cask гласовете и слуховете отново клонят към Caol Ila. Не само това – отново в интеренет пространството прихванах данни, че 15-годишното уиски преимуществено произлиза от 2001г., но към него е прибавен определен процент от малц от 1997г. Рубен от whiskynotes посочва съотношение 80/20 % в полза на по-младото уиски, а тези му констатации се базират на отразеното в самия сайт на The Whisky Exchange. Двете партиди са били смесени и оставени да се хармонизират за няколко месеца при 50 % алкохолно съдържание, което е редуцирано до 45.8% преди бутилирането. Отлежаването протича в бъчви от шери олоросо. Ботлинзите на „Elixir distillers“, по подобие на практиката и на останалите независими бутилировачи, не се оцветени с карамел /мисля, че го пишеше на задния етикет, който снимах, но …/. Не съм сигурен дали уискито е студено филтрирано.
Аромат – осезаемо шери влияние, слаба тревистост, намек за опушеност, която в началото ми се стори с „по-медицински“ уклон, но впоследствие придоби форма на асоциация с обгорено дърво. Долових още нотки червени ябълки, препечена филия, намек за тъмен плод, карамел, печени ядки, смлян пипер, ликьор кафе, обелка от орех, млечен шоколад, къпини и боровинки, свеж плод, слаба парфюмност. Ароматът се доминира от спомена за винените бъчви. Асоциацията с червени и тъмни плодове се засили. С вода – еволюция към плодовите нотки, опушеността изостава, доминира влиянието на виното. Вкус – сладост, масленост, винен мотив, прах, въглен, слаба пикантност, лакта, отново усещане като от млечен шоколад, малцова сладост, зряла мандарина. С вода – малц, мед и слаба опушеност. Финал – среден, опушеност, цитрус, сладост, лакта, малц, цитрусова кора, не особено силно нагарчащи ядки. Сладостта и прашната нотка са водещи, като след сладостта се появи и усещане за сухота. Разгадах и спомен за вкуса на маринатата от кисели краставички. С вода – плодови бонбони и слаби танини.
Оценка: 87-88/100 /последвайте линка за още подобни статии/. Цена: неизвестна.
В обобщение: тематично за сезона /зима/ уиски, носещо усещане за вино, опушеност и за самото малцово уиски. Трите компонента намирам за добре балансирани.