Dark Mode On / Off

Noah’s Mill Kentucky straight bourbon

 

 Честит понеделник на всички! И за да ви омилостивя след този рисков поздрав, ви предлагам още едно уиски ревю. Ще играя още по-хазартно след началното приветствие, разкривайки, че днес ще си говорим за бърбън. Моите наблюдения са, че тази категория уиски не се приема толкова топло и често се пренебрегва. Бих се радвал да останете тук до края на представянето ми, дори и да не сте фенове на американската дестилационна традиция, защото този царевичен дестилат, освен с нестандартна визия на стъклото и етикета, може да се похвали и с никак не лоши вкусови качества. Напитката от снимката носи името Noah’s Mill Kentucky straight bourbon и може би ще ви изненадам, че дестилерия с подобно име не съществува. Нищо нечувано – просто компания е закупила бъчви с бърбън, произведен другаде, който е бутилирала под името „Ноас Мил“. В следващите редове накратко ще ви подскажа защо и как се е случило това.

 

 

 Бърбънът е бутилиран от „Kentucky Bourbon Distillers“, управлявана от наследниците на рода Уилет /Willet/. Назад в историята Уилет са имали своя дестилерия в Кентъки, която била основана през 1935г., а управляващата я компания носела името „Willet Distilling Company“. По-късно дестилерията на Уилет преустановила добива на бърбън за доста продължителен период. Далечните родственици на Willet решили, че е удачен вариант да купуват бурета с бърбън от други компании, които да пълнят под свои марки. Сред тях попадат Willet Pot still reserve, който вече съм представял тук, Old Bardstown, Kentucky Vintage, Pure Kentucky, Willet Family Estate, Rowan`s Creek, Johnny Drum и Noah`s Mill. Подобна практика дефинира „KBD“ като независим бутилировач. През 2012г. обаче Уилет вдъхнали живот на собствената си дестилерия, продукция от която вече предлагат за продажба в магазинната мрежа, ведно с останалите продукти, които споменах по-горе.
 
 

 Noah’s Mill е стрейт бърбън от Кентъки – кой точно го е дестилирал няма как да знаем, защото тази информация остава неизвестна за купувача. Уискито се предлага на партиди, като конкретната, която опитвам е с № 15-18. Алкохолното му съдържание е 57.15% или 114.3 proof. Стрейт бърбънът не съдържа оцветител карамел е150 и това, което виждаме е наситеност, дължаща се на взаимодействието на алкохола с новия дъб. Предходните версии са посочвали означение на възраста си, но актуалните представители пропускат този атрибут. 

 
 

 Аромат – спомен за мириса на банани, печени фъстъци, карамел, пикантни подправки, карамфил, анасон, сладост, смлян пипер, спомен за мирис като от десерт с череши. Долових още нотки сушени червени плодове, спомен за ръж, малини, слаба парфюмност, шоколад, шоколадово десертче от типа на кекс или брауни с червен плод или сладко от такъв. Мирисът стои интензивно и леко младежки. След минути шоколадовите и плодовите нотки се засилват. С вода – ванилов крем или подобен нему като от пълнеж от кроасан, отново плодови щрихи, напомнящи на тъмни сушени плодове. Вкус – сладост, карамел, слаба пикантност, плодов мотив от тъмната гама, спомен за ръж, асоциация с плодов бонбон, нотки свеж плод, прокрадва се и пикантност. С вода – пикантност, дървесното влияние изпъква. Лека сухота, чувство на трохи, джинджифил. Финал – къс до среден, щедра сладост, пикантност, млечен шоколад, слаба сухота, карамел, зрял портокал, ръж и слаби танини. С вода – влиянието на дървото излиза на преден план.

 
 Оценка: 87/100 /последвайте линка за още подобни статии/. Цена: коства ми около 160 лева.
 
 В обобщение: „класически“ бърбън профил, подкрепен с висок градус. Хареса ми повече преди добавяне на водата.   

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Препоръчани статии

Последвайте ме в Instagram