Dark Mode On / Off

Ardmore 1996, 20 y.o. single malt whisky

 
 Тихо се сипе първия сняг, бавно разливам уискито аз. Така обобщавам днешния начален ден от седмицата, който премина под очакването от предстоящата среща с 20-годишния Ардмор. Ardmore е шотландска дестилерия от Висините, чието име може и да звучи като приказен герой, но всъщност е производител на малцово уиски с опушен нрав. Същият този малц, който стои в малцовата основа на смесеното уиски Тийчърс. Та, именно защото уискито носи белезите на влиянието на торфа, реших да го комбинирам със студеното снежно време навън, което си плачеше за нещо по-натрапчиво и специфично. Разположил се удобно в домашната бърлога и забравяйки за делничните задачи, само преди няколко часа успях да му се насладя, а сега заставам пред екрана с едничката задача да го опиша, като преди това ви разкажа няколко реда за дестилерията.
 
 Ардмор се намира в селцето Кенетмонт в Абърдийншър /Абърдийншайър/ – това е просторната територия западно от град Абърдийн, на която са разположени предимно обработваеми ечемични полета. Името се превежда като „голямата височина“. Дестилерията възниква през 1898г. и е основана от Адам Тийчър – син на търговеца Уилям Тийчър, чието име е отразено върху бленда Teacher`s. Адам продължил делото на баща си и в опит да си осигури достатъчно малцов дестилат, решил да положи началото на Ардмор.
 
 Следващите години преминават през присъщите на почти всички други конкуренти трудности около войните и последващия период на реновация и увеличение на производствените мощности. През 60-ти и 70-те години дестилерията бива обновена, а броят на казаните ѝ нараства на 8. Също в края на 70-те родът Тийчър се разделя с Ардмор, продавайки я на компанията „Алайд Домек“ /Allied Domecq/ – по-скоро на неин предшественик. Вече през новия 21-ви век „Jim Beam Global“ придобил голяма част от алкохолния бизнес на „Домек“, а с това и собствеността върху производителя /контролът върху другите марки на „Алайд Домек“ бил установен от „Перно Рикар“/. „Бийм“, впоследствие закупени от японците от „Сънтори“, пуснали на пазара и първото малцово уиски с името „Ardmore“, към което вече можем да добавим още няколко малца с посочени години.
 
 Предходната ми среща с Ардмор не бе вдъхновяваща. Визирам версията без посочени години, носеща името Ardmore Traditional Pеated. Уискито тогава ми се стори някак незавършено и изначално лишено от възможност да впечатли ентусиаста, търсещ нещо повече от базов малц. На противополжния полюс бе усещането от 25-годишния Тийчърс, който ми причини никак не малко усмивки. Затова, когато открих 20-годишния малц, който описвам, не се поколебах и за миг, и го прибавих към списъка с уискита, с които да ви срещна. Оттогава измина повече от година, през което време съдържимото в бутилката намаля, като част от него споделих с приятели. А днес то спадна с още 20-30 мл., което количество съм превърнал в дозата ми за ревю.
 
 Дестилатът е получен през 1996г., като е бил бутилиран 20 години по-късно. Отлежавал е в две групи бурета – бърбън бъчви, първо пълнене и бурета, в които е съхраняван малц от о-в Айла. По всяка вероятност те са с произход дестилерията на Лафройг, тъй като и тя се притежава от собствениците на Ардмор. Впечатляващо е и алкохолното съдържание – 49.3%, като уискито не е студено филтрирано. Не съм сигурен дали е с подсилен цвят, но на мен ми се струва подобаващ за периода на отлежаване.
 
 

 Аромат – усеща се интензивно, нотки тропически плод, лек винен мотив като от сладко бяло вино, зрели жълти ябълки, плодово усещане като от сладко от жълт плод, опушеност, която обаче не бих асоциирал с тази на Лафройг, а по-скоро ми напомни на прегоряло дърво. Долових още асоциация с кайсии и йогурт с кайсии, жълта круша, крем нишесте с плодов мирис от светлата гама, напомнящ ябълка. Впоследствие разгадах нотки сладък лимон и крем шампанско. С вода – прегоряло дърво и усещане за бял шоколад. Вкус – пикантност, маслено усещане, джинджифил, сладост, сладки жълти и зелени ябълки, прах, опушеност, зряло жълто грозде. С вода – сладникаво усещане, съчетано с танини и пикантност. Стои интензивно. Финал – среден, слаби танини, зелени билки, сладникав лимон, сладост, сгряваща пикантност, зелени лешници, сладки зрели жълти плодове. С вода – без особена промяна. Мента, пиперливост.

 
 Оценка: 87-88/100 /последвайте линка за още подобни статии/. Цена: коства ми около 140 лева.
 
 В обобщение: малц, издържан в плодово-опушената палитра.  

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Препоръчани статии

Последвайте ме в Instagram