Dark Mode On / Off

Talisker 15 y.o. Diageo Special Releases 2019 single malt whisky


 Юни е сравнително тих в блога, но под тази привидна повърхност бушува море от малц, бърбън и прочие. Искам да кажа, че не съм спирал да опитвам отвари, които да мога да ви опиша по-късно. Получи се, че вече натрупах още една порция от 5-6 материала и сега остава да седна и да ги напиша. Сред тях се крият две епохално стари уискита, но не искам да вдигам завесата пред тях още сега – в близките дни ще им заформя ревюто. И докато това стане, нека разгреем с един джентълмен от о-в Скай, който вече ще произвежда две малцови уискита – докато второто още съзрява и все още не може да се похвали пред света, вниманието ни ще се приковава върху името на Талискър /Talisker/, чиято 10-годишна версия е едно от уискитата, които бих определил за основополагащи за всеки, който счита, че обича влиянието на торфа, без значение дали става въпрос за почвен слой от островите или от сърцевината на Шотландия. Препоръчвам опитването им от тези, които не са крайни почитатели на сушенето на ечемика с торфа по простата причина, че 10-ката носи специфичен облик. Писал съм за нея два пъти, но днес ще се надигнем на пръсти до горния възрастов сегмент – там, където се крие 15-годишният Талискър, бутилиран в „лимитирани“ количества от компанията-собственик „Диажио“ като част от „Специалните версии“ /Diageo Special Releases/ от нейни малцове за 2019г. /в тази серия не се криеше зърнено уиски, но в предходни години между малцовете се прокрадваше и по някой друг зърнен дестилат на завидна възраст от индустриалните комплекси/. Мострата, а и снимката на 15-годишния Талискър, достигна до мен отново със съдействието на приятел /Стан, наздраве!/, за което му благодаря.


 Талискър е един от градивните малцове за „Диажио“ и се подвизава в различните версии на Джони Уокър. Независимо от тази роля, едноименното уиски се ползва и с благоразположението на управляващите търговското формирование и получава богато внимание и досег до изцяло малцовия сегмент. А това несъмнено е добра политика за тези от нас, които намират добивания там алкохол за достатъчно интересен – освен спомената 10-годишна развновидност, на вниманието ни са предложени серия от уискита без посочена възраст, както и такива на сериозни години като описаните вече от мен 18- и 25-годишни дестилати и далеч по-недостъпните Талискър 30 и неговия по-голям 40-годишен брат. 15-годишният Талискър от Специалните версии замени 8-годишния младок, който преди него успя да накара доста любители на малца да сложат широка усмивка. Тези специални разновидности обикновено се предлагат в къси серии, но при уискито, което описвам днес интернет сочи сериозен общ брой на бутилките – над 42 000 в световен мащаб, което може би е една от причините да го видим и на нашия пазар, където то все още се подвизава за около 220 лв.

 Освен в общото количество налични бутилки, разлика между Talisker 15 и другите му роднини се открива и при избора на ползваните бъчви. Натъкнах се на информация, че благинката отлежава в обгорени бурета от американски дъб /по-конкретно в бъчви от типа хогсхед/. Произходът на дъба не следва да ви подвежда, тъй като повечето шери бъчви също се произвеждат от американски дъб. Градусите, при които е пълнен са 57.3, каквито са те на цялата партида. Възможно е цветът на уискито да е моделиран с карамел е150. Не съм сигурен дали е студено филтрирано.


 Аромат – сладникави тонове, капучино, ванилия, ванилов крем, мента, зелени билки, пепел, лимон, лимонада с мента, спомен за ромова есенция, прилика с опушена Caol Ila, нотки зрял жълт плод, праскови, зелени круши, винен мотив. Мирисът ми напомни на уханието на варено жито с лимонена есенция, като долових и слаба парфюмност. Щрихи марципан, крем карамел, аромат като от прясно зелено стебло на домат, захарен памук. С вода – сладко усещане, ванилия, зрели жълти ябълки, чист вафлен блат. Вкус – мощен, интензивен и обилно сладък. Лютив пипер, сладък жълт плод, не до там интензивна опушеност, зелени лешници, ментови бонбони, зрял ананас, сладки плодови бонбони. Изсмуква влагата от езика. С вода – още по-силна сладост, зрял ананас и жълти плодове, чили. Финал – среден до траен, сладникав лимон, сгряваща пикантност, мента, щедра сладост, съчетана със слаби танини, сладки цитруси, лека сухота, марципан, свежо усещане /краставица, магданоз/ и слаба опушеност. С вода – свежест, мед и сладост. Опушеността е все така тиха.

 Оценка: 87-88/100 /последвайте линка за още подобни статии/.

 В обобщение: нетипичен Талискър, при който опушеността се долавя доста плахо. Мирисът е приятен, но останах приятно изненадан от стила на вкуса и финала. 




Абонирайте се за публикациите от блога с електронната си поща
Важно: след като го направите, ще получите писмо от Feed Burner. В него е приложен линк, който трябва да отворите, за да активирате абонамента си.


Delivered by FeedBurner

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Препоръчани статии