Whiskeytemple_Vladimir 
Доста време мина от последната ни среща в блога, може би две седмици, но това не означава, че съм скучал – нови шест уиски представяния очакват да усетя творческия пламък, за да ги прехвърля и в блога. Все още да няма издавам кои точно са уискитата, които си чакат реда, но сред тях има някои доста стари и блазнещи напитки. Обещавам, че скоро ще бъдат налични тук. Това, за което пиша днес е една малко по-обща тема – тази за колекционирането на уиски. Често към мен се обръщат хора, следящи блога с въпроса как се колекционира уиски, какво се изисква да бъде възприета една бутилка за колекционерска и кои са критериите, по които в морето от малц /бърбън, ръжено уиски, блендове и т.н./ можем да открием уиски с подобна стойност. А то /морето от уиски/ е наистина дълбоко, но не всяка версия, която се „влива“ в него има потенциал да бъде нещо специално. По тази тема искам да си поговорим в следващите редове.
Преди всичко, няма как да започна изложението си, без да задам резонния въпрос какво разбираме под термина „колекция от уиски“? Буквално можем да го обясним като сбор от много бутилки, които имат някаква стойност. Може да ви звучи странно подобно питане, но е добре всеки, който иска да бъде колекционер, да се запита какво точно търси в уискито. Нека поясня. Определен брой бутилки сами по себе си за мен не правят колекция – може някой да ги нарича по този начин, но случайно закупени шишета от най-често срещаните марки биха могли да бъдат всичко друго, но не и колекция в онзи смисъл, в който си представяме – редки и ценни благинки, пропътували значителен период от производството си чак до наши дни. Ако отида до близкия магазин /или пък до големите търговски вериги/ и напълня кошницата с каквото уиски ми попадне бих могъл да си заформя интересен домашен бар, но не и обекти на интерес от знаещите и състоятелни хора, които са отдали значителна част от живота си да изследват уиски вселената.
Аз не се определям за експерт в областта на колекционирането. За мен уискито е вкусна напитка, която се консумира, споделя и това води до пораждането на позитивни емоции. Има хора обаче, за които уискито представлява интерес и от гледна точка на стока, която би могла да бъде купувана, събирана, пазена и излагана пред посетители. Тези ценители са посветили значителна част от живота си, за да откриват късчетата „диаманти“, при вида на които често зяпваме. Навярно сте чували за колекцията на Загати или пък знаете за музея на уискито в Единбург, където е представена една доста могъща лична уиски сбирка. Ако искате и вие да изградите подобна, то първото и най-важно нещо, от което се нуждаете е познанието и натрупването на опит, посредством който ще откривате бутилките, които си струват да бъдат прибавяни към колекция. Това знание се трупа с набиране на информация, опитване, четене и контакт с хора, които вече са попили от него. Финансовите възможности идват на второ място, защото съм ставал свидетел на хора, които разполагат с такива, но при покупките на уиски за колекции правят нелогичен избор, водени от не до там акуратни съвети. В този ред на мисли, изграждането на колекция отнема време, усилия, средства и нерви. Това е така, защото наистина емблематичните уискита, онези които чупят рекорди по време на аукционите, са произведени далеч във времето назад и откриването им не е лесно. Потърсете информация за Каруизауа, за бутилките на италиаския бутилировач Самароли, за редките бърбъни. Ако пък откриете такива, би следвало да сте наясно и как трябва да ги съхранявате – истинските познавачи в сферата търсят не само прославени имена, но и бутилки с изряден външен вид. Разрушената цялост на кутията, следите по етикета, протичане на течността, опит за някакви намеси – всичко това намалява драстично стойността на бутилката. Затова е важно как и къде се съхранява шишето – ставало е вече дума, но директната слънчева светлина, поставянето му в хоризонтална позиция, интензивните аромати около него са предпоставки за влошаване на външния му вид, а и на вкусовите му качества.
Да приемем, че горният е вашият път. Как да разпознаете уискитата, за които човек си струва да отдели голяма сума пари и които биха могли след години да увеличат стойността си още повече? На първо място, уискитата със солидни години, особено тези, които са произведени през 50-, 60-, 70-те години имат пред себе си възможност да се превърнат в желани за колекционерите. Това важи основно за малцовете. Този интерес е продиктуван от факта, че малцовото уиски от тази епоха вече е почти изчерпано. По същата причина се търси и уиски от отдавна затворили дестилерии. Знаете, че дестилерии като Порт Елън, Брора и Роузбанк не се нуждаят от допълнителна реклама, за да грабнат вниманието. Има и дестилерии, които все още функционират, но добиваното от тях уиски често също бива търсено от колекционери – различните къси серии на Спрингбанк, Ардбег, Лагавулин, Боумор, Глендронах, Гленфарклас, Гленфидих … Не мога да пропуска и Макалън, който е успял да изгради подобен ореол около себе си и почти всеки ботлинг се възприема като нещо специално, макар и това не винаги да е така. Сред изброените висок колекционерски интерес поддържат представителите от остров Айла – не само онези с богато историческо минало, но и по-младите високоградусни версии, които все по-често биват пускани в продажба. И Ардбег, и Спрингбанк си имат изградена виртуална фенска общност, за която се бутилират определени категории уиски, които по правило не са предназначени за външна продажба. Стигне ли се до такава, цените винаги са няколко пъти по-високи от оригиналните. Говорейки за къси серии, подобни се представят и по време на различните уиски фестивали – тези, които се продават по време на феста на о-в Айла и от някои от дестилериите в Спейсайд по време на техния си уиски сбор също биват търсени не само от колекционерите, но и от желаещите да направят бързи пари с препродажбата им. Като лимитирани версии се предлагат и тези от магазините към дестилериите /т.нар. „посетителски центрове“/. С колекционерска стойност биха се ползвали и някои версии на независимите бутилировачи, при които се залага на нетрадиционен избор на дъбови бъчви, какъвто самата дестилерия не практикува, особено ако дестилерията е от прославените. Друг критерий за откриване на подобни съблазнителни уискита е следене на рецензиите, които получават – напр. в сайтове като whiskybase или при опитването им от наложили се имена в бранша /Серж Валентин и неговия whiskyfun са може би най-известният източник/.
Всичко изброено по-горе касае колекционирането на уиски заради негова обективна характеристика. За някои обаче какъвто и да е било приятен спомен от изживяване, асоциирано с определено уиски, му придава емоционална стойност. Тя обаче има личен заряд и не превръща напитката в колекционерска в горния смисъл. Друг пример – високият градус на едно уиски, или рекламното послание на компанията, която го пуска, също не превръщат уискито в колекционерско. Прави ми впечатление, че почти всяко уиски, което вижда бял свят в последните години, без значение дали е на независим бутилировач или на дестилерията и независимо от годините му, се презентира като уникално и неповторимо. А това практически е невъзможно – 80 000 или 100 000 бутилки от младо уиски не могат да се възприемат за нещо без аналог. Не бих определил за колекционерски и някои обикновени блендове, пълнени преди 20, 30 или повече години. За последните месеци се опитаха да ми предложат такива, но на изключително неразумна цена. Пазете се от подобни оферти.
Статията стана доста дълга и искам да споделя как аз процедирам. Споделих, не съм колекционер – стремя се да купувам уиски, което ми харесва и което бих се радвал да консумирам и в идните години. Да, уискито става все по-скъпо и това е тенденция, която се засили в последните години – интернет и шумът, който се създава в мрежата около зърнената благинка, съчетани в случаи с реален недостиг на стар дестилат водят до това. Стойността ще се повишава и в бъдеще – къде и кога ще настъпи пределната граница, не знам. Мнозина твърдяха, че уискито ще продължи да увеличава цената си до безкрай, но събитията от тази година, свързани с вируса, показаха и на най-големите компании, че човешките планове могат лесно да рухнат или поне да се променят и че в моментите на криза търсенето на напитки за удоволствие спада. И в тази връзка, моето виждане е, че ако настъпи момент, в който цената стане прекалено неоправдана, просто ще спра да си го купувам и ще се отдам на наслаждаване на това, с което разполагам. Наслаждавайте се и вие, без да прекрачвате границите на разумния разход.
Наздраве, приятели!
