Whiskeytemple_Vladimir 
Току-що изгледах „Челюсти“ от 70-те години. Ретрото усещане от филма по нещо ми напомни на емоцията, която оставя опитването на уиски. Вдишването и отпиването му, особено на по-старите версии, винаги ме кара да се замисля и да си спомня, а ако не съм бил роден, да си представя времето, в което благинката е била произведена. Днес ще се срещнем със сравнително млад дестилат, получен през 2006г. От този момент не ни делят много години, но тогава аз все още бях студент и си нямах нито капка представа за това какво представлява малцово уиски, как се произвежда и как да процедирам, за да го оценя подобаващо. Но всичко вече изглежда далеч по-различно от позицията на 2020-та година и смея да твърдя, че вече умея да отдавам заслуженото на зърнения алкохол. Днес той се представлява от едно 13-годишно уиски, дело на шотландската дестилерия Гленалахи /Glenallachie/, което достигна до мен благодарения на приятел /Велизаре, наздраве!/. Той ми повери бутилката си, за да я наснимам, щедро предоставайки ми капките тъмен алкохол.
Гленалахи е една от по-новите шотландски дестилерии – основана е през 1967г. в близост до градчето Аберлауър и в превод името `и означава „Долината на скалите“. Основана е от компанията „Scottish & Newcastle Breweries Limited“. Производството стартира през 1968г. и оттогава основното му предназначение е било да участва в смесените шотландски напитки.
В края на 80-те години дестилерията е придобита от алкохолния гигант „Перно Рикар“, който инвестирал значителна сума за увеличаване на капацитета `и в контекста на завишеното търсене на уискитата от семейството на Chivas Regal, в състава на което Гленалахи участвал. Малцовото уиски било ползвано широко и в бленда Clan Campbell.
През 2017г. дестилерията и около 40 000 стареещи бъчви с уиски са закупени от консорциума от инвеститори, сред които е и Били Уокър. По повод 50-годишния юбилей на производителя през 2018г. на пазара бе пусната серия от няколкостотин бутилки, пълнени от 6 бъчви, а през юни дебютира и официалното общодостъпно портфолио, състоящо се от 12-, 18- и 25-годишни версии, както и от 10-годишно уиски, пълнено без разреждане с вода. В края на октомври 2018г. бял свят видяха и няколко смесени малцови уискита, пуснати от собствениците на Гленалахи, в състава на които по всяка вероятност участва и малцово уиски на дестилерията.
Тази версия на дестилерията е била предназначена за британския пазар и е закупена от там. Преди това ви бях разказал за по-млада разновидност, бутилирана за Европа. Уискито е произведено на 19.06.2006г. и е напълнено през август 2019г. За негов роден „дъбов“ дом етикетът сочи едно буре от типа хогсхед с № 6580, в което преди това е съхранявано вино педро хименез /PX hogshead/, от което са напълнени 323 бутилки. Не мога да бъда категоричен, но считам, че първоначалният престой на матурация е преминал в друг вид буре – до преди няколко години уискито на Гленалахи бе ползвано от „Перно Рикар“ за малцов донор по отношение на блендовете си и не вярвам предишният господар да е положил уиски в подобен вид прясна винена бъчва. По мое мнение Били Уокър и неговите партньори, които понастоящем притежават дестилерията, са прехвърлили уискито в коментираната вече прясна бъчва, която преди това е била обогатена със съхранение на педро хименез. Но това е единствено мое предположение. Със сигурност знам, че градусът на напитката е повече от внушителен – 60.1%. Цветът не е подсилван с карамел е150 /пише го на лицевия етикет/ и благинката не е студено филтрирана.
Аромат – нотки кола, череши, черешово сладко или компот, канела, зърно. Усеща се интензивно. Остави спомен за сладък плод, но младостта се откроява. Долових и асоциация с напитка с мирис на череша – сок или безалкохолно. Алкохолът доминира и стои агресивно. Постепенно се появи спомен за мирис като от тъмен карамелизиран плод, тъмно грозде, спомен за шери, усещане като от порто tawny, към което се добиваха щрихи ванилия и банани. С вода /добавях я на два пъти/ – по-слаба алкохолна нотка, свежо плодово усещане, ванилия, карамел и мотив на плодове, киснати в алкохол. С още вода – зрели банани, зърно, шоколад и смлян пипер. Вкус – обилна сладост, усещане за червен плод, интензивно алкохолно влияние. Свежест, круши, банани. Изсмуква влагата от езика. С вода – сладост, сгрявящо усещане, свежи плодове. С още вода – още сладост, пиперливост и тъмно грозде. Финал – среден, масленост, сладникав. Нотки свежест, алкохолна захапка, която обаче е по-слаба от очакването от мен. Спомен за червен плод, слаби танини и спомен за сладникав цитрус. С вода – сладост, микс от свежи жълти и червени плодове. С още вода – сладост, какао, препечена филия и мармалад от портокал.
Оценка: 86/100 /последвайте линка за още подобни статии/. Цена: уискито вече е разпродадено.
В обобщение: пивко уиски с подчертано плодов нрав, което не успява да покаже по-богат набор от асоциации.
