Dark Mode On / Off

Mortlach 1987, 31 y.o. single malt whisky, refill sherry hogshead #425 /Connoisseurs Choice, Gordon&Macphail/


 Честит месец май, приятели! Април се изниза като уиски през счупена бутилка и очаквано календарът открехва вратата към петия месец от 2020г., която си е доста шантава година, без значение от кой ъгъл я гледаме. Бях предвидил и организирал сериозна визита в Шотландия, в частност на о-в Айла и Кембълтаун, която трябваше да започне след десетина дни, но ситуацията с вируса промени плановете ми, а предполагам и не само моите. За щастие обаче сме здрави и гостуването Каледония /древно име на Шотландия/ ще се случи в близко бъдеще. Непроменено обаче остава желанието ми да ви разказвам за срещите си с най-приятната за мен алкохолна напитка, а именно уискито. Ако и преди сте попадали в блога ми, знаете как процедирам – откривам, снимам, опитвам, а след това описвам определено уиски, което може би ви звучи познато, а а е възможно и да не сте подозирали за съществуването му. Когато започнах това начинание в началото на 2014г. аз самият не подозирах за разнообразието, до което ми предстоеше да се докосна. Към тази група добавям и 31-годишният Мортлах /Mortlach/ от едноименната шотландска дестилерия, който имах удоволствието да опитам преди няколко дни.


 Къде се намерихме с него? В края на октомври 2019г. в София се проведе Уиски шоуто, в рамките на което на щандовете се поместиха някои много сериозни и редки благинки, до които при други обстоятелства не бих имал досег. Разказвал съм за шоуто, но в резюме то може да бъде описано като събитие за ценители, в което се отварят редки бутилки с идеята повече от нас да ги опитат. Тогава снимах бутилката и си прелях уискито в малката колбичка, за да го опитам на спокойствие вкъщи. И неусетно изминаха 6 месеца, преди да му дойде ред. Споменах вече кога го опитах – беше лежерен вечерен час, всичко бе стихнало, дори и птиците навън бяха задрямали. Настана перфектно време за уиски. А напитката пред мен се оказа уиски от друг порядък, което спокойно бих описал като „перфектно“ за моите предпочитания.

 Преди всичко, нека спомена, че това Mortlach 31 y.o. е версия на независимия бутилировач „Гордън и Макфейл“ /Gordon & Macphail/, който не е дестилирал уискито, но е закупил преди време бъчвата с него, след което е положил грижата на добър стопанин, съхранявайки я като свое чедо в складовете си, преди да вземе решение да я бутилира на 03.07.2018г. Говоря за една бъчва от типа хогсхед, в която първоначално е съхранявано испанско вино шери /refill sherry hogshead/ с № 425. От бъчвата са произлезли 200 бутилки, всяка с 54% алкохолно съдържание. Влиянието на виното намира израз в изключително тъмния вид на малцовата напитка – цветът ѝ се дължи единствено на контакта на зърнения алкохол с вътрешната повърхност на дъбовото буре. С други думи, нюансите на благинката са напълно естествени и недоразумението карамел е150 не е било ползвано. Позицията си по темата съм заявявал стотици пъти – карамел е150 няма място в уискито, независимо че шотландският закон го позволява, особено когато говорим за уиски, което претендира да бъде лимитирано или старо. 31-годишният Мортлах, добит в градчето Дъфтъун през 1987г., не е студено филтриран.


 Аромат – спомен за мирис на петмез, сериозно шери влияние, тъмни горски плодове, боровинки, диви ягоди, тъмни череши, прегоряло дърво, асоциация с лека опушеност, сладко от сини сливи, шоколад, запалена смола, кожа. Уискито се усеща зряло. Долових още нотки сушени подправки, концентрат от тъмни и червени плодове, чийзкейк със сладко от боровинки или сини сливи, сладко от малки орехчета, затоплена гума, препечен крем брюле с боровинково сладко. С вода – намек за мирис като от клечка с кибрит, пушен кашкавал и още тъмни плодови асоциации. Вкус – плътен, сладникав, пикантен, спомен за шоколад с висок процент на какао, намек за прах, восък, нотки сладко от тъмен плод, червени ябълки, зряло манго. Танините не доминират изживяването. С вода – сладост, чувство на трохи, лека сухота, восък. Финал – среден до траен, слаба пикантност, какао, спомен за прегоряло дърво, сладникаво усещане, препечен тъмен плод, тъмно грозде. Пиперливото усещане се засили след второто отпиване. Танините не са доминантни. С вода – пиперливост, сухота, какао.

 Оценка: 92/100 /последвайте линка за още подобни статии/. Цена: неизвестна.

 В обобщение: уиски на години, което се усеща зряло, без обаче влиянието на дъба до доминира изцяло.   


Абонирайте се за публикациите от блога с електронната си поща
Важно: след като го направите, ще получите писмо от Feed Burner. В него е приложен линк, който трябва да отворите, за да активирате абонамента си.


Delivered by FeedBurner

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Препоръчани статии