Щом французите го харесват, то не може да бъде лошо, нали? Ако се придържам към конкретиката на настоящата статия бих казал, че изборът им е правилен – именнно уискито с марка Аберлауър е най-консумираното едномалцово уиски във Франция. Или поне така беше до скоро. Не заради това обаче реших да ви го представя. Истината е, че миналата година се натъкнах на този „специален“ 12-годишен дестилат на Aberlour, който е бутилиран при високите 48%, без течността да е студено филтрирана. Обикновено базовите дестилати на компаниите се филтрират и се предлагат при 40-43%, а описаните по-горе характеристики, присъщи на уискито от снимката, се пазят за т.нар. „лимитирани серии“, за да обосноват по-високата цена на бутилките. И като заговорих за „лимитирани серии“, напоследък става все по-популярна практиката на някои производители да пускат на пазара дестилати в ограничен тираж /4, 5, 6, 30 хиляди бутилки/ и това им действие се лансира като чутовно събитие, предизвикващо лудост на първичния и вторичния пазар /аукционите/. На практика подобна серия изчерпва няколко или няколко десетки бъчви, а в складовете си дестилериите съхраняват най-често хиляди бъчви. Може да си направите сметката колко „лимитирани серии“ могат да подготвят. Трябват им само лъскави имена, шикозна презентация и истерията около тях се завихря. Но да се върна на Аберлауър.
Дестилерията е основана през 1826г. от Питър Уеър и Джеймс Гордън в района Спейсайд, в който са концентрирани повечето от шотландските дестилерии. Водоизточникът `и се спуска от върха Бен Ринес, на който шотландците казват планина, въпреки че е висок около 800 метра. Името `и идва от галски и означава „устата на бърборещия поток“. Всичко би било приказно, ако през 1879г. огън не изпепелява дестилерията. Този път с изграждането `и се заема новия собственик- аз! Не, разбира се! Иска ми се да съм собственик на дестилерия, но не съм /поне засега/. Възродена е от банкера Джеймс Флеминг, притежаващ и дестилерията на Daluaine /затова и на повечето места за дата на основаването `и се посочва именно 1879г./. Флеминг бил и социално отговорен човек,дарявайки средства за построяването на болница в едноименното градче Aberlour и за мост над река Спей. Фамилното му мото било „Нека делата говорят“, възприето впоследствие и от новите собственици на марката, През 1898г. дестилерията отново е засегната от пожар. Този път не фатално и впоследствие капацитетът `и е разширен. По-късно дестилерията е закупена от Chivas Regal, част от „семейството“ на Перно Рикар, която я управлява и до сега.
Под името „Aberlour 12“ може да срещнете и друго уиски на компанията, което видях, че го има и в Metro. То обаче е 40-градусово, студено филтрирано е и идва в по-тумбеста бутилка. Иначе и двете уискита отлежават по сходна технология – след първоначален престой в бърбън бъчви уискито финишира съзряването си в бъчви от шери. Цветът и при двете е подсилен. Цената на стандартното 12-годишно уиски е около 50-60 лв, докато това което презентирам е по-скъпо с около 20% и се намира и за под 70лв.
Аромат – нотки шери, шоколад, сладко от тъмни плодове, череши и ягоди, силна сладост, съчетана със свежест и спомен за мента/ ментов чай, лека спиртност и пикантност, слаба дървесност, нотка „шкаф“, слаб спомен за капучино, сушени тъмни сливи, подправки – индийско орехче и смлян пипер. Мирисът е малцов, като се доминира от влиянието на шерито. Долових още спомен за грозде и стафиди, асоциация с тютюн/ кожа, а след минути повече кафе и тъмно сладко, доза парфюмност, ванилов крем с кафе и лешников сладолед. С вода – липсва съществена промяна, като се засилват плодовите нотки /по-скоро плодове киснати в алкохол/, като долових и лека асоциация с плодова дъвка и банани. Вкус – сладникав, сушени плодове и осезаема пикантност, маслен, долавя се слаба какаова нотка, малц. Пикантността е ясно доловима при по-продължително заиграване с течността в устата. Появи се и спомен за кокос и още горчивина след второто отпиване. С вода – интензивен, сладко-горчив и чили. Финал – среден, сушени плодове, сладост, сгряващ, слаби танини, мед, масленост, която обгръща устата, палачинки с мед и масло. Дървесност при второто отпиване. С вода – малц, горчивина, последвана от сладост и сушени кайсии.
За щастие моят престоя в шишенцето доста време и имаше време да се поотвори. Отпуснах му и 20-тина минути в чашката, разбира се, преди да го "налазя". 🙂
Whiskeytemple_Vladimir 
Само да добавя към доброто ревю, че този Аберлауър иска много време в чашката. Определено се отплаща за търпението.
За щастие моят престоя в шишенцето доста време и имаше време да се поотвори. Отпуснах му и 20-тина минути в чашката, разбира се, преди да го "налазя". 🙂