Whiskeytemple_Vladimir 
Завършек на статиите за 2019г. поставя един звяр от дестилерията на Гленфарклас /Glenfarclas/ – такъв е не само заради повечкото години, прекарани в бъчвите и придобитата пикантност, но и заради внушителните 60 % алкохолно съдържание, с които този малц е облечен. От ранна пролет стоеше отворен – досещате се защо. При махането на корка за първи път от гърлото освен приятния аромат на отлежало в шери бъчви уиски, се разнесе и интензивна алкохолна нотка, която има свойството да маскира стоящата под нея красота. Именно нея исках да извлека, за да може носът ми да разгадае по-пълноценно ценната напитка. По същата причина и горещо препоръчвам добавянето на вода при това уиски. Знам, че част от любителите на тази зърнена напитка не обичат да разреждат напитките си с нея, но тук тя е повече от препоръчителна. В противен случай рискувате да получите половинчато изживяване, а не това е идеята на изследването на бутилка с уиски. Аз добавях на три пъти – съветвам всеки, който разполага с лична бутилка, без значение на градуса, да експериментира по подобен начин. Необходими са ви не повече от 20-30 мл., към които да добавите водата – налейте в друга чаша същото количество, но не го разреждайте. Започнете да сравнявате двете дози и тяхната еволюция. Това е част от призванието на малцофила.
Серията „105 proof“ на Гленфарклас има особено значение. По подобие на повечето шотландски дестилерии, и при Фарклас основното портфолио е изградено от разредени до определен градус дестилати – 40, 43 или 46%. Тук не визирам пълнените само от по една бъчва благинки, към които производителят не добавя вода. Мястото на „105“ като търговска линия, под която може да срещнем версия без посочена години, която може да откриете и като 10-годишна, 20- и дори 40-годишни разновидности, има по-шарена роля заради решението на Джордж Грант, взето в края на 60-те години, да започне да пълни уиски при 105 proоf /британският еквивалент на 60% алкохол/, с което да дарява своите близки, а и някои от бизнес партньорите си. Задният етикет на тубуса разказва именно тази история, която вдъхновява и бъдещите поколения да презентират пред напредналите ценители уиски в по-неподправена форма – спокойно можем да я определим и като свирепа, тъй като 60% не са шега, а ефектът им се подсилва и от въздействието на дъба.
Срещал съм колеги-малцофили, които не обичат толкова силна откъм алкохол презентация. Тя определено не е мислена като бутилка за току-що прохождащ любител, но и дори хората с опит не винаги успяват да я оценят по достойнство. В това няма нищо лошо, знаейки, че за всяко уиски си има аудитория, жадно протягаща чаши към него. Аз съм сред онази група, която симпатизира на подобно търговско решение, но с уговорката, че напитката изисква не само време /процесът на опитването ѝ отне около час/, но споменатото разреждане по личен вкус. А в резултат на него пред нас ще се разкрие една интересна метаморфоза – уискито в случая не е студено филтрирано, което ще рече, че мастните следи от зърното и тези от контакта с дървото не са били премахнати преди пълненето му в стъклото и охлаждането на течността /и свалянето на градуса ѝ/ ще доведе до образуването на красивата мътна субстанция, която наричаме „шотландска мъгла“. Двете снимки илюстрират коментираната от мен промяна.
Нищо страшно не се случва в чашата, напротив. По този начин изглежда едно уиски, презентирано в естествения си вид, към което ентусиаст се отнася с необходимото уважение. Бих желал повече официални версии от дестилерията да получат подобно внимание.
Какви са останалите особености на този Фарклас? Целият период на отлежаването му преминава в бъчви от шери – съдейки по цвета, който е естествен и не е манипулиран с карамел, част от тях са били първо пълнене, но доминират ползваните за предхождащо съхранение на друг Гленфарклас бурета. Не съм сигурен от какъв дъб са изработени, но е възможно солидно участие да взема европейската му разновидност. Цялата партида включва 3600 бутилки.
Аромат – спомен за мириса на сини сливи, сладко от червен плод, кожа, тютюн, влажна дървесина, кафе, нотки бренди или тъмен ром, влиянието от самото шери, спомен за мириса на шоколадови бонбони с пълнеж от червен плод /ягоди или малини/, усещане като от сладко от ягоди, карамел, спиртност, захарен памук, червени карамелизирани ябълки, ябълков щрудел с канела. С първо добавяне на вода – дървесина, букет от червени плодове, ром, сладко от червени плодове, десерт с червен плод, компот от праскови, сладко от праскови полято със сладко от червен плод. Мирисът носи асоциация за аромата, който се носи в самите складове на дестилерията – прах, влага и изпаряващ се алкохол. Спомен за чийзкейк с червен плод, сладко от сини сливи. След второто добавяне на вода – мирис като от стара хартия, сладко от тъмен плод, карамел, прегорял крем брюле, лека киселинност като от сини сливи, прах и пипер. След третото добавяне на вода – микс от сушени и пресни червени/ жълти и тъмни плодове, шери, подправки и усещане за прясно изпечен хляб. Вкус – интензивен, чили, лютив джинджифил, джинджифилов бонбон, изсмуква влагата от езика. Сухота, дървесност, кафе, заемки червени плодове, слаба сладост, сушени подправки. С първото добавяне на вода – сладост, по-приемлива пикантност, „трохи“, сухота, дървесност, слабо плодово усещане. С второто добавяне на вода – сладост, шери нотки, пикантност. След третото добавяне – по-силна сладост, спомен за тъмен шоколад, лека пикантност. Финал – среден, сухота, усещане за трохи, дървесност, слаба сладост, сгряваща пикантност, тъмен шоколад, сладко от сини сливи. С вода – танини, тъмен шоколад, пикантност. С второто добавяне на вода – пиперливост, форма на свежест, светъл плод. С третото добавяне на вода – кафе и дървесност.
Оценка: 89/100 /последвайте линка за още подобни статии/. Цена: около 300 лв.
В обобщение: мощна шери бомба с висок градус и очевидно влияние от дървото, която възнаграждава търпеливите.
