Whiskeytemple_Vladimir 
Да вдигнем малко прах с ново представяне на „прашно“ уиски? Колко да е прашно?! Четвърт век стареене в една бъчва и ароматно-вкусов профил, който носи усещане за прах и прашен под. Зеленият етикет на дестилирания през 1991г. Боумор /Bowmore/, съчетан за снимките със зелената тревна покривка, идва да подскаже, че ще разгреем преди новогодишния маратон с още едно ревю, в което ще стане дума за независимата интерпретация на Bowmore 1991, дадена ни под формата на търговската серия „Rare Select“ на „Montgomerie`s“. „Монтгомърийс “ е марка, която интернет сочи, че принадлежи на „Ангъс Дънди“ /Angus Dundee/ – търговец, притежаващ дестилериите на Гленкадам /Glencadam/ и Томинтауъл /Tomintoul/. Освен с дестилиране на собствено уиски, „Ангъс Дънди“ пълнят и бъчви, които са придобили и ги представят пред света като част от независимото си портфолио.
Боумор е дестилерия, намираща се на шотландския о-в Айла и миналото ѝ може да бъде проследено до 1779г., когато се твърди, че възниква. В хода на предстоящите години славата ѝ се разраства, засягайки и нас. Наблюденията ми от последните няколко години са, че уискитата от Айла и в частност тези от Bowmore стават все по-разпознаваеми в България. Дори в град като Шумен, който не се слави като най-населения, в някои по-големи магазини може да откриете 12-годишната официална версия на компанията, а тя си е прилично начално стъпало. Опитвал съм я отдавна, като впечатленията си отразих и в блога. В контраст с нея, днес искам да ви пренеса към една значително по-зряла нейна разновидност, видяла бял свят на 10.04.1991г. и бутилирана през април 2016г. Дали е навършила пълни 25 години знаят единствено хората от бутилиращата фирма – ако пълненето е извършено преди 10.04., то благинката не може да бъде означена като 25-годишна. Такъв е законът в Шотландия.
С някои от вас имахме удоволствието да я разгледаме по време на уиски феста Whisky, rum & wine 2019, където я представих. Още тогава течността ми направи приятно впечатление, но бях сигурен, че ще изпъкне още повече при опитване в спокойна обстановка. Преди дни я изведох за фотосесия и тъй като денят бе достатъчно суров като за опушено уиски, реших във вечерните часове да я опитам. Тежка задача, но някой трябва да я свърши. Няколко думи за същността на дестилата.
Цветът му е приятно златист. Не е натрапчиво тъмен, каквито са официалните версии на Боумор – при тях се ползва карамел е150, който често създава нереалистична представа за качествата на малцовата отвара. При версията от 1991г. такъв не е ползван и наситеността му се дължи единствено на контакта с дървото. Без да разполагам с категорично потвърждение, бих счел, че бурето е направено от американски дъб и преди този Боумор е съхранявало друго уиски – с други думи, че е refill бъчва. Градусите в бутилката са 46, а малцовото уиски, което така красиво прилегна на чашата, не е било студено филтрирано – задният етикет на стъклото не ни спестява полезното инфо. Дъбовият дом е означен с номер 253010, което определя уискито като пълнено от само една бъчва /single cask/.
Аромат – ванилия, сладост, джинджифил, ванилов крем, зелен тревист мотив, лимонени сладки, опушеност, която напомня прах или пепел, прилика с Caol Ila. Уискито се усеща по-младолико, носи заемки зърно, дори асоциация с хляб или тесто. Влиянието на дървото се прояви и като асоциация с крем брюле. Долових още нотки банани, лимонада, восък, усещане за тропически плодове, слаб мотив на бяло вино, мента, прегоряло сладко от жълт плод и дори намек за бял шоколад. С вода – зърно, пикантност, препечен хляб, мента, крем карамел и още ванилови нотки. Вкус – сладост, прах, нагарчащ бадем или зелен лешник, слаба пикантност, жълт плод, зърно, минералност, препечена филия. Отприщва слюноотделянето. С вода – още по-силна сладост, намек за жълти круши, слаби танини и прах. Финал – среден, слаба сладост, мотив на жълт плод, опушеност, прегорял хляб, слаби танини, асоциация с марината от кисели краставички, свежа жълта ябълка или круша, зелен банан, печени фъстъци. С вода – сладост, свежо усещане, цитрусово масло, сладка лимонена кора.
Оценка: 87-88/100 /последвайте линка за още подобни статии/. Цена: коства ми около 500 лв.
В обобщение: Айла уиски с по-младежко усещане, което носи комбинация от прах, плодове и свежа тревистост.
