Dark Mode On / Off

Hibiki Japanese Harmony blended whisky /2020 re-review/

   
 За качествени години, приятели! Традиционният поздрав е за много години, но се убеждавам, че без качество /на живот, комуникация и дори на напитките/ пожеланието за определена продължителност губи смисъл. Оптималният вариант би включвал трайно наслаждение на качеството, но не винаги е постижим. Затова пожелавам на всички нас през новата 2020-та година да търсим и изживяваме стойностни моменти и емоции, и да ги украсяваме с някой вкусен бленд, малц, бърбън или каквото интересно световната уиски култура ни поднася. Само след седмица блогът предстои да отбележи и своя шести рожден ден, което подсилва наздравицата, която вдигам.

 По-горе визирах световното уиски производство, не само това от Шотландия. Аз съм широкоскроена уиски душа и не смея и да си помисля да игнорирам някое кътче от света, където се добива стойностен зърнен спирт, отговарящ на наложилото се разбиране за уиски. Един от тези богати на интересни, но за нещастие и вече доста скъпи напитки е Япония. Може би е излишно да преразказвам колко популярни са малцовете от тази чудата за мнозина страна. Блендовете са не по-малко търсени – компаниите „Ника“ и „Сънтори“, които притежават и шотландски производители, в настоящето могат да се похвалят с небивал интерес спрямо смесените си уискита. Толкова силен, че наложи някои от тях да бъдат „поставени на пауза“ – това ще рече, че поради недостиг /дали е обективен или се дължи и на рекламна стратегия, не знам/ на по-старо уиски, някои от тези блендове отпаднаха от пазара и бяха заменени с по-млади версии, които не посочват годините си, а носят някакво търговско име. Hibiki е пример за такъв бленд.

 За първи път срещнах 12-годишното Хибики /първоначално ръката ми написа 21-годишното – май само с тази неволна грешка ще остана/ през 2014г. Първото ми впечатление бе от самата бутилка. Не бях виждал подобна и силно ме зарадва. Знаете, има си 24 /простете, ако бъркам/ броя ъгли, отразяващи месеци от японския календар, изглежда масивна, стилна, без да е кичозна. Впоследствие приятното усещане се подсили от качествата на благинката. Да, към онези години тези уискита се отваряха и се споделяха – тогава все още цената им не бе скочила до небесата. Дори витаеше едно леко недоверие към тях – водени от някакви стереотипи често слагаме етикети, без да сме опитали уискито. Но това бе през вече далечната 2014г. Малко по-късно хармонията бе нарушена.



 Случи се така, че първо Хибики 12, а малко след това и 17-годишната му версия бяха снети от производствените отговорности на дестилериите на Сънтори /малцови на Хакушу и Ямазаки и зърнената Чита/ и бял свят видя уискито, което позира на снимките и на което е посветено видеото ми под статията. Хибики Хармъни се появи, за да запълни празнината, която 12-годишният му събрат отстави. Дори и в началото, Harmony стартира жизнения си ценови път аналогично на вече небутилиращата се 12-годишна версия. Цената на новата версия, която не посочва възрастта си /на английски тези уискита се означават буквално като No age statement whisky – NAS whisky/, бе идентична с някогашната на по-стара разновидност. И всичко може би щеше да бъде по-леко възприето от тези като мен, ако Сънтори не бе започнала да преразпределя бутилки от новото уиски към по-значимите за нея пазари и в резултат на това нашите ширини започнаха да получават все по-малко внимание и количества. А това доведе до едно спекулативно повишение на цената на уискито в редица магазини, разполагащи с някакъв запас от него.

 Случи се така, че вместо на цена от около 90 лева, Hibiki Harmony все по-често се забелязваше на значително по-висока стойност при някои търговци. Ще повторя казаното от мен в клипа по-долу, но в Шумен магазин му търси 360-370 лева. Някой може да каже, че търсенето определя търгуването, но подобно увеличение намирам за неприятно и препятстващо повече хора да се насладят на благинката, като е редно тези от вас, които някога в бъдещ момент попаднат на тази статия, да имат представа за това. И в контекста на всичко изписано, аз ви представям бележките си, базирани на собствената си бутилка, която вместо да пътува към някой аукцион, краси екрана с вида си. Как се получи това, милионер ли съм?



 Светът е доста шарено място, изпълнено с всякакви чудати образи. Такива като мен, които пишат за уиски, просто защото искат да помогнат на някого и защото обичат тази вселена, както и такива като търговеца, от когото закупих в края на 2018г. шишето за цена от под 100 лева. Също от Шумен. Това, което последва бе най-логичното продължение – отворих бутилката, споделих част от нея с приятели и я оставих да подиша за известно време. То продължи до август 2019г., когато я изнесох за лятна сесия на платото.




 След снимките бутилката се намери отново в изчаквателен режим. Преди няколко дни, не знам защо посред зима ми се допи по-леко уиски, реших да я опитам и да я представя тук. Тогава направих и видеото, което споделих и във Фейсбук, и което виждате след дегустационните ми бележки.



 Уискито отлежава в комбинация от бърбън и шери бъчви, но преминава и през матурация в бурета, правени от японски дъб мицунара. Помня, че същото важеше и за отлежаването на 12-годишната версия и за направата ѝ за ползвани подобни бъчви, в които преди това е съхраняван сливов ликьор /умешу/. Върти ми се нещо в главата, че тази практика /с ликьора в японските бурета/ бе изоставена за бутилките, предназначени за европейския пазар – ако бъркам, поправете ме. Harmony е бленд, пълнен на 43%, студено филтриран е и е вероятно да съдържа карамел е150.

 Аромат – спомен за мириса на гроздов сок, свежа растителност, свежест, ванилия, пикантни подправки, печени ябълки, ябълков щрудел с канела и топка сметана, печени ядки, ромова есенция, сладост, спомен за праскови, компот от праскови, сушени кайсии, следи като от тъмен плод, жълти стафиди, зелени круши, манго, мирис като от станиолчето на кутия с цигари, слабо накиселяващо усещане /като от ябълка/, жълти сливи, вафлен блат, но без да е натопен в шоколад, асоциация с мириса на кекс или блат от сладкиш, който е напоен с сироп от кайсии. С вода – ананас, жълти и зелени плодове, зрели нектарини, сладко от кайсии. Вкус – сладост, слаба пикантност, плодово усещане доминирано от свежите жълти и зелени плодове, банани, намек за джинджифил, цитрусова кора, праскови, нектарини, жълти стафиди киснати в алкохол. Слаба дървесност. С вода – без особена промяна. Финал – къс до среден, слаби танини, джинджифил, спомен за зърно /малц/, цитрусова кора, слабо нагарчащи ядки, плодово усещане. Стои леко младолико и буйно. С вода – нагарчащи ядки, масленост, свежест и сладникав свеж плод.


 Оценка: 85/100 /последвайте линка за още подобни статии/. Цена: стана дума за нея.


 В обобщение: свеж бленд с плодов нрав.
    

Абонирайте се за публикациите от блога с електронната си поща
Важно: след като го направите, ще получите писмо от Feed Burner. В него е приложен линк, който трябва да отворите, за да активирате абонамента си.


Delivered by FeedBurner

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Препоръчани статии

Последвайте ме в Instagram