Приветствам петък с време за блога и за уиски представяне. Този път то носи духа на остров Айла, който се съчетава по интересен начин с шарения етикет на бутилката /ще обясня защо са две след малко/ и с почти пролетния климат навън. Шишетата са две, тъй като и от двете от тях получих мостри от колега-ентусист /Благо, наздраве!/ и той ми направи и красивите фотоси на стъклата. И двете се съдържа уиски от дестилерията Брухлади /Bruichladdich/, но едното от тях е отлежавало изцяло в екс-бърбън бурета /това ще ви го представя съвсем скоро, но ако използвам отново същата снимка, нека бъде ясно защо/, а другото, което ревюирам днес, е заложило на цялостна матурация в бурета от шато Дикем /Château d’Yquem/, чието име любителите на виното от Франция свързват с реномето на утвърден винопроизводител. Ечемичната благинка на свой ред е бутилирана от/ за немския търговец Марко Бон, притежаващ магазина „Brühler Whiskyhaus„.
Шато Дикем /простете ме, ако бъркам с транслитерацията му/ спада към винопроизводителите от района Бордо и славата му може да бъде проследена назад в годините, дори и вековете. Качествата на произвеждания от него сотерн са дали основание това шато да получи висока оценка в изготвената през 19-ти век класификация и вината му са търсени сред ценителите и до днес. Същото важи и за буретата, в които виното бива съхранявано. В блога съм представял вече уиски, което бе отлежавало в такива – Edradour 1985, 22 y.o. Представителят на Брухлади е далеч по-млад, но нека това не ви подвежда – казано по-простовато, уискито си го биваше и заслуга следва да отдадем на компанията-бутилировач.
Марко, ако мога да се обърна към него /или г-н Бон/, е дал почти романтичното име „Мечта за Шотландия“ /A Dream of Scotland/ на търговската си серия, под която се е предлагало и младото Лади /приятелски от Брухлади/. Етикетът на бутилката също е издържан в разчупен стил, напомнящ на сцена от „Алиса в страната на чудесата“, а Благо се беше постарал да го пригоди и за миниатюрата – адмирации за това му решение. Това направи и моите фотоси с бутилчицата далеч по-привлекателни.
Освен с интерес дизайн, бутилката може да се гордее и с подробен откъм информация етикет – това вълнува тези като мен. Уискито е било дестилирано през 2004г. и е бутилирано през 2018г., но преди навършване на 14 години. Общо от бъчвата са произлезли 375 бутилки, като всяка от тях е носела 60% алкохолно съдържание. Течността не е била студено филтрирана и не е с фалшив цвят – карамел е150 не е бил ползван.
Аромат – спомен за мириса на сок мултивитамин, сладост, грозде, зелени круши, кайсии, сладко от кайсии, тревистост, индрише, слаба нотка опушеност, огнище, нотки ананас, лимонада, жълти стафиди, кекс със стафиди и портокалови корички киснати в алкохол, охлаждащо усещане като от анасон, винен нюанс, бял шоколад, спомен за мириса на десерт с бял шоколад и лешници, смлени орехи. С вода /добавях три пъти/ – спомен за хартия, върху която е печен сладкиш, кекс, сушени жълти плодове, крем шампанско. Постепенно се появи усещане за мед и сладко десертно вино. След третото добавяне на преден план изпъкна асоциацията с бял шоколад и светлите стафиди. Вкус – сладост, слаба пикантност, алкохолът почти не се долавя, отприщва слюноотделянето, свежи жълти плодове, портокалова кора и далечна асоциация с прах. С вода – сладост, лека сухота, джинджифил, плодове от светлата гама. по-късно повече танини и асоциация със зърнена закуска с плодове. Пикантността се усили след третото добавяне. Финал – среден до траен, сгряващ, нотки опушеност, сладост, портокалов мармалад, грозде, слаба минералност, сладникава бира, зелен мотив. С вода – прах, пикантност, свежо грозде и сладост. Поетапно към тях се добавиха усещания за портокалова кора, опушеност, пикантност и още от споменатата тревистост.
Оценка: 87-88/100 /последвайте линка за още подобни статии/. Цена: неизвестна.
В обобщение: Брухлади с богато винено влияние, което е изненадващо пивко за градуса си и предлага приятен баланс между плодови нотки и нюанси на слаба опушеност.