Навлизам в есенно темпо с поредното представяне, снимките за което носят духа на сезона. В настоящата статия ще ви представя отново Balblair 2003-2015, което опитах за първи път преди четири години на Whiskey Fest Sofia, но срещата ми се базираше на единствено на кратка дегустация – едва през 2018г. си изнамерих и лична бутилка, която ми отдаде възможност да ревюирам напитката по-обстойно. Това е стъклото, което илюстрира статията. Самото уиски вече не се предлага, тъй като Балблеър изоставиха доскорошната си политика да презентират версиите си чрез изписване на реколтата им /годината на дестилиране и бутилиране/ и обновиха портфолиото си, покачвайки значително цената му. Такава бе съдбата и на иначе вкусния Балблеър 1999, който избрах за компания на версията от 2003г.
Решенията на собствениците на дестилерията да заменят гамата си с нови и съществено по-скъпи версии определено не харесвам. Скокът бе неочакван и изненада мнозина от нас през март, когато намиращата се в шотландските Висини дестилерия получи и обновения вид на бутилките си. За моя радост вече се бях снабдил с Balblair 2003 и единственото, което оставаше бе да го опитам. Това направих преди няколко дни в домашна среда, когато подредих и мислите си по отношение на дегустационните впечатления от благинката. За тях след минута.
Може би ви прави впечатление, че тя не може да се похвали с прекалено тъмен цвят. Обяснението е, че уискито отлежава в екс-бърбън бурета, част от които навярно са второ и последващо пълнене. В това аз не намирам нищо лошо – напротив, подобна практика е позната и на други компании, като едно от вкусните 12-годишни уискита, за които се сещам е отлежавалото в някогашни бърбън бъчви Balvenie 12 y.o. single barrel. Когато опитах /най-вече при мириса му/ уискито останах с усещането и за влияние от ползвани вече шери бъчви, но интернет ме опроверга. Уискито е бутилирано при 46%, в натурален цвят и не е студено филтрирано. В зависимост от месеца на бутилиране и дестилиране е на 11 или 12 години.
Аромат – младолик профил, спомен за мириса на круши, зърно, сушени кайсии, лимон, восъчна пита, сладост, джинджифил, меденки с канела, чай липа, фъдж, мед, яйчен крем, бонбони с мирис на цитрус, прасковен мотив, усещане като от refill sherry. С вода – кекс с ядки и сушени жълти плодове. Вкус – сладост, лимонена кора, малц, сладки жълти сушени плодове, отново джинджифил, ябълки и круши /зелени/, отприщва слюноотделянето, кокос и слаби танини. С вода – сладост, фъдж, танини. Финал – среден, сладвикав, но със слабо цитрусово нагарчане, препечена филия, бадеми, пиперлива мента, спомен за тоник и зряло жълто грозде. С вода – пикантност и танини.
Оценка: 83/100 /последвайте линка за още подобни статии/. Цена: коства ми около 70-80 лв.
В обобщение: свеж и млад малц, оставящ типичното за възрастта плодово усещане, съчетано с джинджифилена пикантност.