
Дестилерията Balblair /на български Балблеър/ е една от най-старите в Шотландия, като е основана през 1790г. от Джон Рос, а се смята, че уиски е дестилирано и преди тази година. Всъщност, сградата на дестилерията в актуалния `и вид е построена в края на 19ти век, за да бъде свързана с железопътната линия в градчето Едертън в Хайленд. Именно в края на 19-ти век управлението върху дестилерията преминало в Александър Коуен, който бил инициаторът за изграждането. В началото на 20ти век затваря врати за периода от началото на Първата световна война до 1947г. През 1949г. била закупена от „Robert James Cumming & Sons“, които увеличили броя на дестилаторите. Робърт къминг по-късно придобил и дестилерията на Old Pulteney /Олд Пълтни/. През 70-те години собственици на Балблеър станали хората от канадската компания „Hiram Walker“, преобразувана по-късно в „Allied Distillers“ /предшественик на Перно Рикар/. Малцовото уиски било насочено към бленда Ballantine`s. През 1996г. дестилерията била закупена от компанията „Inver House“, която от своя страна е собственост на тайландски бизнесмен. Към днешна дата Inver House притежава още дестилериите на Old Pulteney, Knockdhu /не Knockando/, Speyburn и тази на Balmenach. Отличителна черта при етикетирането на уискито е, че не се посочва възрастта на дестилата. Вместо това се изписват годините на дестилирането на течността и годината на бутилирането `и.
Вече веднъж бях опитвал уиски на Балблеър и то беше доста приятно. Отдаде ми се случай миналия декември в един бар в Букурещ да му се насладя и си обещах да продължа контактите с малца. Ето защо, когато разбрах, че продуктите от тази гама ще бъдат презентирани на уиски клас по време на Уиски фест 2015 веднага запазих два билета за мен и приятелката ми. Ако трябва да бъда честен до край, имаше още една причина да се спра именно на този клас – водеше го Лукаш Деновяк. Лукаш е колега-блогър, който преди години основава един от най-авторитетните блогове в Шотландия – този на Edinburgh Whisky blog. Заради уменията си към настоящия момент е ангажиран като глобален представител на уискито на Inver House и не му остава време да пише толкова, колкото в началото. Затова ми беше интересно да разбера запазил ли е стила си или в голяма степен е пречупен от корпоративния маркетингов похват на презентиране.
![]() |
Уискитата, които дегустирахме на класа на Лукаш: от ляво на дясно – Old Pulteney 21, Balblair Vintage 2003, Balblair vintage 1990, AnCnoc 12 и още едно уиски на Aнок, чието име не помня |
За моя, а може би и всеобща радост, Лукаш не бе усвоил характерния за някои представители на марки стил и класът премина чудесно, без да се мъчи да ни втълпява колко прекрасни са продуктите на бранда. От разговора с него преди и след класа останах с много приятни впечатления. Личеше си, че е замесен от качественото „блогърско тесто“ /:D/. Но да се върна към уискито.
Balblair Vintage 2003/2015 е втората чаша от ляво на дясно. Уискито е бутилирано тази година, но не знам дали има навършени 12 години. 46-градусово е, предлага се без да е студено филтрирано и е в натуралния си цвят. Ползва бъчви от бърбън за отлежаване. И като споменах цвета, вижте разликата между двете уискита на Балблеър, които опитахме по време на дегустацията. По-тъмното уиски е Balblair 1990/2015 Vintage /дебютира в тази му версия не само в България, но и в Света на клас/, което скоро ще ви представя /отново в натуралния си цвят/.
![]() |
Натурална красота – без цветови корекции. Не е трудно, остава повече производители да бъдат коректни спрямо нас. |
Аромат – леко спиртен, сладък, карамел, карамелови бонбони, кайсии, слаб тютюн, кожа, круши, дюли, слаб торф, нещо печено, пикантност, едновременно с това и свеж. С вода – долових нотки билки и чай. Вкус – сладък, силно пикантен, отприщващ слюнката, слаба „земна нотка“, спомен за свеж плод. С вода – още сладост и карамел. Финал – средна продължителност, сладост, сгряващ, нотка сушени плодове, сладост като от зрели тропически плодове. С вода – слаби сушени плодове, пикантност и още сладост.
Оценка не съм поставял. Цена: около 70 лв.
Оценка не съм поставял. Цена: около 70 лв.