Whiskeytemple_Vladimir 
Пролетта за някои от нас премина под сянката на два сериала /явно и под влиянието на Lagavulin – вижте и останалите ревюта на марката в сайта/ които се надпреварваха за вниманието на зрителите на „HBO“ – вдъхновеният от печалните събития около избухването на електроцентралата в Припят проект „Чернобил“ и заключителният сезон на епохалния „Игра на тронове“, известен повече като „Game of Thrones“.
Признавам си, че адаптацията на книгите под формата на телевизионно забавление завладя и мен, но при мен тази страст се появи по-късно, докато в годините назад голяма част от света се вълнуваше от съдбата на родовете от света на GoT.
През април тази година всеки си получи заслуженото /поне според виждането на сценаристите/. Любителите на уискито също получиха нещичко – алкохолният гигант „Диажио“, притежаващ мнозинството от шотландските уиски производители, в т.ч. и марки като „Johnnie Walker“ и „J&B“, постигна съглашение с „HBO“ да пусне на пазара серия от малцове от своите дестилерии, които да бъдат посветени на всяка една от фамилиите/ родовете в „Игра на тронове“. Като следствие от това на пазара се появи млада 9-годишна версия на Лагавулин /Lagavulin/, която е обсипана със символи и текст, посветени на рода Ланистър.
Ако очаквате от мен резонно обяснение за тези рекламни решения, ще се наложи да ви разочаровам – няма си идея защо са подбрани конкретни малцове и още повече, защо са обвързани със съответния род. С тях няма да ви занимавам, тъй като ги намирам за неотносими към съдържанието на блога.
Някъде около последния епизод на сериала тук открих и бутилката, която виждате. Случи се в началото на месец май и тъй като харесвам продукцията на намиращия се на остров Айла бранд, реших да я купя, споделяйки я впоследствие с приятели. Тогава направих и началните снимки, след което нивото на малц в шишето спадна, а аз оставих опушените капки да почиват в шкафа до приключване на лятото. Е, лятото свърши и днес се сетих за младоликия малц.
Замисълът на цялата серия от „лимитирани бутилки“ е ясен – цели се вниманието на широка аудитория, която да се трогне от наличието на уиски, носещо познати им имена. Затова и в началото благинките се продаваха като сет/ комплект. Не знам колко от тях останаха в ръцете на любители на Джон Сноу и компания, но аукционите бяха заляти с тях в последващите седмици.
Аз проявих интерес единствено към 9-годишния Лагавулин – останалите версии имаха своя аналог сред официалното портфолио на дестилериите /Клайнлиш бе изключение/. И за моя радост успях да го открия, макар че сумата, която платих за него /около 140 лв. по спомен/ ми се стори прекалено висока.
Това, което не харесах, ако не броим цената му, беше и липсата на полезна за феновете на уискито информация. Кутията му разказваше измислената история на фамилията, вместо да посочи дали уискито е студено филтрирано и в какви бъчви старее. Попаднах на някаква „вътрешна“ информация, че са ползвани екс-бърбън бурета, първо пълнене, но нейното място е на етикета/ кутията, а не в записките на представител на производителя. Мисля, че нито един консуматор и фен на GoT не би се оплакал от наличието на подобен кратък текст.
Сайтът Храм на уискито е изцяло личен проект и цялостното му поддържане лежи на мен – не търся реклами, няма голям екип до мен и целият процес движа сам – от набавянето на бутилките, снимането им, описването им и техническата поддръжка на сайта, както и управлението на социалните му канали.Затова, ако намираш труда ми за полезен, ако си научил нещичко благодарение на него, открил си непозната напитка или пък съм ти спестил разход за някоя кофти покупка, може да ме почерпиш едно кафе или драм през Revolut – блогът оценява жеста ти.Цъкни на линка revolut.me/vladimir_georgiev84 или ме намери като @vladimir_georgiev84.
Задният етикет на бутилката също бе доста постен – поне там бе посочено, че е цветът на уискито е подсилен с карамел е150 /пише го на чужд език/. Това единствено затвърди усещането ми, че с тези бутилки не се търси вниманието на същинските ентусиасти, а се гони ефекта „уау“ в зрителите.
Градусът на Lagavulin 9 y.o. поне бе по-приемлив от този на някои други бутилки от „колекционерската линия“ – 46%, но бе по-нисък от този на доста приятния вкусово и цветово 8-годишен представител на дестилерията, който при това струваше под 100 лв. При добавянето на вода уискито не се замъти, което ме кара да предположа, че е студено филтрирано, за да се елиминира възможността от причинен стрес на купувач, несвикнал със замътването. Нека ви разкажа как ми се стори самото уиски.
Аромат на Lagavulin 9 y.o. single malt whisky GoT – нотки грейпфрут, опушеност, прах, марината, спомен за мириса на напитка с мирис на грейпфрут, ванилия, младолик профил, червени и жълти ябълки, круши, банани, плодови бонбони, парфюмност, тревистост, бананов сладолед, зелена круша, мирис като ферментираща течност wash, която подлежи на дестилация. Естери. С вода – ванилия, родов плод, локум, опушеността се усеща по-слабо, свежи жълти и зелени плодове, мирис като от горящи свещи.
Вкус – масленост, нотки прах, намек за цитрус, сладост, в началото слаба пикантност, която се засили при второто отпиване. Плодова „бира“ с грейпфрут, свежи плодове, опушеност, слаба киселинност, отприщва слюноотделянето. С вода – силна сладост, последвана от люто усещане като от пикантна мента, нотки свеж плод. Опушеността почти изчезна.
Финал – среден, сладникав, нотки хмел, бира с цитрусова добавка, пепел, въглен, негорчиви ядки и плодово усещане. С вода – интензивна пикантност, цитрусова горчивина, прегорял хляб.
Оценка: 84-85/100 Цена: коства ми около 140 лв.
В обобщение: млад малц от Айла, носещ в себе си усещане за свежи плодове и лека опушеност. Водата отключва сериозна пиперливост.
