Dark Mode On / Off

Lagavulin 9 y.o. single malt whisky GoT Edition

 
 Пролетта за някои от нас премина под сянката на два сериала, които се надпреварваха за вниманието на зрителите на „HBO“ – вдъхновеният от печалните събития около избухването на електроцентралата в Припят проект „Чернобил“ и заключителният сезон на епохалния „Игра на тронове“, известен повече като „Game of Thrones“. Признавам си, че адаптацията на книгите под формата на телевизионно забавление завладя и мен /Яна също не се спаси/, но при мен тази страст се появи по-късно, докато в годините назад голяма част от света се вълнуваше от съдбата на родовете от света на GoT. През април тази година всеки си получи заслуженото /поне според виждането на сценаристите/. Любителите на уискито също получиха нещичко – алкохолният гигант „Диажио“, притежаващ мнозинството от шотландските уиски производители, в т.ч. и марки като „Johnnie Walker“ и „J&B“, постигна съглашение с „HBO“ да пусне на пазара серия от малцове от своите дестилерии, които да бъдат посветени на всяка една от фамилиите/ родовете в „Игра на тронове“. Като следствие от това на пазара се появи млада 9-годишна версия на Лагавулин /Lagavulin/, която е обсипана със символи и текст, посветени на рода Ланистър. Ако очаквате от мен резонно обяснение за тези рекламни решения, ще се наложи да ви разочаровам – няма си идея защо са подбрани конкретни малцове и още повече, защо са обвързани със съответния род. С тях няма да ви занимавам, тъй като ги намирам за неотносими към съдържанието на блога.
 
 
 Някъде около последния епизод на сериала тук открих и бутилката, която виждате. Случи се в началото на месец май и тъй като харесвам продукцията на намиращия се на остров Айла бранд, реших да я купя, споделяйки я впоследствие с приятели. Тогава направих и началните снимки, след което нивото на малц в шишето спадна, а аз оставих опушените капки да почиват в шкафа до приключване на лятото. Е, лятото свърши и днес се сетих за младоликия малц.
 
 
 Замисълът на цялата серия от „лимитирани бутилки“ е ясен – цели се вниманието на широка аудитория, която да се трогне от наличието на уиски, носещо познати им имена. Затова и в началото благинките се продаваха като сет/ комплект. Не знам колко от тях останаха в ръцете на любители на Джон Сноу и компания, но аукционите бяха заляти с тях в последващите седмици. Аз проявих интерес единствено към 9-годишния Лагавулин – останалите бяха версии имаха своя аналог сред официалното портфолио на дестилериите /Клайнлиш бе изключение/. И за моя радост успях да го открия, макар че сумата, която пратих за него /около 140 лв. по спомен/ ми се стори прекалено висока.
 
 
 Това, което не харесах, ако не броим цената му, беше и липсата на полезна за феновете на уискито информация. Кутията му разказваше измислената история на фамилията, вместо да посочи дали уискито е студено филтрирано и в какви бъчви старее. Попаднах на някаква „вътрешна“ информация, че са ползвани екс-бърбън бурета, първо пълнене, но нейното място е на етикета/ кутията, а не в записките на представител на производителя. Мисля, че нито един консуматор и фен на GoT не би се оплакал от наличието на подобен кратък текст. Задният етикет на бутилката също бе доста постен – поне там бе посочено, че е цветът на уискито е подсилен с карамел е150 /пише го на чужд език/. Това единствено затвърди усещането ми, че с тези бутилки не се търси вниманието на същинските ентусиасти, а се гони ефекта „уау“ в зрителите. 
 
 
 Градусът на Lagavulin 9 y.o. поне бе по-приемлив от този на някои други бутилки от „колекционерската линия“ – 46%, но бе по-нисък от този на доста приятния вкусово и цветово 8-годишен представител на дестилерията, който при това струваше под 100 лв. При добавянето на вода уискито не се замъти, което ме кара да предположа, че е студено филтрирано, за да се елиминира възможността от причинен стрес на купувач, несвикнал със замътването. Нека ви разкажа как ми се стори самото уиски.
 
 
 Аромат – нотки грейпфрут, опушеност, прах, марината, спомен за мириса на напитка с мирис на грейпфрут, ванилия, младолик профил, червени и жълти ябълки, круши, банани, плодови бонбони, парфюмност, тревистост, бананов сладолед, зелена круша, мирис като ферментираща течност wash, която подлежи на дестилация. Естери. С вода – ванилия, родов плод, локум, опушеността се усеща по-слабо, свежи жълти и зелени плодове, мирис като от горящи свещи. Вкус – масленост, нотки прах, намек за цитрус, сладост, в началото слаба пикантност, която се засили при второто отпиване. Плодова „бира“ с грейпфрут, свежи плодове, опушеност, слаба киселинност, отприщва слюноотделянето. С вода – силна сладост, последвана от люто усещане като от пикантна мента, нотки свеж плод. Опушеността почти изчезна. Финал – среден, сладникав, нотки хмел, бира с цитрусова добавка, пепел, въглен, негорчиви ядки и плодово усещане. С вода – интензивна пикантност, цитрусова горчивина, прегорял хляб.
 
 Оценка: 84-85/100 /последвайте линка за още подобни статии/. Цена: коства ми около 140 лв.
 
 В обобщение: млад малц от Айла, носещ в себе си усещане за свежи плодове и лека опушеност. Водата отключва сериозна пиперливост.    
 
 
 
Абонирайте се за публикациите от блога с електронната си поща
Важно: след като го направите, ще получите писмо от Feed Burner. В него е приложен линк, който трябва да отворите, за да активирате абонамента си.


Delivered by FeedBurner

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Препоръчани статии

Последвайте ме в Instagram