Whiskeytemple_Vladimir  |
| снимката е от сайта на The Whisky exchange |
Покрай отпускарския август забавих и септемврийските статии, независимо, че вече четири от тях стоят и чакат своя звезден миг. А той настъпва с идващата есен, която ни подготвя за двата уиски феста през октомври в София, за които ще ви разкажа съвсем скоро и за празничната зима с присъщите ѝ течни и хранителни вкусотии. Сред тях неизменно попада и напитката на Дионис, която във версията на италианското вино бароло е въздействала силно и върху 16-годишното уиски на шотландската дестилерия Едрадауър /Edradour/, за което съм отредил днешната статия № 875. Не разполагам с цяла бутилка от него и си позволих да заема тази, която бе поместена от The Whisky exchange. Имах единствено мостра, която съхранявах в едно от моите малки медицински шишенца /лабораторна стъклария/ – на тях е поверена отговорната задача да пазят милилитрите, когато нямам под ръка цяло шише. Това обяснява и втората снимка, която виждате по-долу – нищо мистично няма с нея.
През юли писах отново за Едрадауър. Всъщност, това е 12-тото представяне на продукт от тази дестилерия и ще пропусна историческите бележки – винаги може да ги откриете в раздела „Дестилериите А-К“ на лентата по-горе. Вместо това, ще акцентирам върху миналото на това ечемично уиски, произлизащо от малката /на фона на повечето конкуренти/ производствена площ на Edradour. Малцовият спирт е бил дестилиран през 2000г. /whiskybase сочи, че това се е случило на 28.11.2000г./. Първите 12 години уискито отлежава в бурета от бърбън, като през юли 2013г. бива прехвърлено в бъчви, в които преди това е съхранявано вино бароло. В тях малцът прекарва следващите 42 месеца, преди да бъде бутилиран на 09.02.2017г. при 56,7% алкохол. Партидата от това 16-годишно уиски е включвала три бъчви с номера 807, 810 и 811, които са дали живот общо на 894 бутилки. Уискито от тази къса серия не е разреждано с вода и алкохолното му съдържание е получено при смесването на трите бъчви. Цветът не е манипулиран с карамел е150, а течността не е студено филтрирана – все белези, че срещу нас стои бутиков продукт, а не творение на масовата манифактура.
Аромат – интензивен, мощен, носещ асоциация с какао, ферментиращ червен плод, сушени орехи, боровинки, тъмно грозде, сладост, мед, карамел, зърно, касис, къпини, нотки ликьор от червени плодове, жълти ябълки, билки, йогурт с малини, десерт „Агнес“, яйчен крем, вишни и шоколадов бонбон с маракуя. С вода /добавях на два пъти/ – нежни плодови нотки от червената гама, кайсии, тютюн, нишесте горски плод, зърно, свежест, слабо усещане за жълт плод, сок вишни и алкохолна нотка. Вкус – мощен, дори агресивен. Нотки портокалова киселинност, сладост, масленост, чили, зърно, винени заемки. Отприщва слюноотделянето. С вода – дървесност, слабо усещане за трохи, танини, чили, но сладостта доминира. При второто добавяне на водата се появи по-отчетлив плодов мотив. Финал – среден до траен, сгряващ, спомен за какаов крем, цитрусова кора, зърнен десерт с боровинки и ядки, сладост, пикантност. С вода – танини, сухота, череши, пикантност, марципан и слаба сладост.
Оценка: 85-86/100 /последвайте линка за още подобни статии/. Цена: по спомен беше над 300 лв.
В обобщение: интензивно уиски с плодов характер, дължащ се на пресните винени бъчви, контрастиращ на необуздания му характер.
