Whiskeytemple_Vladimir 
На финала на месец октомври ще ви разкажа за едно начало. Начало, свързано с първия английски малц, произвеждан в Лондон от … поляци. Ако след тази въвеждаща информация все още не сте напуснали статията, ви благодаря и вярвам, че във вас се крие любопитството на малцофил-ценител. И за за ви възнаградя, споделям още сега – уискито, което ревюирам днес, адски силно ми хареса. То, заедно със снимката пристигна до мен благодарение на щедростта на приятел /Стан, наздраве!/, което може би сами сте заподозряли, виждайки фона с медните казани от фотоса, който многократно е присъствал в блога при уиски представянията ми. Може би все още сте изумени от факта, че говорим за английско уиски – било по причината, че до преди няколко години тази категория можем да кажем, че не съществуваше, било и заради погрешното разбиране, че малцово /ечемично/ уиски произвеждат единствено северняците от Шотландия и техните събратя от Ирландия. В опит да разсея този мит искам да ви запозная с младата бутикова дестилерия Бимбър /Bimber/, която в последните няколко години събра очите, а и средствата, на не малка част от феновете на уискито. Позволявам си да твърдя, че лаврите ѝ са заслужени. Но, стига с това пусто встъпление, нека поговорим за историята на производителя.
Дестилерията Бимбър възниква през август 2015г., когато в Лондон Дариуш Плазевски /дано не бъркам с изписването на името му/ полага основите на производител с подчертано занятчийски мироглед. Името Bimber от своя страна е избрано никак неслучайно и в превод от полски се разбира като „млад алкохол“. С дестилация Дариуш и неговите предци са се занимавали и преди уиски производството и наименованието подчертава тази връзка.
Занаятчийският подход най-явно се изразява в подбора на зърно от определени ферми, като ечемикът се подготвя да се превърне в необходимия малц в т.нар. „malting floor“ – практика, която почти всички шотландци в настоящето са заменили с индустриалната подготовка на ечемика /ползват услугите на компанията Warminster, трупащи опит в бранша от 19-ти век, като в тяхното помещение ечемикът престоява пет дни и се обръща на ръка/. Към това можем да добавим и поръчковите мелница и казани с директно подгряване /в Шотландия такова се практикува от Спрингбанк, Гленфарклас, Гленфидих и може би още само няколко производителя/, и дългата ферментация, предхождаща самата дестилация, която пък води до по-силно изявен плодов характер на бъдещето уиски. Отделно от това, според предпочитанията на производителя са били изградени и дървените ферментационни съдове /washbacks/ – в уиски средите се спори дали те или металните им аналози са по-удачния избор. Първите бъчви с уиски Бимбър полага през 2016г. и вече бял свят видяха не малко нейни уискита, които достигат почти чутовни цени на вторичия пазар – не съм сигурен обаче дали платилите цената им са любители на уискито в смисъла, в който съм аз, а надявам се и вие.
Едно от тези популярни уискита, продавало се преди броени месеци бе това, което ревюирам в статия № 972 – Bimber 2016, Ex-bourbon cask, отлежавало в някогашни бърбън бурета, от които през 2020г. са произлезли 1948 бутилки. Алкохолното съдържание е 51.8%, а доколкото съм запознат уискито не съдържа оцветител е150 и не е студено филтрирано. Щом то може да бъде такова, никой в Шотландия не следва да се извинява за „боядисването“, филтрирането и предлагането на малцово уиски при 40%.
Оценка: 90/100 /последвайте линка за още подобни статии/. Цена: по спомен бе около 70-80 евро.
В обобщение: красиво и нетипично малцово уиски, което описвам като плодова бомба или като течна плодова салата.
