Dark Mode On / Off

Glenmorangie The Original 10 y.o. single malt whisky /2019 re-review/

 
 Гленморанджи беше един от първите стойностни малцове, който опитах в началото на уиски „кариерата“ си и ми направи сериозно впечатление. Към онези години нямах богат опит и емоцията, която Кинта Рубан /Quinta Ruban/ предложи беше несравнима с напитка от беглия ми малцов опит към 2014г. Приятел от Варна ми бе подарил мостра от 12-годишния малц на дестилерията с високите казани и след като останах очарован от него, се надъхах да опитам повечко представители на шотландската марка. Така преди четири години отпих първите си глътки от 10-годишното Гленморанджи, които намерих в бар „Мастърпийс“. Между Quinta Ruban и The Original 10 y.o. са налице съществени различия в метода на отлежаване, но и чистият бърбън профил на по-младото уиски ми допадна. Впечатленията ми за него отдавна съм описал тук и всеки от вас може да ги прегледа, и да направи паралел между тогавашното уиски представяне и днешното повторно ревю на Glenmorangie 10 y.o., което обаче се базира на изживявания от собствена бутилка. Ето го линкът към предишната среща.
 
 
 Обмислях своеобразно „ре-ревю“ далеч по-рано, но идеята ми оставаше нереализирана – навярно и заради изобилието от други по-шарени напитки, които откривах. В края на 2018г. обаче, при обход на красивия „Капан“ в Пловдив се натъкнах на изгодна оферта – пакет на Glenmorangie 10 y.o. с две чаши, търгуващо се за 50 лв. Ангелът ми е слаб и минути след като открих магазинчето вече бях грабнал красивото стъкло, което ми напомня на красивите нюанси на есента – предполагам заради оранжевия цвят на етикета. Видя ли го и моментално си спомням за печените тикви, които сезонът носи. Подразбирате, че и тикви харесвам. 😛
 
 
 Десятката на Моранджи е един от достъпните малцове ва дестилерията. Тя обнови трите свои 12-годишни представители, сред които бе и Quinta Ruban, която бе заменена от 14-годишна версия, Ласанта замени името си /ако не бъркам/, а Nectar d`Or загуби конкретиката на изрично посочените години престой в дъбовите бъчви. Glenmorangie 10 продължава да си бъде все същото 10-годишно уиски.
 
 
 
 И преди, и сега екипът на намиращата се в шотландските Висини дестилерия залага на бърбън буретата за него. По този начин цената му остава сравнително ниска – бърбън бъчвите са по-евтини от винените. Комбинацията от екс-бърбън бурета, първо и последващо пълнене /чувал съм, че Моранджи ползва буретата максимум два пъти, но слухът не мога да подкрепя с доказателства/ от своя страна поставя акцент върху свежестта на младоликото уиски, която иначе би останала заглушена от интензивния дъб, напоен с капки вино. В подобно решение аз не виждам нищо лошо – напротив, сходни напитки се срещат и при конкуренти от Спейсайд, като Глен Грант например, и ги намирам за достатъчно привлекателни.
 
 
 
 Видът на буретата, ниският алкохолен градус /40%/, наличието на добавен карамел е150 и студеното филтриране на течността издават, че тя е насочена към по-широк кръг от потенциални купувачи, за които повечето алкохол или потенциалния светъл цвят/ замътването на едно нефилтрирано уиски биха могли да действат стряскащо. Независимо, че си давам сметка за това, много бих желал уискито да бъде по-щедро поднесено. Споделял съм позицията си по отношение на боядисването с карамел, ниския градус и измъчването на алкохола чрез технологията на филтрирането – не одобрявам нищо от изброеното. Абстрахирайки се от това, смея да си призная, че и този път Glenmorangie 10 y.o. ми хареса и бих поддържал наличност от него вкъщи.
 
 
 Аромат – ванилия, малц, ябълки, спомен за ябълков сайдер, цветя, нотки грейпфрут, сладост, фъдж, пъпеш, ванилов крем, пикантност, бонбони с мирис на жълт плод, асоциация със сладко бяло вино, сочно бяло/ жълто грозде, сок от ябълки и круши, банани, локум. С вода – свежи плодове, ванилия, зърно и пролетни цветя. Вкус – интензивен за градуса си, маслен, пикантен, нотки мед, отново усещане за жълти и зелени круши и ябълки, отприщва слюноотделянето, гроздов сок и сладост. С вода – сладост, лакта, зелени круши, слабо усещане за цитрусова кора, портокалово масло. Финал – среден, спомен за бяло вино, цитрусова кора, пикантност, свежест, слаба сладост, кайсии, зрели ябълки и круши, пиперливост. С вода – зърно, дори усещане като от ръжен дестилат, свежест, гроздов сок като от газирана напитка.
 
 Оценка: 85-86/100 /последвайте линка за още подобни статии/. Цена: около 60 лв.
 
 В обобщение: млад малц със свеж плодов профил и отчетлива пикантност.



 
 
Абонирайте се за публикациите от блога с електронната си поща
Важно: след като го направите, ще получите писмо от Feed Burner. В него е приложен линк, който трябва да отворите, за да активирате абонамента си.


Delivered by FeedBurner

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Препоръчани статии

Последвайте ме в Instagram