Dark Mode On / Off

Woodford Reserve Distiller’s select Kentucky straight bourbon, batch 113

 
 През 1812г. англичани и САЩ отново са във война, която може би намира своето вдъхновение в Наполеоновите конфликти в Европа. Този път британците успяват да запалят дори Белия дом, но годината ще остане в историята с по-приятен факт – именно тогава Илайджа Пепър започва да дестилира във Версай, Кентъки /дестилерията му се е казвала Oscar Pepper distillery/ на място, на което по-късно ще се помести дестилерията на Уудфорд Ризърв /Woodford Reserve/, чиято сграда е обявена дори за паметник на културата /пожелавам си някога да я посетя/. 
 
 
 Именно бърбън на Уудфорд Ризърв описвам в настоящата статия – нарича се Distiller`s Select и това е третата ми среща с партиди от него. Първата е документирана с рехава по сегашните ми стандарти статия в блога от зимата на 2014г., в хода на която достигнах да извод, че базираната на царевицата напитка ми харесва. Но от тогава измива наистина много време, пропорционално на което бе и качеството уиски, преминало през чашата ми. Затова реших да си намеря бутилка от друга партида и да го опиша малко „по-така“ /изчерпателно – словесно и чрез изображения/.
 
 
 Woodford Reserve се намира на мястото на някогашната дестилерия Oscar Pepper distillery, основана от Илайджа Пепър през 1812г. В семейната собственост на рода Пепър дестилерията останала и в идните години, като по това време като мастър дестилър в нея работил шотландеца Джейм Кроу, с името на който се свързват славни години от 19-ти век.
 
 В края на века била закупена от Леополд Лаброт и Джеймс Греъм, чиито имена са изписани на стъклото на бърбъна. Името на дестилерията било променено на The Old Oscar Pepper distillery.
 
 
 
 През новия 20-ти век Лаброт и Греъм преустановили господството си над производителя, закупен след отмяната на Сухия режим от предшественика на алкохолния гигант „Браун-Форман“, който по икономически причини затворил дестилерията, продавайки я другиму. 
 
 Това се случило в началото на 70-те години и едва свежият полъх на 90-те години довял слава. Дестилерията отново била закупена от „Браун-Форман“, които я прекръстили на Woodford Reserve, под чието име тя функционира и до днес. Това, което направили било, че вместо с колонни системи, собствениците закупили три медни казана от шотландския производител Форсайт и започнали тройната дестилация на спирта през тях – поведение, неприсъщо за другите бърбън творци.
 
 
 Освен с не до там големия производствен обем, дестилерията може да се похвали с факта, че дестилира царевичната си каша три пъти и то през споменатите по-горе медни казани от Шотландия, като напоследък започна да експериментира и с различни видове финиши на уискито си /знаете, всеки бърбън е уиски, но не всяко уиски е бърбън/. В съчетание с богатото историческо минало и с приятните впечатления от царевичния сок, ми се иска мигновено да си резервирам участие в обиколката на Кентъки. Уви, засега единствено мечтая, но поне разполагам с едноименна напитка. Редно е да спомена, че от съвсем скоро /година-две/ гамата на Уудфорд бе разширена и за Европа, като тук вече се намира и ръженото ѝ уиски – за местния американски пазар се пускат повече разновидности.
 
 
 Какво мога да ви кажа за спецификациите на бърбъна? Като всеки стрейт бърбън и той отлежава в нови обгорени дъбови бъчви от американски дъб, които са единственият фактор, влияещ върху цвета на благинката – карамел е150 не се ползва. Второ, напитката носи 43,2% и е бутилирана от пардита 113, като стъклото ми е с № 3313, ако това има някакво значение. Не открих категорични данни в официалния сайт за пропорцията на царевица-ръж-ечемик в състава на дестилирана каша, като Master of malt сочи съотношението между като 72%-18%-10%. Уискито е тройно дестилирано и навярно е студено филтрирано.
 
 Аромат – пикантни подправки, ръж, карамел, ферментиращи портокали, малини, червени череши, ацетон, карамфил, интензивен мирис. Спомен за захарно петле, индийско орехче, презрели праскови, пипер, слаба парфюмност, спомен за влажна дървесина, дори мирис като от дърводелски цех. Напомни ми на печени фъстъци, като мирисът в някаква степен ми напомни на нотки, които оставят някои винени бъчви. Далечна прилика с порто влияние, печен сладкиш /кекс/, сладко от тъмен плод, тъмен ром Ел Дорадо, черен бъз и тъмни боровинки. С вода – по-тиха пикантност, ядки, сушени червени плодове и асоциация с ръж. Вкус – пикантност, усещане като от портокали, ръж, слаба сладост, дървесност, розов плод, пипер, локум роза, черници, тирамису, малини, какаов мус с малини, а второто отпиване предложи повече пикантност. С вода – сладникав, нотки пипер, червен плод, карамфил, прилика с тъмен ром. Финал – среден, сгряваща пикантност, печени фъстъци, ръж, портокали, масленост, слаба сладост, отново намек за червеникав плод, слабо нагарчащи ядки и нотка мента. С вода – суховат, пикантен, ядки, но не горчиви, слаба сладост.
 
 Оценка: 86/100 /последвайте линка за още подобни статии/. Цена: по спомен около 70 лв.
 
 В обобщение: бърбън с характер, който предлага плодово-дървесен и пикантен профил. 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Препоръчани статии

Последвайте ме в Instagram