
В почивния ден успях да опитам поредното уиски, което заслужава да попадне в блога. Този път е бърбън, името на който е познато на почти целия свят – Jim Beam. Някогашният немски поданик успява да превърне името си /Бийм, вместо немското Бьом/ в един от символите на американското уиски производство и да се спечели милиони последователи. В блога вече съм ви представял продукти на компанията Beam Inc, най-вече премиум таргетираните високоградусни бърбъни, но ниският ценови клас на бранда, закупен преди няколко години от японската компания Сънтори за около 16 милиарда долара, като че ли не е добре представен от мен. Затова днес реших да загърбя малцовата вълна, на която се нося от известно време и да обърна поглед към един достъпен ценово бърбън от семейството на Бийм, който носи и изначение на възрастта си. Днес ще ви споделя преживяванията си от срещата с Jim Beam Black 6 y.o. Kentucky straight bourbon, който може да откриете и тук на цена от около 30-40 лв. Бутилката стоеше неотворена в Аризона – Шумен, в чиято градина успях да съотворя и красивите снимки, които ползвам към тази статия.
Поправете ме ако бъркам, но ми се струва, че на пазара се или ще се предлага в бъдеще друга вариация на Jim Beam Black, която за нещастие не носи означение на години и навярно е по-млада от тази, която ви представям днес. Уискито се води „Triple aged“, което му наименование се обяснява с факта, че то е три пъти по-старо от законовия минимум за категорията на стрейт бърбъна /straight bourbon/, към която се числи и напитката от снимката. Американското законодателство задължава отлежаването `и да протича през минимум две години. Течността е бутилирана в естествения си цвят /стрейт бърбъна не се оцветява/, при 43% и навярно е филтрирана. Бърбънът не съдържа никави подобрители на вкуса и отлежава в чисто нови дъбови бъчви от американски дъб, които се обгарят в зависимост от търсения облик /освен за стрейт бърбъна, това правило важи и за тенеси уискито, стрейт ръженото и стрейт пшеничното уиски/.

Аромат – щрихи обгорено, карамел, фъстъци, школадово десертче с фъстъци, иглолистна дървесина, сини сливи, сладко от тъмен плод, ферментираща праскова, дори асоциация с пъпешов сладолед. В началото мирисът бе леко спиртен, но това бе разбираемо, тъй като бутилката бе току-що отворена. По-късно долових и спомен за мириса на ацетон, сладко от вишни или червени череши, ванилия и цитрус. Вкус – приятен и нежен, слабо пикантен, сладникав, маслен, носещ спомен за череши и кайсии, както и дървесност. Финал – среден до траен, слаба горчивина при първото отпиване, която бе изместена от приятна сладост, масленост, череши и зелена нотка, която извика асоциация с копър в съзнанието ми. Масленосттта остава трайно.
Оценка: 86,5/100.
В обобщение: бърбън на добро ниво, който не е прекалено наситен с интензивното влияние на чисто новото дърво.