Dark Mode On / Off

Bruichladdich Black Art 4.1 1990, 23 y.o.single malt whisky

  Готови ли сте за нещо мистично, призрачно и необяснимо? Не, не сте попаднали на маг-екстрасенс или на магьосник, а сте на правилното място, ако се интересувате от уиски – блога Храм на уискито. Днешната събота ни среща със зряла малцова вариация на дестилерията Брухлади /Bruichladdich/, което носи името Black Art, използвано в друг контекст като нарицателно за магически практики. В случая с Брухлади, с него се визира поредица от няколко вече редки уискита, чиито корени са пуснати в края на 80-те години, когато е дестилиран алкохолът и си проправят път до по-ново време, когато намиращата се на о-в Айла дестилерия започна да ги бутилира. Представям ви Bruichladdich Black Art 4.1 vintage 1990, 23 y.o. single malt whisky.
 
 
 Серията „Black Art“ се състои от 6 или 7 бутилки, пускани по една на година от 2009г. – обединява ги това, че се предлагат в подобни тъмти бутилки, носещи странни символи, с които занимаващите се с окултни пракики са наясно /като пентаграма, който виждате горе/. По-важното, което можем да си кажем за тази търговска линия на Брухлади е, че използваните бъчви за нея не се оповестяват публично. Селектирани са от заслужилия майстор на малца Джим Макюан – легендна за Брухлади, която вече ще прилага уменията си в новата дестилерията на компанията „Хънтър Ленг“ /Hunter Laing/, също разположена на Айла. В сайта на производителя обаче е внесено уточнение, че Джим е ползвал бурета от американски и френски дъб.
 
 Благинката, която описвам е пусната на пазара през 2013г. и се води четвърта по ред – затова е описана като Black Art 4.1. Вече не се открива свободно в магазинната мрежа и единственият вариант да се намери е в листа на някой аукцион, ако искате да се сдобиете с цяло стъкло или да последвате примера ми и да се насочите към уютно уиски местенце, бар, в което тя е налична за опитване – отдавна я бях забелязал в редовете на бар „Мастърпийс“ в София и преди около два месеца настъпи момента за опитването ѝ. Пиша този ред с носталгия към времето, когато подобни красоти са били налични на пазара и цената им не е била непоносима – с всеки изминал ботлинг тя расте, пропорционално на интереса към самия продукт и качествените барове се явяват спасителния център за вкусването на аналогични отвари. 
 
 
 Задният етикет ни поднася търсената информация относно цвета, който е естествен и се дължи на ползваните винени бурета и относно липсата на студено филтриране на уискито. Алкохолното му съдържание е 49,2%.
 
 
 Аромат – интензивен, пикантен, нотки бренди и дори тъмен ром, спомен за портокали с канела, сушени подправки, сушени ягоди череши, плодова сладост, карамел, тъмно грозде, слаб спомен за ръж, какаов сладолед, кола, плодов бонбон боровинка, тирамису щедро напоено с бренди, крем какао, сладкиш стики тофи пудинг, сладко от ягоди, ликьор кафе, осезаемо винено влияние. Мирисът еволюира в комбинация от сушени плодове – карамел – течен шоколад, като се доразви усещането за канела. С вода – още ром, бренди, коняк, пияни вишни. Вкус – сладникав, пикантен, дървесен, но със слаби нотки кафе, тъмен и червен плод, сгряващ. Усеща се зряло и спокойно, независимо от пикантността. Щрихи чили, малини, ягоди, отприщва слюноотделянето, чувство на трохи от дървесното влияние, а при второто отпиване се засили чувството на сухота и пиперливост. Бих описал усещането като плодова пикантност. С вода – слаби танини, пикантност, влиянието на бъчвата изпъква. Финал – траен, дървесен, пикантен, сладникаво усещане, отново нотки червени плодове, тъмна бира, червени череши, слаби танини, нотки прегоряло и препечена плодова тарталета. С вода – сухота, танини, дървесина, печени лешници.
 
 Оценка: 90/100 /последвайте линка за още подобни статии/. Цена: неизвестна.
 
 В обобщение: ще опиша уискито като течна хармония- плодове и дървесност са вплетени умело.    

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Препоръчани статии