Whiskeytemple_Vladimir 
Неделята е измислена, за да можем да си съберем мислите от случките от изминалите дни и да ги подредим в някакъв наш си личен каталог. Поне аз така възприемам този ден, който обобщи моите уиски изживявания през периода, свеждайки ги до няколко опитани напитки, които не след дълго ще нанеса и тук. Неделята ползвам и като удобен момент, в който ще ви разкажа за 16-годишния Томинтауъл /Tomintoul/, удоволствието от опитването на който дължа на приятел /Младене, наздраве!/, с който се срещнах в петък. Някак непринудено и доста лежерно се събрахме онзи ден, и на крак /буквално/ нахвърлих беглите си дегустационни бележки за благинката. Аз не произнасям окончателни присъди и написаното от мен е израз на личното ми усещане за уискито, което автоматично означава, че малцът на шотландския производител някога отново ще се появи тук с по-детайлно представяне.
Дестилерията Томинтауъл се намира в богатия на уиски производители и чисти реки района Спейсайд в близост до Гленливет. Дестилерията носи името на селцето, до което е разположена и е основана през 1964г. от уиски блендъри от Глазгоу, които се нуждаели от допълнително количество малцов дестилат.
В началото медните казани били само два, но през 1974г. била добавена още една двойка. По това време дестилерията сменила собствениците си, когато управлението било поето от компанията „Whyte & Mackay“, която внедрила добивания ечемичен спирт в блендовете си. На пазара била пусната и първата 12-годишна версия на Томинтауъл.
В края на 20-ти век дестилерията открила новите си господари – компанията „Angus Dundee“, които добавили спейсайдъра към списъка си с производители, включващ и Glencadam.
Постепенно новите собственици насочили усилията си и към утвърждаването на Томинтауъл на малцовия фронт, независимо, че основната ѝ функция продължава да бъде обвързана с производството на малцово уиски, използвано в блендове. Преди месеци бяха пуснати и няколко версии на Tomintoul, пълнени от само по една бъчва, които явно се стремят да привлекат вниманието на ентусиастите.
Освен неопушено уиски, компанията залага и на силно опушени напитки, носещи името Old Ballantruan – вдъхновено от водния източник на производителя. Нивото на опушеност се изчислява на около 55 единици на милион /ppm/, което надминава това и на някои уискита от о-в Айла.
16-годишният Томинтауъл е представен в нисък градус. Пълнен е при 40% алкохолно съдържание, което подсказва, че е насочен към по-широк кръг от потенциални купувачи, а не към съсловието на запалените уиски ценители, търсещи висок градус и предизвикателство. Цветът му е подсилен с карамел а150, а течността е била студено филтрирана. В сайта на дестилерията не открих информация за вида ползвани бъчви, но предполагам, че е гласувано доверие на нови /first fill/ и вече ползвани бурета /refill/ от бърбън, което би спомогнало и за поддържане на по-ниската му стойност.
Аромат – нотки ванилия, свежи жълти плодове, малц, мед, сладко от кайсии, лека парфюмност, свеж зелен мотив, печени ябълки, жълти плодови бонбони, а след минути се появи и асоциация с малини и сладко от малини. С вода – още малини, пипер, пудра захар, млечен шоколад и свежо усещате като от горчица. Вкус – сладост, жълти ябълки, круши, отново мед и малц, жълти сливи, слаба пикантност и усещане за крем карамел. С вода – леки танини, сладост. Финал – среден, нюанс на цитрусова кора, джинджифил, лека сухота, свежест и слаба сладост. С вода – пиперливост.
Оценка: 82-83/100 /последвайте линка за още подобни статии/. Цена: на запад се намира за около 50 евро, тук не знам.
В обобщение: свеж и плодов спейсайдър.
