Dark Mode On / Off

Bruichladdich 16 y.o. single malt whisky, Cuvee C, Margaux

 
 Солидна доза малцова красота се задава със статия № 817 от блога Храм на уискито. В нея ще пусна ретро духа на уискито – с това искам да подчертая, че готината бутилка, която виждате на приветстващия фотос, е част от миналото на шотландската дестилерия Брухлади /Bruichladdich/. С думи прости, 16-годишният малц е бил представен на пазара през вече далечната 2008г. като част от серия от шест 16-годишни уискита на едноименния производител, всяко едно от което е изкарало заключителния етап на стареенето си в бурета от реномирани френски винопроизводители /шата/. Към онзи момент цената на всяка бутилка е била доста приветлива – около 50 паунда, особено ако имаме предвид, че всяко едно от тези Брухлади-та /Cuvee A, B, C, D, E, F/ е било в партида от по 12000 бутилки. До момента съм ви срещал вече с кювита A, B, D и F, а ако не бъркам, някъде ми се намираше и мостра от версия E. Може би най-търсената разновидност от изброените обаче е Cuvee C, тъй като прибягва до услугите на бурета, в които някога е съхранявано вино от емблематичното шато Марго /ако сте гледали „Батман срещу Супермен“, може би сте забелязали как Бен Афлек методично унищожаваше ценни винени бутилки на производителя/.
 Историята на шатото датира почти 300 години назад. Още през 18-ти век вината му се превръщат в символ на качество и блян за по-заможните люде, влюбени в стиловите красоти на Бордо. Дори бъдещият президент на САЩ, Томас Джефърсън, бил обсебен от виното на Марго, поръчвайки завидно количество от него. Именно бутилка от неговата колекция щяла да бъде обявена за продан през 1989г. в Ню Йорк за скромните 500 000 долара, но шишето било счупено. През 1855г. шатото попаднало и в класификацията на най-добрите винопроизводители от Бордо /известна и като Premier Cru или First Growth/.

 70-те години на 20-ти век били особено трудни за шатата от Бордо, което рефлектирало и върху Марго. Досегашните му собственици го продали на компания, оглавявана от гръцкия милионер Андре Менцелопоулос. В началото на 90-те контрол установили наследниците на италианските индустриалци Анели, притежаващи „Фиат“. През 2003г. Корин Менцелопоулос закупила отново мажоритарния дял от акциите.

 Интересна история. Нека си кажем нещичко и за уискито и неговия роден дом.

 Дестилерията
Bruichladdich се намира на о-в Айла /произнася се Брухлади/. Онзи
остров с изключително „торфените“ /т.е., ечемикът за уискито се суши на
скара, под които гори огън, захранван от сухи торфени буци/ уискита. Основана е през 1881г. от членове на фамилията Харви –
Робърт, Уилям и Джон, като управлението на дестилерията остава
семейно до 1929г., през която година проиводството спира. Фамилията пък
потомствено се занимавала с дестилирането на уиски /по данни още от
1770г./, което означавало само едно – натрупан опит, който да бъде
материлизиран в качествен продукт. През 1938г. била продадена на Хатим
Атари, Дж. Хобс и Александър Толми за 23000 паунда.
 В
следващите десетилетия собствеността се сменяла неколкократно, като през
1975г. била придобита от „Whyte & Mackay“. През 1995г. отново
затворила врати и през 2000г. била продадена на консорциум, носещ името
„Bruichladdich Distillery Co. Ltd.“ /ръководна роля, в който имал
независимият бутилировач „Мъри Макдейвид“, основан от Марк Рейниър/ за
6,5 милиона паунда. Новите собственици решили да въздигнат дестилерията
до нови висоти и за директор бил назначен Джим Макюан, трупал опит на
сходна позиция в съседната дестилерия на Bowmore.



 През 2001г. мощностите отново оживели и продукцията се възродила. И така до 2012г., когато дестилерията била придобита от „Remy Cointreau“, но вече за сумата от 58 млн. паунда. Рейниър напуснал, тъй като не бил съгласен с политиката на новия собственик и насочил усилията си към възраждането на ирландската уиски индустрия с проекта си „Waterford distillery“. 

 Една от стъпките по популяризирането на Брухлади, предприети от „Мъри Макдейвид“, било съчетаването на зърнен спирт с винено влияние. Решение, продиктувано в някаква степен и от виненото минало на рода на Рейниър. Серията от 6 винени финиши, за които споменах преди няколко абзаца, е проявление именно на този нов полъх. При Cuvee C основното отлежаване е преминало в някогашни бърбън бъчви, предполагам първо и последващо пълнене, а финалните щрихи в профила му са белязани от матурацията във винените бурета от Бордо, които са се отразили и на цвета му – уискито е бутилирано в натуралния си цвят, което е отразено на задния етикет. Също там е посочено, че течността не е студено филтрирана. Алкохолното `и съдържание е 46%.


Аромат – дървесина, мед, интензивен плодов облик. Спомен за сушени светли и тъмни плодове, стафиди киснати в коняк или ром, праскови, компот от праскови, зряло тъмно грозде и слаба опушеност, която остава далеч във фонов режим. Долавят се и нотки пикантни подправки, асоциация със сок от ягоди, джинджифил, ванилов крем, слаб спомен за зърна от кафе, малини, нар, зряла мандарина, натурални бисквити. Плодовите асоциации се засилиха – разви се усещане като от презряла ягода, а след минути мирисът еволюира към по-тъмните сушени плодове. Усеща се почти като плодове боле. По нещо ми напомни и на течен шоколад. Появи се и приятна нотка мокра почва или петрикор. Цитрусовата заигравка прерасна в спомен за презрял портокал, а неколкократно споменаваната прилика с ягоди достигна кулминацията си под формата на усещане за крем нишесте с такъм аромат. Минутите откриха още черти – спомен за захарeн памук, винена прилика, нюанс на стара хартия. С вода – плодов букет, в който се долавят и нотки екзотични плодове /манго/, съчетани с червени плодове. Пикантността все още е тук. Вкус – сладост, пикантност, дървесен. Плодовите щрихи, напомнящи дори на плодови бонбони се проявяват и при вкуса. Уискито е интензивно. Носи асоциация с мед, восък, сушени плодове, чили, дървесност, крем брюле, чувство на трохи, портокал и отново намек за слаба опушеност. Отприщва слюноотделянето. С вода – повече сладост и слаб солен привкус. Ванилия и споменатите плодови нотки. Финал – среден до траен, слабо суховат, сладникав, пикантен, свеж. Нотки мед, грозде, сушени плодове, кафе, тирамису, приятна дървесност. Нектарини, нищожно усещане за прах, слаба масленост и асоциация с дъвките от восък, които се предлагаха преди години. Разгадах и нюанс на череши и пияни вишни, ананас. С вода – дървесност, пикантност, червени плодове, сухота и нотки цитрус /зрял портокал/.

Оценка: 90/100 /последвайте линка в червено за още подобни статии/. Цена: вече се определя на вторичния пазар.

  В обобщение: хармонично уиски – плодова бомба, повлияна и от дървото.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Препоръчани статии

Последвайте ме в Instagram