Whiskeytemple_Vladimir 
70-те години на 20-ти век били особено трудни за шатата от Бордо, което рефлектирало и върху Марго. Досегашните му собственици го продали на компания, оглавявана от гръцкия милионер Андре Менцелопоулос. В началото на 90-те контрол установили наследниците на италианските индустриалци Анели, притежаващи „Фиат“. През 2003г. Корин Менцелопоулос закупила отново мажоритарния дял от акциите.
Интересна история. Нека си кажем нещичко и за уискито и неговия роден дом.
Bruichladdich се намира на о-в Айла /произнася се Брухлади/. Онзи
остров с изключително „торфените“ /т.е., ечемикът за уискито се суши на
скара, под които гори огън, захранван от сухи торфени буци/ уискита. Основана е през 1881г. от членове на фамилията Харви –
Робърт, Уилям и Джон, като управлението на дестилерията остава
семейно до 1929г., през която година проиводството спира. Фамилията пък
потомствено се занимавала с дестилирането на уиски /по данни още от
1770г./, което означавало само едно – натрупан опит, който да бъде
материлизиран в качествен продукт. През 1938г. била продадена на Хатим
Атари, Дж. Хобс и Александър Толми за 23000 паунда.
следващите десетилетия собствеността се сменяла неколкократно, като през
1975г. била придобита от „Whyte & Mackay“. През 1995г. отново
затворила врати и през 2000г. била продадена на консорциум, носещ името
„Bruichladdich Distillery Co. Ltd.“ /ръководна роля, в който имал
независимият бутилировач „Мъри Макдейвид“, основан от Марк Рейниър/ за
6,5 милиона паунда. Новите собственици решили да въздигнат дестилерията
до нови висоти и за директор бил назначен Джим Макюан, трупал опит на
сходна позиция в съседната дестилерия на Bowmore.
През 2001г. мощностите отново оживели и продукцията се възродила. И така до 2012г., когато дестилерията била придобита от „Remy Cointreau“, но вече за сумата от 58 млн. паунда. Рейниър напуснал, тъй като не бил съгласен с политиката на новия собственик и насочил усилията си към възраждането на ирландската уиски индустрия с проекта си „Waterford distillery“.
Една от стъпките по популяризирането на Брухлади, предприети от „Мъри Макдейвид“, било съчетаването на зърнен спирт с винено влияние. Решение, продиктувано в някаква степен и от виненото минало на рода на Рейниър. Серията от 6 винени финиши, за които споменах преди няколко абзаца, е проявление именно на този нов полъх. При Cuvee C основното отлежаване е преминало в някогашни бърбън бъчви, предполагам първо и последващо пълнене, а финалните щрихи в профила му са белязани от матурацията във винените бурета от Бордо, които са се отразили и на цвета му – уискито е бутилирано в натуралния си цвят, което е отразено на задния етикет. Също там е посочено, че течността не е студено филтрирана. Алкохолното `и съдържание е 46%.
Аромат – дървесина, мед, интензивен плодов облик. Спомен за сушени светли и тъмни плодове, стафиди киснати в коняк или ром, праскови, компот от праскови, зряло тъмно грозде и слаба опушеност, която остава далеч във фонов режим. Долавят се и нотки пикантни подправки, асоциация със сок от ягоди, джинджифил, ванилов крем, слаб спомен за зърна от кафе, малини, нар, зряла мандарина, натурални бисквити. Плодовите асоциации се засилиха – разви се усещане като от презряла ягода, а след минути мирисът еволюира към по-тъмните сушени плодове. Усеща се почти като плодове боле. По нещо ми напомни и на течен шоколад. Появи се и приятна нотка мокра почва или петрикор. Цитрусовата заигравка прерасна в спомен за презрял портокал, а неколкократно споменаваната прилика с ягоди достигна кулминацията си под формата на усещане за крем нишесте с такъм аромат. Минутите откриха още черти – спомен за захарeн памук, винена прилика, нюанс на стара хартия. С вода – плодов букет, в който се долавят и нотки екзотични плодове /манго/, съчетани с червени плодове. Пикантността все още е тук. Вкус – сладост, пикантност, дървесен. Плодовите щрихи, напомнящи дори на плодови бонбони се проявяват и при вкуса. Уискито е интензивно. Носи асоциация с мед, восък, сушени плодове, чили, дървесност, крем брюле, чувство на трохи, портокал и отново намек за слаба опушеност. Отприщва слюноотделянето. С вода – повече сладост и слаб солен привкус. Ванилия и споменатите плодови нотки. Финал – среден до траен, слабо суховат, сладникав, пикантен, свеж. Нотки мед, грозде, сушени плодове, кафе, тирамису, приятна дървесност. Нектарини, нищожно усещане за прах, слаба масленост и асоциация с дъвките от восък, които се предлагаха преди години. Разгадах и нюанс на череши и пияни вишни, ананас. С вода – дървесност, пикантност, червени плодове, сухота и нотки цитрус /зрял портокал/.
Оценка: 90/100 /последвайте линка в червено за още подобни статии/. Цена: вече се определя на вторичния пазар.
В обобщение: хармонично уиски – плодова бомба, повлияна и от дървото.
